Теодора Димитрова работи като агроном във фирма Агрополихим АД от три години. Своята бакалавърска степен тя завършва през 2014 г. в Технически университет - Варна. А през 2016 г. защитава и магистърска степен в специалност „Производство на посевен и посадъчен материал“.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години? 
- Зависи в кой аспект се има предвид. Ако касае икономическото развитие в сектора, бих се въздържала от коментари. В интерес на истината, не мога да отговоря на този въпрос, прекалено напред във времето е. 
 
Но въпреки всичко, бих се радвала ако някои неща се подобрят, като например, започнем да използваме качествено земята си и сами да започнем да произвеждаме суровините си за малката промишленост, останала у нас. 
 
Друго, което смятам, че се загуби във времето, са български сортове пшеница, които тотално всички изключиха от листата си с предпочитани сортове, напълно разбираемо е защо.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в сектора? 
- Избрах това, защото обичам контакта с природата, със земята. Обичам постоянната комуникация и запознанство с нови хора.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Това, което се научих, е да общувам с всякакви хора, да ги разбирам и да мога да вникна в проблемите им, за да мога да съм полезна и да дам нужните съвети. Сблъсквайки се с нещата от практиката, всъщност аз придобих и по-голяма самоувереност, използвайки теоретичните  знания в реална работна среда.
 
- Кое Ви амбицира? 
- Успехът, или по-точно вътрешното удовлетворение, след всяка успешно проведена среща или разговор със земеделски стопанин.
 
- Как подбирате хората, с които работите? 
- Работим с всички. За нас всеки един човек е от значение. Независимо от това, колко земя обработва, какъв е, от къде е и т.н. От всеки може да се научи по нещо.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- С желаещи и можещи хора. Кадърни, на които да им се работи и най-важното, на които да можеш да разчиташ. Това е успехът. Както се казва, има ли желание, има и начини. Всичко е в нашите ръце.