Всеки ден ни повтарят, че навлизаме в криза, други пък казват, че тя ще ни засегне слабо. Дали слабо, или пък силно - това са само думи, но премиерът Станишев призна, че ще бъде капиталистическа криза. Затова всяко министерство вече е длъжно да изготви до края на настоящата седмица спасителен план. И фермерите с нетърпение очакват да чуят какво ще се запише в този план за тях. Защото догодина се очаква да спадне експортът, а този отрасъл е най-експортно ориентираният, и защото ако зърното си остане у нас, приходи няма да има. 
 
Агроминистерството прави херкулесови усилия да получи парите за националните доплащания на земеделските производители, защото те ще помогнат да не изпаднат всички във фалити. Но все още никой не знае и не прогнозира какво ще бъде записано във финансовите графи. Бюджетът ще се пише наново, казват експертите. 
 
Заложените мерки в антикризисната програма трябва да са такива, че да проработят в първите шест месеца на наближаващата година, е поръчало правителството на министрите си. Според него трябва да се разчита най-много на малките и средните предприятия, а най-много от тях са в земеделието. И тези хора очакват да чуят какво ще представлява антикризисната програма на МЗХ. 
 
В същото време, заради световната финансова криза (която някои анализатори вече наричат икономическа) цените на земеделската земя са се понижили с близо 200 лева на декар от началото на тази година в сравнение с 2007 год. Това коментира изпълнителният директор на инвестиционния фонд “Адванс Терафонд” Радослав Манолов. Той твърди, че в момента в страната средната цена на декар земеделска земя е около 280 лева, а през 2007 год. тя е била 480 лева. 
 
Според други експерти през миналата година пикът в цените на нивите се е дължал на възможностите за кандидатстване за субсидии по европрограмите. 
 
Тенденция е високите лихви по кредитите, отпускани от банките, както и затягането на условията им за кредитиране, да доведе до намаляване търсенето за покупка на земя. Очакванията за идната година били ръстът в цените на земята да не бъде повече от 10 процента и цената на декар земя да достигне средно 300 лева. По-скъпи обаче си остават окрупнените земи. 

 
Във вторник столичен вестник публикува обявление за продадените на търг земеделски земи от Държавния поземлен фонд в различни общини на област Монтана. Нивите са купени с поземлени компенсационни бонове, чиято стойност е определена от държавата по лев за бон. С пускането им преди години веднага започна и търговията с тях, но първите притежатели ги продадоха почти на 1/10 от номинала им. Сега с бонове са купени стотици декари държавна земя, придобита предимно от инвестиционни фондове. / Монт-прес online