Франц Фишлер : Българските фермери са принудени да догонят европейските си колеги

По време на среща с фермери и браншови организации в земеделието, която се проведе в петък в к.к. Златни пясъци, бившият еврокомисар по земеделие - Франц Фишлер заяви, че наистина българските фермери са принудени да достигнат нивото на своите колеги от Европа за много кратко време. Той призна за проблемът с много по-ниските директни субсидии, спрямо западните страни членки на ЕС. Според него преструктурирането към 1-а категория на фермите у нас ще стане трудно и голяма част от фермерите у нас ще фалират, но това е единственият път за развитие, ако България иска да се развива и на външните пазари с продукция от животновъдството и най-вече млечния сектор.

Според Франц Фишлер, към момента условията по които българските фермери кандидатстват за финансиране са значително по-благоприятни, токолкото тези, при които примерно кандидатства немския фермер. Той заяви също, че все пак пред българските животновъди стои надеждата, че от тук нататък те могат да очакват по-големи субсидии.

Въпросът към Франц Фишлер е от страна на фермера от Плевенско - Георги Николов

Франц Фишлер (Franz Fischler) е австрийски политик от австрийската народна партия, роден на 23 септември 1946 г. Той е еврокомисар в сферата на земеделието, аграрното развитие и риболова от 1995 до 2004 г. Франц Фишлер е роден в малкият планински град Абзам в историческата област Тирол. Учи специалност земеделие в Аграрния университет във Виена, а по-късно работи като университетски асистент от 1973 до 1979 г.Между 1989 и 1994 г. Фишлер е федерален министър на селското стопанство и лесовъдството, а от 1990 г. е член на Националния съвет на Австрия. От 1995 г. е еврокомисар на земеделието и аграрното развитие, а от 1999 г. въпросите свързани с риболова също стават част от неговите отговорности.

Франц Фишлер е еврокомисар до 2004 г. когато прехвърля австрийския пост на сънародничката си Бенита Фереро-Валднер - еврокомисар по външните работи. Самият пост еврокомисар по земеделските въпроси е предаден на дачанина Мариан Фишер Бьол, а през 2009 г. на румънеца Дачиан Чолош.