На неформалната среща на министрите на земеделието на ЕС в Талин на 3-5 септември 2017 г. Естонското председателство на Съвета ще настоява за укрепване на инструментите за управление на кризи и управление на риска в бъдеще. На 5 септември в естонската столица министрите ще обсъдят новата Обща селскостопанска политика (ОСП) от гледна точка на наличните инструменти за управление на кризи и рискове в сектора. 
 
 
"Нуждаем се от инструменти за управление на риска, които да предлагат цялостни решения, включително предотвратяване, реагиране и планиране" посочва Естонското председателство в работен документ, предоставящ информация по дебата. 
 
"Един от научените уроци е, че не можем да разчитаме само на реактивни мерки", се казва още в документа. 
 
Според Председателството директните плащания са от голямо значение за подпомагане на доходите по време на криза. За да могат директните плащания да имат по-голям ефект в управлението на риска и стабилизирането на доходите, трябва да продължат усилията за хармонизиране на равнището на директните плащания, се посочва в документа. Естонското председателство не смята, че сегашната ОСП е в състояние да управлява кризи и да им отговори по подходящ начин и поставя въпроса дали трябва да се увеличи размерът на резерва при кризи. Сред въпросите, зададени от министри, е дали да се включи процент от директните плащания във фонда за управление на риска и дали той трябва да бъде доброволен или задължителен за земеделските стопани. 
 
 
Селскостопанският сектор в ЕС е изправен пред нарастващи пазарни (ценови) и производствени (екологични) рискове, посочва председателството. Това, според експерти, създава несигурност относно доходите и конкурентоспособността на земеделските стопани, затруднява дългосрочното планиране и пречи на стимулите за инвестиции. 
 
Естонското председателство отбелязва, че в документа за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС Комисията посочва, че трябва да се намери справедлив баланс между политическите мерки и финансовите пакети, безвъзмездните средства и финансовите инструменти, инструментите за управление на риска и други пазарни договорености с оглед справяне с рисковете и неочакваните неблагоприятни събития в селскостопанския сектор. В рамките на политиката за развитие на селските райони схемите за управление на риска са незадължителни. Дванадесет държави членки планират да приложат мерки за управление на риска през програмния период 2014-2020 г. 
 
"Както взаимоспомагателните фондове, така и инструментите за стабилизиране на доходите са недостатъчно използвани за развитие на селските райони", пише в документа. 
 
Размерът на подкрепата не е достатъчен. Италия и Франция отделят съответно 1,591 млрд. евро и 600 млн. евро за управление на риска, далеч повече от останалите: Румъния (200 млн. евро), Унгария, Португалия, Хърватия и Нидерландия (всички с разходи между 95 и 54 млн. евро). Франция се възползва от възможността да прехвърли кредити, свързани с управлението на риска, от Стълб 1 към Стълб 2. Общите публични разходи, предназначени за инструменти за управление на риска, възлизат на 2,7 милиарда евро, като над 1,7 милиарда евро идват от бюджета на ЕС (Втори стълб). 
 
Тази сума от 1,7 милиарда евро представлява по-малко от 2% от средствата по Втори стълб и само 0,4% от общия бюджет на ОСП за периода 2014-2020 г., "което означава, че подкрепата на ОСП за управление на риска в земеделието продължава да бъде много ниска", заяви Естонското председателство.