Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Директни плащания 2015 - схеми, условия, прилагане (НАРЕДБА)

МЗХ публикува на интернет страницата си проект на Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания

Директни плащания 2015 - схеми, условия, прилагане (НАРЕДБА)
Автор: Фермер.БГ
снимка: © Фермер.БГ

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува на интернет страницата си проект на Наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания:
 

НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СХЕМИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ - проект!

 

Раздел I Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за прилагане на:

1. Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания);
2. Схема за млади земеделски стопани;
3. Схема за дребни земеделски стопани;
4. Схеми за обвързано с производството подпомагане;
5. Специално плащане за култура – памук;
6. Схеми за преходна национална помощ.

Раздел II. Условия и ред за прилагане на схемите за директни плащания

Чл. 2. Право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за единно плащане на площ, които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347/608 от 20.12.2013 г.) /Регламент (ЕС) № 1307/2013/.

Чл. 3. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискването за диверсификация по чл. 44 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 въз основа на периода от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.


Чл. 4. (1) Екологично чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 са всички постоянно затревени площи, находящи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с издадени съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповеди за обявяването им, обнародвани в "Държавен вестник". (2) Екологично чувствителните постоянно затревени площи са обособена част от слой „Постоянно затревени площи“, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Обн. ДВ., бр.82 от 10 Октомври 2006г.).

 

Чл. 5. (1) Екологично насочените площи са земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури. (2) Земеделските стопани трябва да ползват екологично насочените площи на правно основание по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители. (3) Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).

Чл. 6. Не се допуска производство на земеделска продукция на площи, оставени под угар в периода от 1 януари на календарната година на подаване на заявлението за подпомагане до 15 юли на същата година.

Чл. 7. Тераси са почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи.

Чл. 8. Особености на ландшафта са: 1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м; 2. отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м; 3. дървета в редица, с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. Разстоянието между короните не надхвърля 5 м.; 4. дървета в група, като същите са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0.3 хa; 5. синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м, върху които не се произвежда земеделска продукция; 6. езерца, с размер до 0.1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с ширина до 10 м. Резервоарите от бетон или пластмаса не се считат за екологично насочени площи; 7. канавки с максимална широчина 6 м, включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването. Каналите с бетонни стени не се считат за екологично насочени площи;

Още по темата
Снежана Благоева: Наредбите за директни плащания 2015 са почти готови (ВИДЕО)
04.02.2015
0

Чл. 9. Буферни ивици са площи с широчина включително на крайбрежната растителност от 1 м до 10 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водното течение или водоема. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че буферната ивица продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

Чл. 10. Ивици допустими площи по краищата на гори са площи с ширина от 1 до 10 м, върху които не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие, че ивицата допустима площ продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.

Чл. 11. (1) Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в списъка по Приложение № 1. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки. (2) Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове. (3) Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст.

Чл. 12. (1) Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от културите в списъка по Приложение № 2 или подсети с трева в основната култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в срок до 30 септември в годината на кандидатстване. (2) Междинни култури са смески от не-житни култури и житни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура. (3) Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.

Чл. 13. Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети с културите в списъка от Приложение № 3 и могат да бъдат разположени на цялата територия на страната.

Чл. 14. При изчисляване на екологично насочените площи се прилагат тегловни коефициенти и коефициенти за преобразуване съгласно Приложение № 4 .

Чл. 15. (1) Кандидатите за получаване на подпомагане по схемата за млади земеделски стопани предоставят до 1 декември на годината на подаване на заявлението за кандидатстване един от следните документи за придобити професионални умения и познания: а) завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или б) завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост, и/или в) завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или г) завършено висше икономическо образование със земеделска насоченост, и/или д) удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство (2) Физически лица млади земеделски стопани по смисъла на чл.50, §2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 упражняват ефективен и дългосрочен контрол по смисъла на чл.49, §1, б.“б“ от Делегиран Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181/1 от 20.06.2014 г.) /Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията/ върху юридическо лице по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите рискове ако през първата година, в която юридическото лице подава заявление за плащане по схемата: а) са управители или председател и/или са повече от половината от членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията и б) притежават повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството или кооперацията; или в) са повече от половината от неограничено отговорните съдружници, които управляват дружеството; или г) притежават капитала на еднолично търговско дружество. (3) Юридическото лице по ал.2 получава плащане за млади земеделски производители, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл.50, §2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията на ал.1.

Чл. 16. (1) Право на подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани имат земеделските стопани, които през 2015 г. са подали заявление по СЕПП и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания. (2) Заявлението за участие в схемата за дребни земеделски стопани се подава до 15 октомври 2015 г. (3) Бенефициентите могат да оттеглят участието си по схемата като изрично отбележат това при подаване на заявлението за подпомагане. (4) В случай, че земеделски стопанин прекрати участие в схемата за дребни земеделски стопани, не се допуска повторно включване в нея. (5) Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя съгласно чл. 63, пар. 2, буква ,,а“ от Р1307/2013 г. при закръгляне на сумите, които са под 500 евро, на 500 евро. (6) Кандидатите трябва да поддържат най-малко размера на допустимата площ, определена на база на подаденото заявление за кампания 2015, през целия период на участието си в схемата.

Чл.17. (1)Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните правила: 1. памукът е произведен на територията на страната; 2. използваните сортове са вписани в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; 3. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка. (2) Кандидатите за подпомагане по схемата предоставят сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата памук в срок до 1 декември на годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", в която се намира: 1. постоянният адрес на кандидата - физическо лице; 2. адресът на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец.

Чл. 18. Прилагат се следните схеми за обвързано с производството подпомагане: 1. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави; 2. Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници; 3. Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол; 4. Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки; 5. Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол; 6. Схема за обвързано подпомагане за биволи; 7. Схема за обвързано подпомагане за плодове; 8. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци; 9. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство); 10. Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури.

Чл. 19. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави имат земеделски стопани, които: 1. стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна, който е категоризиран по реда на чл. 2 от Наредба № 4 от 19 февруари 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти; 2. отглеждат в стопанството си 10 и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко. (2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ; 3. да имат ветеринарномедицински паспорт; 4. да са вписани в регистъра на стопанството. (3) Допустими за подпомагане по схемата са млечни крави, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на мляко. (4) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените млечни крави най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (5) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 20 (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна и отглеждат в стопанството си 5 (включително) и повече месодайни крави и/или юници, с предназначение за производство на месо. (2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ; 3. да имат ветеринарномедицински паспорт; 4. да са вписани в регистъра на стопанството. (3) Допустими за подпомагане по схемата са месодайни крави, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на месо. (4) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (5) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане месодайни крави и/или юници, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 21. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол имат земеделски стопани, които стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна и отглеждат 10 и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) и/или месодайни крави (с предназначение за производство на месо), от които поне едно животно е под селекционен контрол. (2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ; 3. да имат ветеринарномедицински паспорт; 4. да са вписани в регистъра на стопанството. (3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените животни най- малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол, които реално се отглеждат в стопанството. (5) За да получат подпомагане по схемата земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия: 1.заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга в съответствие с изискванията на Закона за животновъдството, и 2. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал. 6 от Закона за животновъдство. (6) Условията по ал. 5 се проверяват в Интегрираната информационна система на БАБХ.

Чл. 22. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки имат земеделски стопани, които стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна и отглеждат в стопанството си: 1. от 10 до 49 (включително) овце-майки, или 2. от 10 до 49 (включително) кози-майки, или 3. от 10 до 49(включително) овце-майки и кози-майки. (2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1.да са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г. се идентифицират с ушни марки, както следва: обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;Проект 02.02.2015г. ` 3.да са вписани в регистъра на стопанството. (3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане овце-майки и/или кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 23. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол имат земеделски стопани, които стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна и отглеждат в стопанството си : 1. 50 и повече овце-майки, или 2. 50 и повече кози-майки, или 3. 50 и повече овце-майки и кози-майки, от които поне едно животно е под селекционен контрол. (2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1.да са идентифицирани с две идентични индивидуални ушни марки, в т.ч. животните, родени след 31.12.2009 г. се идентифицират с ушни марки, както следва: обикновена ушна марка на едното ухо и с електронна ушна марка на другото ухо, с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ; 3.да са вписани в регистъра на стопанството. (3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол, които реално се отглеждат в стопанството. (5) За да получат подпомагане по схемата земеделските стопани трябва да отговарят на следните условия: 1.заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга в съответствие с изискванията на Закона за животновъдството, и 2. заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал. 6 от Закона за животновъдство. (6) Условията по ал. 5 се проверяват в Интегрираната информационна система на БАБХ. Чл. 24. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за биволи имат земеделски стопани, които стопанисват животновъден обект на територията на цялата страна и отглеждат в стопанството си 10 и повече биволи. (2) Заявените животни трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) с еднакъв идентификационен номер; 2. да са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ;Проект 02.02.2015г. ` 3. да имат ветеринарномедицински паспорт; 4. да са вписани в регистъра на стопанството. (3) Земеделският стопанин следва да продължи да отглежда заявените биволи най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (4) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за биволи се определя въз основа на броя на заявените за подпомагане биволи, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 25. (1) Лицата, които кандидатстват по схемите по чл. 18, т.1-6, могат да заменят заявените животни с други животни, отговарящи на изискванията за подпомагане по съответната схема към момента на замяната, при условие че: 1. извършат замяната на кравите, юниците или биволите в срок до 20 дни и на овцете- майки или козите-майки в срок до 10 дни от края на събитието, което я е наложило; 2. заявят писмено в срок до 7 работни дни от деня на замяната в съответния отдел „Прилагане схемите и мерките за подпомагане” в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" извършената замяна на: а) крави или юници; б) овце майки; в) кози майки; г) биволи. (2) Подпомагане по схемите по чл. 18, т. 1-6 се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал.1, в животновъден обект - пасище, и това е регистрирано в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 26. Едно животно може да бъде заявено за подпомагане, само по една от схемите по чл. 18, т.1-5.

Чл. 27. (1) За периода на прилагане на схемите по чл. 18, т.1-2, животните подлежат на подпомагане само по едно направление – млечно или месодайно. (2) При промяна на предназначението на животните по чл.18, т.1-2, тези животни се считат за неустановени за подпомагане по схемите.

Чл. 28. В електронната система, създадена по чл.68 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството в качеството си на контролиращ орган, въвежда данни за извършените през текущата година проверки на заявените за подпомагане животни по схемите по чл.18, т.3 и т.5 в срок до 10 октомври на годината на кандидатстване.

Чл. 29. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 18, т.1-6. (2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".

 

Чл. 30. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за плодове имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи с плодове (заедно или по отделно) от следните видове култури: ягоди, малини, Проект 02.02.2015г. ` ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, сливи (Prunus domestica), череши, вишни, орехи и десертно грозде, когато: 1. земеделските площи с плодове по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха. 2. площите по ал. 1 отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от културите, които са заявени за подпомагане. (2) Помощта по ал.1 се определя на хектар отглеждана култура. На подпомагане подлежат допустимите площи, за които има реализиран минимален добив от заявената култура съгласно списъка по Приложение № 5.

Чл. 31. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци (заедно или по отделно) от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви, когато. 1. земеделските площи с културите по ал.1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха. 2. площите по ал. 1 отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от културите, които са заявени за подпомагане. (2) Помощта по ал. 1 се определя на хектар отглеждана култура. На подпомагане подлежат допустимите площи, за които има реализиран минимален добив от заявената култура съгласно списъка от Приложение № 5.

Чл. 32. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци (заедно или по отделно) в оранжерии от следните видове култури: домати, пипер и краставици, когато. 1. земеделските площи със зеленчуците по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха. 2. площите по ал. 1 отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. 3. от заявените за подпомагане площи през годината на заявяване е получен минимален добив от културите, които са заявени за подпомагане. (2) Помощта по ал. 1 се определя на хектар отглеждана култура. На подпомагане подлежат допустимите площи, за които има реализиран минимален добив от заявената култура съгласно списъка от Приложение № 5.

Чл. 33. (1) Кандидатите по схемите по чл.30, чл. 31 и чл. 32 удостоверяват минимални добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация по образец за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация. (2) Документи по ал.1, могат да бъдат предоставени от ДФ„Земеделие“- РА за проверка от Национална агенция по приходите (НАП). (2) Кандидатите по схемите по чл.30, чл. 31 и чл. 32 с площи със сертифицирано Проект 02.02.2015г. ` биологично производство, удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер на 75% от минималните добиви, определени в списъка от Приложение № 4. (3) в периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението, кандидатите за подпомагане представят лично или чрез писмено упълномощен представител в областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие", отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", документите по ал. 1. (4) документите по ал. 1 се представят в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие", в която се намира: 1. постоянният адрес на кандидата - физическо лице; 2. адресът на управление на кандидата - юридическо лице или едноличен търговец.

Чл. 34. (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури имат производители на територията на цялата страна, които отглеждат минимум 0,5 хектара допустими площи (заедно или по отделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях. 1. земеделските площи с протеинови култури по ал. 1 са с минимална площ на парцела 0,1 ха. 2. площите отговарят на отговарят на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. (2) Помощта по схемата за обвързано подпомагане за протеинови култури се определя на хектар отглеждани фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан и/или смески от тях.

Чл. 35. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по схемите по чл. 18, т.7-10 (2) Заповедите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".

Раздел III. Специални изисквания по схемите за преходна национална помощ

Чл. 36. Прилагат се следните схеми за преходна национална помощ: 1. схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар; 2. схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството; 3. схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството; 4. схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството.

Чл. 37 (1) Допустими за подпомагане с преходна национална помощ на хектар са всички земеделски площи на територията на страната, които са допустими и заявени за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, с изключение на постоянно затревените площи (пасища, мери и ливади) и площите: 1. с винени сортове лозя;Проект 02.02.2015г. ` 2. с тютюн. (2) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ на хектар имат земеделските стопани, които стопанисват най-малко: 1. 0,5 хектара трайни насаждения, или 2. 1 хектар за всички останали земеделски площи.

Чл. 38. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за тютюн имат земеделски стопани, които са отглеждали тютюн през която и да е година на референтния период 2007-2009 г., който е изкупен и премиран по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ).. (2) Допустими за участие в схемата за преходна национална помощ за тютюн, са земеделски стопани, които продължават да извършват земеделска дейност и са запознати, че това изискване се приема за изпълнено, когато към момента на подаване на заявлението или на плащането на помощта: 1. са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители/стопани (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) или в база данни за производителите на тютюн, и/или 2. са собственици на животно, животновъден обект или пчелно семейство, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните, и/или 3. декларират най-малко 0,1 хектара земеделска площ. (3) Преходната национална помощ за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1-3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1 съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд "Тютюн". Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн. (4) При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане, и декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители. (5) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2, когато един или повече от тях продължават да извършват земеделска дейност. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях, който извършва земеделска дейност да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 39. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните и продължават да извършват земеделска дейност. (2) Допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни. (3) Помощта по схемата за преходна национална помощ за говеда се определя въз основа на броя на говедата и/или биволите в животновъдните обекти на земеделския стопанин, Проект 02.02.2015г. ` регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти към 28 февруари 2009 г. (4) Наследниците на починали земеделски стопани по ал. 1 имат право на помощта, определена съгласно ал. 2. Те упълномощават с нотариално заверено изрично пълномощно един от тях да подаде заявление за подпомагане, към което се прилага удостоверение за наследници.

Чл. 40. (1) Право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за овце- майки и/или кози-майки имат земеделските стопани, които: 1. отглеждат в стопанствата си: а) 50 или повече овце-майки, или б) 50 или повече кози-майки, или в) 50 или повече овце-майки и/или кози-майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните; 2. продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. (2) Помощта по схемата за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството, се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството.

Чл. 41. Държавен фонд "Земеделие" предоставя информация на Националната агенция по приходите за извършените плащания на земеделски стопани с източник на финансиране от държавния бюджет.

Чл. 42. (1) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на плащането: 1. на хектар за допустимите за подпомагане хектари; 2. на килограм тютюн по сортови групи; 3. за едно допустимо за подпомагане животно по чл. 38 и чл. 39. (2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд "Земеделие".

Допълнителни разпоредби:

§ 1. По смисъла на тази наредба: 1. "Овца майка" е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година. 2. "Коза майка" е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година. 3. "Крави по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници" са крави майки, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на месо. 4. "Юници по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници " са женски говеда на възраст над 14 (четиринадесет) месеца, които още не са се отелвали, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на месо. 5. "Говеда" са биците, воловете, кравите, юниците и телетата. 6. "Биволи" са биволските бици (мъжките биволи), биволиците, малакините и малачетата. 8. "Млечни крави" са кравите на възраст над 24 месеца, които в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са вписани с предназначение за производство на мляко. 9. "Стопанството" включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на Наредба № 61 от 2006 г. за условията и реда за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и достъпа до базата данни за идентифицираните животни и регистрираните обекти. 10. „Удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство“ означава удостоверение за завършено обучение по част от професия или степен на професионална квалификация по професии и специалности от общо професионално направление с код 621 „Растениевъдство и животновъдство“ и код 3451203 „Земеделско стопанство“ или професионално направление с код 640 „Ветеринарна медицина“. Удостоверението трябва да бъде издадено от някоя от институциите по чл.18, т.1, 2, 5 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение, които следва да притежават лиценз, че имат право да обучават по специалността, по която е издадено удостоверението, а за центровете за професионално обучение (ЦПО) се изисква и да бъдат вписани в Регистъра на лицензираните ЦПО към Националната агенция за професионално образование и обучение.

 

Заключителна разпоредба: 
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 38а, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. 
 
Приложение № 1 към чл. 11: Списък на дървесни култури с кратък цикъл на ротация: 1. Тополи (Populus ssp.) ∙ Черна топола (Populus nigra) ∙ Бяла топола (Populus alba) ∙ Трепетлика (Populus tremula) Максимален цикъл на реколтиране - 6 години. 2.

Нужна ли е нова промяна в Наредба 3?

news