Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам

x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Експерт: Сегашната система за директни плащания не е нито устойчива, нито адекватна

В навечерието на дебатите по евентуална реформа на ОСП, професор Алън Матюс* анализира ползите и недостатъците на сегашната система и чертае варианти за бъдещия ѝ вид.

Експерт: Сегашната система за директни плащания не е нито устойчива, нито адекватна
Автор: Фермер.БГ
Страните членки на ЕС и Европарламентът вече подготвят позициите си по евентуалната предстояща реформа в ОСП. На 8 ноември в Брюксел Комисията по земеделие и развитие на селските райони (COMAGRI) и т. нар. тематичен отдел "Б", който се занимава с проблемите на структурните политики и политиката на сближаване, организират семинар на тема "Размисли за селскостопанските предизвикателства в ЕС след 2020 г.: в подготовка за следващата реформа на ОСП". В предверието на събитието COMAGRI подготви три документа за бъдещето на директните плащания, бъдещето на пазарните мерки и схемите за управление на риска, както и за бъдещето на развитието на селските райони. 
 
Още по темата
Иновациите признати като една от десетте насоки за развитие на селските райони в Европа
30.09.2016
0
 За бъдещето на директните плащания
Бъдещето на директните плащания има централно място в дебата за евентуална реформа на ОСП поради тяхната важност – както в общата подкрепа, която фермерите получават, така и в бюджета на ОСП, пише Алън Матюс в статия, публикувана от capreform.eu. Бюджетните трансфери са най-сериозният елемент за подкрепа на селскостопанските доходи в ЕС. На директните плащания се падат около 72% от бюджета на ОСП и малко под 30% от целия бюджет на ЕС за периода 2013-2015 година.
 
Според Матюс, който консултира COMAGRI по евентуалните бъдещи промени в ОСП, ключовите решения за бъдещето на директните плащания могат да бъдат вземани на базата на три различни модела:
 
1. Да бъде продължена сегашната структура на плащанията и през следващия програмен период, но да се направят технически корекции в законодателството с цел по-висока ефективност и опростяване на администрацията.
 
2. Да бъде последван американския пример, при който са премахнати директните плащания, необвързани с производството, а спестените средства се използват или за въвеждането на контрациклични плащания, или за набор от инструменти за стабилизиране на доходите. От контрацикличните плащания не се наблюдава особена полза. Прехвърлянето на ресурси към инструментите за стабилизиране на доходите има смисъл, но те трябва да бъдат управлявани принципно на ниво страни членки.
 
3. Третият модел се отнася до плащанията за екологизиране, като включва четири различни варианта за тяхната замяна. Те включват преминаване от задължения за екологизиране към кръстосано съответствие; замяна на задълженията за екологизиране с вариантен подход на ниво страна-членка/регион; възприемане на "условно екологизиране", където правото на базово плащане ще зависи от участието в базова агро-екологична-климатична мярка (AECM) в Стълб 2; и прехвърляне на плащанията за екологизиране за доброволни AECM в Стълб 2.
 
 
Експертът е на мнение, че сегашната система за директни плащания не е нито устойчива в дългосрочен план, нито адекватна спрямо предизвикателствата, пред които са изправени фермерите и земевладелците в Европа днес и в бъдеще.  Той смята, че структурата на бъдещите плащания трябва да се базира на следните принципи:
 
- Плащанията трябва да бъдат насочени за специфични цели с ясна резултатна насоченост;
 
- Плащанията трябва да бъдат преструктурирани в рамките на едностълбова, програмирана и многогодишна ОСП;
 
- Националното съфинансиране трябва да е задължително за всички разходи по ОСП;
 
- Директните плащания, които не са обвързани с производството, трябва постепенно да бъдат премахнати в рамките на предварително обявен преходен период;
 
- Спестените средства трябва да бъдат пренасочени за по-големи разходи за управление на риска, подобряване на конкурентоспособността, опазване на климата и околната среда;
 
- Правото на получаване на плащания трябва да бъде заменено от договори между фермерите и властите;
 
- Кръстосаното съответствие и плащанията за екологизиране трябва да бъдат заменени от "условно екологизиране", при което получаването на държавна подкрепа зависи от участието в базова екологична схема, изготвена от страната-членка;
 
- Разпределението на бюджетните стредства трябва да се базира на стимули, така че бюджетите да се разпределят между страните-членки на основата на резултатите, наред с нуждите.
 
Системата в момента
В сегашната структура на директните плащания по ОСП след реформата от 2013 г. плащанията, необвързани с производството, продължават да се най-важният елемент. Добавени са и други "пластове", включително плащания за екологизиране и за млади фермери, които са задължителни за страните-членки, както и плащания за малки фермери и др. Реформата от 2013 г. сериозно повиши гъвкавостта, с която страните-членки разполагат по отношение на изпълнението на режима за директни плащания.
 
Формулата за "външна конвергенция" доведе до ограничено, но безпрецедентно преразпределение на ресурсите в Стълб 1 от ОСП между страните-членки. Това обаче не промени относителната подредба на страните и все още има сериозни различия в нивата на плащанията на хектар между отделните страни-членки и между старите и новите сред тях.
 
12 от 18-те страни, кандидатстващи по схемата за основно плащане ще продължат да използват модела на частична конвергенция през 2020 година. Площта на земята, с която може да се кандидатства, вероятно е нараснала след реформата от 2013 година. Най-популярната от доброволните мерки, предпочитана в страните-членки, е подпомагането, обвързано с производството – тя е въведена от всички страни с изключение на Германия. 15 страни-членки избраха схемата за малките фермери, която обхваща 41% от всички фермери в ЕС и 5% от обработваемата земя.
 
 
Делът на преките плащания – близо 50% от общите доходи
Според автора на статията селскостопанските доходи продължават да са силно зависими от директните плащания. По данни от Системата за земеделска счетоводна информация (FADN) на ЕС през периода 2004-2013 г. делът на преките плащания в нетните селскостопански доходи е 47%; на други държавни плащания се падат 15%, а на приходите от пазара – 38%. Средният дял на директните плащания е едва 7% при градинарските стопанства и цели 101% при стопанства за "друг пасящ добитък" за периода.
Реформата от 2013 г. въведе различни мерки, чиято цел бе да се уеднакви разпределението на директните плащания между отделните стопанства. Това обаче нямаше почти никакъв ефект – в сегашния програмен период огромното болшинство директни плащания ще продължат да отиват във ферми с доходи над средните.
 
Ефектите от капитализацията ограничават полизите от директните плащания за съществуващите фермери и увеличават разходите, които трябва да направят младите и разрастващи се фермери, за да се включат в схемата. Те не са достатъчно добре таргетирани и не са съсредоточени върху онези ферми, които са с най-високо ниво на вариране на доходите, смята авторът на статията.
 
*Алън Матюс е почетен професор по Европейска селскостопанска политика във Факултета по икономика в колежа "Тринити", Дъблин, Ирландия. Работил е като консултант в ЕП, ОИСР, ООН и др. Бивш председател на Европейската асоциация на селскостопанските икономисти. 
 
 

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Производители: Има криза в цената на царевицата и ОСП не ни предпазва от нея!
 

Резонни ли са поисканите оставки на експерти от МЗХГ?

news