Земеделски стопани и организатори на фермерски пазари се надяват на мярка 16.4 – „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество", по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), за да се скъси пътят от фермата до крайния клиент.
 
 
Организирането на фермерски пазари изисква инвестиции и по мярка 16.4 може да се осигурят средства точно за тази цел. Отварянето на прием по нея обаче не е предвидено в индикативния график по ПРСР за тази година. 
 
„Марка 16.4 изглежда няма да тръгне. След три месеца влизаме в 2019 г., а програмата е до 2020 г. Кога тепърва ще напишат наредба, кога ще я публикуват, кога ще се кандидатства, кога ще се изпълняват проекти? А проектите са 4-5-годишни. Няма как да се изпълняват. Загуби се много време“, коментира пред Фермер.БГ управителят на Фондацията за биологично земеделие „Биоселена" д-р Стоилко Апостолов.
 
 
Неговите изчисления показват, че за индивидуалния фермер, който иска да скъси веригата на доставка и сам да отиде на фермерски пазар, са необходими 10-12 хил. лв. стартовата инвестиция за оборудване и транспортни средства. За организациите, които се заемат със създаването на такива пазари, първоначалната сума е поне два пъти по-голяма.
 
 
„В същото време Европейската комисия казва: късите вериги на доставка са приоритет. А у нас нищо не правим по него. Абсолютно нищо! Има отделни инициативи на неправителствени организации, външно финансиране по някои проекти, има търсене от потребителите, които искат да се снабдяват с такива храни, но нищо повече. От Програмата за развитие на селските райони няма нищо“, обобщи д-р Апостолов.
 
Неизвестността допълнително обърква плановете на фермерите. Няма кой да каже какви са вижданията на държавата по мярка 16.4. Ако администрацията има желание да я спаси, все още не е прекалено късно, като се има предвид, че европейските правила позволяват изпълнението на проектите, получаващи финансиране, да продължи две години след изтичането на програмата – в случая до 2022 г. включително.
 
Допълнителен проблем е, че мярка 16.4 е нова, не е прилагана досега и никой няма опит как да се работи по нея. Не е ясно също дали тя ще се администрира от Държавен фонд „Земеделие“. 
 
„При това положение може би най-добрият вариант е отпускането на държавна помощ за създаване на фермерски пазари и за подкрепа на стопаните, които искат да участват в тях. Това изглежда най-реалистично и най-бързо може да стане. Късите вериги са скъпо начинание“, смята управителят на „Биоселена“.
 
 
Нотифицирана държавна помощ имаше за всички стопани, които се регистрират по Наредба 26 и тя беше одобрена от Европейската комисия. 
 
„Тя беше за производители по Наредба 26, за да си купят хладилници и търговско оборудване. Но подкрепата може да се разшири, като се отпуснат средства и за организацията на такива пазари. Но трябва да има и хора, които да го поискат“, коментира д-р Апостолов.
 
Проучване на „Биоселена“ показало, че на фермерските пазари в София участват едва стотина производители, а в цялата страна броят им е не повече от 150. Тази статистика не отчита стопаните, които всяка седмица изнасят на сергии за продан плодове и зеленчуци. За тях регулациите са най-слаби, като даже не се изисква те да са регистрирани земеделски производители.
 
 
Исторически така се е получила, че стопаните у нас са свикнали сами да търсят решения и да се справят с проблемите поединично. На същия принцип организират и продажбите си. Силна подкрепа намират в интернет и в социалните мрежи.
 
„Хората с инициатива, обаче, не са много. То е ясно: насила няма кой да ни направи фермерски пазари. Дори държавата да изсипе пари, да се купят палатки и оборудване, да се направят пазари, като няма хора, какво става? И аз, ако бях министър, нямаше да пусна мярка 16.4. Щях да питам: къде са тия хора, на кого да дадем пари?“, обясни Стоилко Апостолов.
 
Фондация „Биоселена“ е основният организатор на утвърдилия се в столицата седмичен Фермерски фестивал „От нашата ферма – с любов за вас“. Наблюденията на управителя показват, че интересът към покупката на храни направо от стопаните е много голям. Готвачите от частна детска градина в София например вече редовно се снабдяват с продукти от фермерския пазар, включително и с месо.
 
Според д-р Стоилко Апостолов изграждането на малки кланични пунктове в стопанствата представлява перспективна инвестиция, тъй като търсенето на качествено прясно охладено месо в градовете е много голямо.