С така представените предложения от МЗХГ промяна няма да има, нужен е контрол, коментира за Фермер.БГ Адриан Николов, зеленчукопроизводител от Добруджанския край, по повод представените от ресорното ведомство концепция за схемите за обвързано подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“, които ще се прилагат от 2019 г.
 
 
Преди броени дни браншът излезе с позиция за актуализиране и намаляване на средните добиви, които трябва да бъдат доказвани от земеделските производители, за получаване на обвързана подкрепа. Към момента от МЗХГ направиха анализ на  индикативни размери на подпомагане за един допустим за подпомагане хектар на базата на заявените площи по схемите за Кампания 2018 г. Експертите предложиха обновени добиви, които фермерите, занимаващи се с оранжерийна продукция трябва да доказват. Нови момента има и за овощарите. Резонни ли са предложенията обаче и кой е вариантът, който устройва производителите? Фермер.БГ разговаря с Адриан Николов. 
 
„Времето за обсъждане според мен беше много малко. Той трябваше и уж започна преди една година. Но от 3 години съществува схемата за обвързано подпомагане и куп експерти се изказаха, а резултат нямаше. Отново оставиха в основната група култури, с които може да се източват пари. С една дума – тези неща би трябвало да се обсъждат месеци наред. И отново промените са само козметични, няма реална реформа. Според мен с тези предложения, промяна няма да има. Трябва да се наблегне на контрола“, смята Николов.
 
За зеленчуците от МЗХГ обособиха два варианта, в които се предлага известно преструктуриране на групите. 
 
При първия вариант от група СЗ – основна се прехвърлят в СЗ – допълнителна следните култури: кромид лук-зрял, патладжан, моркови, чесън-зрял, като при изчисляването на индикативния размер на подпомагане са взети предвид средните условия: зеленчуците в двете схеми запазват размера на подпомагането, което биха били получили през 2018 г. в съответната схема;
 
Във втория вариант се предвижда да се формират три групи за подпомагане. 
СЗ – основна: домати и пипер; СЗ – нова  със  следните култури: краставици, корнишони,  картофи и СЗ – допълнителна - кромид лук-зрял, патладжан, моркови, чесън-зрял, дини, пъпеши и главесто зеле.
 
[news]
„Смятам, че първият се доближава най-вече до истината, но там трябва да останат само сертифицираните картофи. Най-висока трябва да бъде субсидията, която изисква най-много работна ръка, а това са домати, пипер и корнишон. Това са уязвимите култури, вижда се и от статистиката“, добави фермерът.
 
По думите му обвързаната подкрепа трябва да се съобрази със себестойността на културата. 
 
„Има и още нещо важно – уязвимите култури, тези, които намаляват, трябва да се стимулират. Нека експертите да си зададат въпроса защо тези култури намаляват? Заедно с това като добавим и лошата година, по-малкия добив и липсата на работна ръка, какво се случва? Трябва да се направи експертна оценка на себестойността на всяка от културите – да се види за коя култура колко работна ръка се използва, какви грижи изисква и т.н, в която да участват и фермерите, защото производителят е този, който най-добре знае какви са разходите му“, каза Николов.
 
Контролът обаче трябва да играе най-важна роля, категоричен е производителят.
 
„Нека да се ходи на проверки, но наистина. Чиновниците да правят справки, но наистина. И като видят, че някой е засял 1000 дка с картофи, тикви, лук и т.н, а преди това е гледал само пшеница, не е нужна червена лампа, която да светва, но е нужно да се отиде поне на 2 проверки, за да се види как този човек бере плодовете на труда си. Същото е и с фактурите, когато се видят фрапиращи случаи на продадени домат за по 6 стотинки/кг, нека да се проверяват – на кого са продадени, коя е фирмата и т.н. Защото в момента голяма част от продукцията, която се декларира, я няма – тя е само за агростатистиката“.