x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Фермери диверсифицират стопанствата си заради високи ренти

Все пак има надежда за есенниците, смята Илия Проданов

Фермери диверсифицират стопанствата си заради високи ренти
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Редица фермери заговориха в последно време за диверсификация на стопанствата. Освен зърнопроизводство, например, да се отдели земя за овощна градина и да се развива животновъдно стопанство.
 
 
Така, ако в едно направление има слаба реколта или други причини за липса или малка печалба, другите биха могли да покрият разходите и дори да донесат печалба. 
 
Други обаче смятат, че всеки трябва да се занимава с това, в което е най-добър. 
 
Към диверсификация на стопанствата прибягват най-вече колегите в Северна България. Причината за това са рентите. Това каза за Фермер.БГ Илия Проданов, председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“, град Карнобат и зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Той, брат му и баща им Янчо обработват 12 000 дка земя. 
 
„Съгласен съм, че трябва да имаш някаква сигурност. Но не може да имаш 100 или 120 лв. рента, при положение, че цялото ти производство е 200 лв., от които имаш 120 – 130 лв. разход. При нас рентата е в порядъка на 40 лв. И хората са сигурни, че аз ще мога да я платя“, обясни Проданов. 
 
От общо 12 000 дка, които обработва  и сее с пшеница, рапица и ечемик, 4 000 дка е негова собствена земя. 
 
В Добруджа производители на зърно вече разказаха пред Фермер.БГ, че са притеснени за есенниците. 
 
„Няма зимна влага и няма валежи, които да подсигурят пшеницата. Все още има полета, които са черни, т.е. с непоникнали растения. Има посеви, при които пшеницата дори не е братила. На места има братили полета, но това е рядко явление и се обуславя от спорадичните валежи”, обясни ситуацията Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
 
От своя страна Илия Проданов добави: „Комуникирайки с колеги научавам, че пшениците навсякъде са зле. По пътя като пътуваш се вижда – от Бургас до Пловдив всичко е черно. Има отделни землища, където е паднал дъжд или е имало по-благоприятен климат, но тези места са малко“. 
 
Той посочи, че за негов късмет, за тяхното стопанство към момента няма притеснения и есенниците се развиват добре. 
„В началото на октомври преваля дъжд и пшениците успяха да се развият добре, а рапиците са ни прераснали дори. Но като говорим за цялата картина – нещата не са добре. Ако хване един сериозен студ без сняг, направо не виждам как ще оцелеят пшениците“, коментира земеделският производител.  
 
Все пак земеделците са най-големите оптимисти и се надяват на благоприятна пролет. 
 
„Виждали сме такива години – не ни е за първи път. Имало е слаби пшеници по това време на годината, а после стават едни от най-хубавите, така че надежда има винаги. Няма как да си фермер, без да си оптимист“, добави Илия Проданов. 
Той обърна внимание и на един друг назряващ проблем в селското стопанство – липсата на квалифицирани кадри. Едни от тях, които са най-важни за едно земеделско стопанство, са агрономите. 
„След време може и да няма специалисти, които да ни дават съвети. Като гледам качествените кадри в момента са доста кът“, каза фермерът. 
 
Проданов заяви, че в стопанството му нямат агроном. 
 
„Майка ми е завършила агрономия, но това не я прави агроном“, добави той и обясни, че липсата на практика е голям недостатък на завършващите тази специалност. 
 
„Тези хора нямат практическа подготовка. Учат в университета, но нямат връзка с реалния фермер. Един студент трябва да дойде при нас за минимум две-три лета, за да 20% от тънкостите. Аз съм израснал по нивите. От 7-годишен съм всеки ден с баща ми. Самото ти око става тренирано. Аз като погледна една пшеница, не ми трябва някой да ми каже дали е болна или не е“, обясни Проданов.
 
Според него има много качествени и способни специалисти в тази област. 
„Много от тях работят във фирмите за растителна защита. Тях ги използваме за консултация, но да ни разкажат кои са новите препарати, кои са периодите, в които могат да се използват, дозите какви са и т.н. За другото се справям“, отбеляза зърнопроизводителят. 
 
Противно на тези, които смятат, че земеделието върви към окрупняване, той смята, че бъдещето на родното земеделие в не много големите ферми. 
 
„Това е най-важната насока,в която трябва да се развива бъдещето на земеделието в България – да можеш да си огледаш нивите, да обърнеш внимание на земята. Не мога да се съглася, че в едно стопанство от 50 000 – 100 000 дка можеш да си огледаш нивите всеки ден. Ако днес не отида да видя една нива, задължително на другия ден го правя. В голямо стопанство това е невъзможно“, каза Проданов. 

 

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Предстои окрупняване на по-малките производители
 

Промените в схемите за обвързана подкрепа ще ...

news