Развитието на летния туризъм и повишаването стандарта на живот в столицата и по-големите градове през последните години подчертават перспективите пред отглеждането на десертни лозя в България, посочват в свой анализ експертите от ИнтелиАгро. 
 
 
Според тях потенциалът на родния пазар се загатва и от динамиката във вноса – за последните десет години количествата нарастват близо шест пъти. Така през изминалата година в България са внесени около 9500 тона на стойност 5,5 млн. лв. или при средна цена от около 60 стотинки за килограм.
 
 
Въпреки силната конкуренция, както по цени, така и по качество, на гръцка (58% от вноса през 2017 г.), турска (18%), македонска (14%) и италианска (в премиум сегмента) продукция, родното производство има своята пазарна ниша и прозорец за реализация. Площите с десертни лозя в България са относително постоянни през последните години – около 2100-2200 ха, а производството е между 10 и 16 хил. тона (в пикови години).
 
По данни на ДКСБТ, към 10 август десертното грозде се е търгувало на едро при средна цена от 1,90 лв./кг, се казва в текста. 
 
 
За разлика от повечето култури, горещото и сухо време в големи части от Европа се оказа благоприятно за отглеждането на трапезното грозде. Производителите от Средиземноморието на този етап са доволни от качеството и количеството на тазгодишната реколта, смятат анализаторите. 
 
В Италия изобилната реколта донесе и значително по-ниски цени, особено на външните пазари. Страната среща засилена конкуренция от Гърция, Турция и Испания, особено на пазарите в Източна Европа, за които цената продължава да е водещ фактор. В Апулия реколтирането е започнало 15-20 по-рано от обичайното, което дава известно предимство на местните производители. Най-разпространените сортове там са Victoria, Black Magic, Palieri, Red Globe, както и безсемковите Sugraone, Sweet Sunshine и Cotton Candy.
 
Продукцията се изнася основно за Германия, Холандия, Полша, Словакия и Чехия. Затвореният руски пазар е заменен отчасти с продажби в Близкия изток, но реализацията там остава несигурна. В Сицилия добивите от ранните сортове са били сходни с миналогодишните – 30 тона/ха. Качеството на продукцията също е задоволително, но захарността е по-ниска поради спада в температурите и валежите през юни. Производителите и търговците на острова залагат много на пазарите в Близкия изток, както и на растящите възможности за износ в Африка.
 
Био трапезното грозде от Италия се радва на все по-голяма популярност в Европа и по света. Първоначалните оценки сочат 15% повече продукция през тази година и 5% по-високи цени.
В Испания сезонът започна с малко закъснение, след по-ниските температури в началото на лятото. Прогнозите са положителни – по-високи добиви и по-добро качество.
 
Пазарът в Германия не е особено атрактивен през последните седмици. Търсенето е ниско поради излишък на костилкови и меки плодове в страната. Основен доставчик е Италия (Victoria и безсемковото Festival), но със своите много добри вкус и съотношение цена-качество турското трапезно грозде (Sultana) става все по предпочитана алтернатива.
 
Холандия се утвърди като европейският портал за внос на плодове и зеленчуци от цял свят и трапезното грозде не прави изключение. Външните доставки са на приливи и отливи досега. Дъждове влошиха качеството и забавиха чилийската продукция, която се застъпи с доставките от Южна Африка. По-високи от предварителните очаквания се оказват доставките от Египет. През септември пък вероятно в ЕС ще започне да пристига бразилско грозде.
 
Възстановяващото се след Ел Ниньо производство в Перу вероятно ще доведе и до значителен ръст в износа – 43-45 млн. кутии (около 8 кг всяка), при 33 млн. за миналата кампания. Сезонът в Чили приключва и на фона на динамичното време, производителите са доволни, че реколтата е близо до миналогодишната, въпреки по-ниското качеството. От страната са изнесени 732 хил. т. – основно за САЩ, но значението на този пазар намалява за сметка на увеличаващите се доставки за Азия. Почти всички количества продадени зад граница са от сортове без семки.
 
Един от най-актуалните пазари за пресни плодове – Китай, задоволява все по-добре вътрешното потребление с местна продукция. Производителите са разнообразили значително сортовата структура през последните години, което позволява по-дълъг сезон на пазара – от юни до ноември. Условията за масивите се оценяват като добри и вероятно добивите ще надминат миналогодишните.