През 2018 г. царевицата се оказа най-рентабилната култура за българските фермери. Такава ще бъде и през следващата година, прогнозира Себастиен Малет.
 
 
Експертът  е представител на ODA AGRI Company, която обединява 15 000 фермери от осем държави. „Ние сме търговска компания, която инвестира в отношенията си със земеделските стопани, за да ги образова и обучи. Нашата сила е в анализите и затова нашите членове търгуват с 5 млн. тона зърно”, сподели Себастиен Малет.
 
По думите му перспективите пред пазара на царевица са положителни. Те се основават на три фактора - малко запаси от царевично зърно в света, търсене и цената на MATIF. 
 
Според експерта тенденциите при царевицата показват с 2-3% ежегоден скок при търсенето на тази култура. През следващата година се очаква сериозно увеличение на вноса на царевица в Европа в размер на 23 милиона тона. Само Франция и Испания имат нужда от 7 милиона тона. „В момента ситуацията е рискова заради климатичните условия преди сеитба, но от ценова гледна точка е много добре да се отглежда царевица”, допълни още експертът от Франция. 
 
 
Пазарът е готов да поеме големи количества царевица и това ще се отрази върху цената. Тези от фермерите, които успеят да складират и съхранят, ще могат да изчакат по-добри ценови нива. 
 
„Все още е трудно да се отговори на въпроса как ще рефлектират климатичните условия върху предстоящата сеитба на културата и дали кампанията ще започне в срок”, коментира Себастиен Малет и допълни: „Ако обаче сеитбата се забави, това ще рефлектира върху световните цени на царевичното зърно”. Фактор на пазара ще се окажат климатичните условия в САЩ в момента. Бурите ще се отразят върху състоянието на зимната пшеница, прогнозите сочат, че ще затруднят и сеитбената кампания на царевица. 
 
Четири са основните елементи на световния пазар, които определят цената в даден регион. Първо – това е световната търговия. Второ – икономическият растеж, трето – транспортът и четвърто – валутата, т.е. съотношението евро/долар, продължи анализа си французинът.  
 
Световното производство на царевица възлиза на над 1милиард тона. Китай обаче не търгува с произведеното си зърно, така че остават 840 тона царевица. От тях в търговия влизат 14%, т.е. 118 млн. тона. Именно това е количеството, което определя цената на световния пазар, включително и на българския. 
 
„Златното правило тук е, че цената се определя от търсенето и предлагането на тези пазари, а не от вашето производство. Тя не зависи от себестойността на продукцията”, конкретизира още Себастиен Малет и посочи с примери: „Ако общото количество производство от 840 млн. тона спадне с 5%, то количеството за търговия ще се понижи с цели 36%”.
 
Съответно това ще доведе по повишаване цената на царевичното зърно. 
Световното население нараства и това изисква изхранването му. Нужно е увеличение на производството и единственият начин е повишаване на добивите. През последните 50 години добивите в Западна Европа са относително еднакви, докато в Източна Европа, Русия и Украйна се наблюдава растеж. Това се дължи на внедрената генетика и употребата на по-добри продукти за растителна защита. 
 
Търсенето ще се насочи именно към тази царевица и очакванията са рентабилността да се повиши. 
 
Цялата световна търговия се извършва в долари, само в Европа валутата е евро. Затова особено важен момент е съотношението между двете валути. 
 
 
Колкото по-ниско е то, толкова по-добре за българския зърнопроизводител. България е експортно ориентирана страна, тъй като 60 процента от зърното се изнася. Всички фактори на зърнения пазар като валута, транспорт и търсене рефлектират сериозно върху земеделските стопани. 
 
„Превръщаме фермерите в играчи на борсата”, обобщи още Себастиен Малет и добави: „Когато даден производител се присъедини към нашата компания, започваме с одит на досегашната му дейност. Важно е да уточним три неща, сред които с какви складове разполага и какъв е наличният му кеш”. 
 
Световният пазар на зърно от царевица и зърно от пшеница е взаимно свързан. В момента има нужда от много добра житна реколта, за да се балансира пазарът. Наблюденията и спътниковите снимки показват обаче силно засушаване в Украйна и Южна Русия. От 750 млн. тона световно производство на пшеница, в търговия влизат 161 млн. тона.