Парадоксът е, че работим в чисто европейски условия по български „тертипи”. Резултатът е ясен отсега – ще се ликвидират стопанствата. И социалният щит, който сме сега, ще падне. Пак ще се увеличат драстично и необработваемите площи. Това ли е целта?

 

Г-н Мачуганов, колко са пропадналите площи с есенници?
Точна сметка ще направим за страната, ако завали. Но до седмица, защото в противен случай реколтата е обречена. Пропадналите площи факт – поникналите есенници в сегашното им състояние не са способни да преживеят зимата. Растенията не могат да оцелеят без вода – поникването на места беше „подлъгано” от слабите дъждове, които падаха, но краищата са „плешиви” и е загубата на растения е вече факт.

По сериозна е ситуацията в Южна България – там вървят с една идея преди Северна България по обем пропаднали площи.


В контекста на очакваната слаба реколта как ще коментирате проблема със спирането на националните доплащания за зърнопроизводство?
Това е гарантиран проблем за сектора – национални доплащания няма да имаме. Смятам, че политиката не е правилна – в общ ред слагат всички зърнопроизводители, а като във всеки бизнес в сектора има и големи, и малки компании. По-голямата част – 89-90 хиляди души в зърнопроизводството са хора, които само си изкарват прехраната с това. Убийствено голямата част от зърнопроизводителите са обречени да не получат плащания.

 

[news]

 

И още нещо - в другите държави ситуацията с есенниците е много по-добра сега. В страните, най-големи производители – Русия, Украйна, САЩ – посевите са в добра кондиция, паднаха дъждове и сеитбената кампания там е много напреднала за разлика от предходните две години. Така че там се очакват много добри резултати. Коментарите на световните анализатори са за под 300 лева за тон зърно догодина.

Това е ситуацията. В България пари за подпомагане се залагат за колегите от други сектори. Дано да се получат нещата, но ние сме, меко казано, песимисти. Да спреш да храниш златната кокошка, защото ти носи яйца, и да наливаш в нещо, което не е поставено на пазарна основа – няма как да е печеливша формула.

Приетите разпоредби са за плащанията, които трябва да получим през 2014 година. Остава ни да залагаме на това, че в Европа бавно, но методично се повишават плащанията.

 

ОСП все още се обсъжда, но ако се реши от 2014-а да намалява или няма европейско финансиране за селското стопанство, можете ли да се самоиздържате?
Секторът ще мине в забвение. Без да има помощ, осигуряване, гарантиране на минимални резултати – без значение какъв е пазарът – това ще наруши националната сигурност на България. Ще започнем да внасяме, ще се загуби интереса, а всичко това рефлектира във фонд работна заплата. Продуктите за растителна защита, които купуваме, са на европейски цени, за цената на горивото няма да коментирам, знаете каква е цената на торовете – по-изгодно е да внесеш тор от чужбина на същата цена и с по-добро качество. И влизаме с омагьосан кръг – в чисто европейски условия с български цени. Резултатът е ясен отсега – ще се ликвидират стопанствата. И социалният щит, който сме сега, ще падне. Пак ще се увеличат драстично необработваемите площи.

 

Ако ликвидирате стопанствата, как ще плащате огромните кредити, които имате, за техника?
Банките ще имат много машини – как да си обслужваме кредитите като не можем да изкараме продукция. Тук е поредния дисбаланс. Колегите от европейските кооперативи, с които имаме кореспонденция, ни обвиняват, че продаваме за без пари и подбиваме пазара глобално на европейския продукт. В България пък ни обвиняват, че имаме скъпи машини. Никой, обаче, досега не събра смелост да каже колко е кредитният портфейл на сектор земеделие в България. Вземаме милиард субсидии, но никой не казва колко даваме под формата на рента. Не може да се гледа еднозначно.

Няма нито един зърнопроизводител, който да е казал нещо негативно за това, че правителството насочва пари към другите сектори в земеделието. Ние оценяваме труда на другите колеги, макар че нас обвиняват за какво ли не.

 

Какво е съотношението в пари субсидия – рента?
Последните две години бяха изключително добри за сектора. Това ни даде възможност без особена намеса от държавата да останем на пазара, да обслужваме коректно кредитите си и да се развиваме. Ако сега минете през складовете на големите търговци на селскостопански машини, ще видите колко много техника е на склад. Това са машини, които бяха за тази кампания, но търговия не се получи. Докато имаше в сектора сериозен финансов ресурс, техника в складовете не се застояваше – машините работеха на полето.

Забавянето на темпото е факт. Националните доплащания са немалък ресурс. Говорим за 100 милиона лева на 30 милиона декара, тоест близо 3 лева на декар. Тези пари не са при нас. Рентата е 30-35 лева, стига и до 40 лева в производствените райони в страната, а за колегите от Добруджа – умножете по три.

Ние догодина трябва да получим за тази година по 25.40 лева на декар, даваме рента 35-40 лева на декар. Защото сме в пазарна среда и тя създава условия за конкуренция.

Да, факт е, че ние успяхме през последните години да направим стопанство. Но в даден момент ще започнем да връщаме назад. Когато кокошката не се храни с качествени смески, спира да носи, нали.

А в цялата българска икономика само ние и колегите от туризма сега носим свежи пари отвън и формираме положително търговско салдо.


Вашето мнение – какво трябва да е подпомагането в зърнопроизводството?
Стопанство до определен размер – с комисия и съответно съгласуване – да получи национални доплащания. За други стопанства, за които сме сигурни, че са толкова силни, че могат да устоят на кризата – да отпаднат доплащанията. Не може всички да са под един знаменател. Тук изниква друг въпрос, обаче – намалява се масово обемът на стопанствата и ставаме фамилни, кой да работи, кой да стопанисва земята? Държавата ще поеме ли ангажимент и има ли ресурс да поеме управлението на земята, която ние няма да обработваме? Пазарните условия са най-добрата система, но с кого се конкурираме. Да не говорим за Франция и Германия, например, само една Румъния ще дам за пример – румънските колеги получават национални доплащания.

 

Бъдещето на сектора според вас.
Доста хора обмисляме дали да не си продадем бизнеса, докато сме на върха. Една несполучлива година ще влоши и кредитният рейтинг, кредитният имидж, ще влоши параметрите ни. А точно такава година очакваме. Затова смятаме, че най-далновидното решение е да продадем бизнеса. Да, държавата няма пари, но няма логика да лекуваш мъртвец, вместо да опазиш здрав човек, за да може да работи.


© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!