Таня Кулова е нежната половинка от семейната ферма „Под Балкана“. Заедно със съпруга си Никола се грижат за над хиляда животни – овце, кози, биволи, крави, телета. Стопанството е разположено в карловското село Васил Левски. От 2015 г. имат цех за производството на млечни продукти, а от началото на годината откриха и собствен цех за преработка на месо. 
 
 
От кога се занимавате с животновъдство?
Всичко започна през 1992 г., когато с Никола се оженихме. Той и семейството му са каракачани и отглеждаха овце. Тогава бяха около стотина. Малко по малко ги увеличихме от приплодите. Десет години по-късно закупихме около 20 биволи с кредити от Държавен фонд „Земеделие“. Грижихме се и за крави – млечни и месодайни. И така, цял живот.
 
Каква е равносметката днес?
Сега биволите са над 150, кравите – над 200, каракачанските овце – към 600. Отглеждаме и друга порода – асаф, които са към 160, както и кози – над 200. За тях се грижи цялото семейство и още 4–5 човека. 
 
Какви отзиви получавате от участието си на Фермерския пазар всяка сряда в София?
Като цяло добри. Ние сме там от самото му създаване, вече втора година. Залагаме повече на биволските продукти, които се намират по-рядко. Биволите се гледат по-трудно и дават по-малко мляко. Правим всякакви млечни продукти от биволско мляко, включително кефир. При него използваме специална закваска – кефирена гъба, която си поръчваме и купуваме. На пазара се предлага предимно кефир от краве мляко. Нашият, от биволско мляко, е по-гъст.
 
Къде сте се учили да преработвате мляко?
Ние практикуваме най-простата технология на производство на млечни продукти. Важно е да се следи температурата, няма нищо сложно, защото не добавяме примеси. През 2015 г. създадохме минимандра по Българо-швейцарска програма, а експертите от „Биоселена“ се погрижиха да дойде технолог и да ни обучи. 
 
Кое е най-трудното във Вашата работа?
Всяко нещо е трудоемко, защото трябва да ти мине през ръката. Колкото и да е механизирано, пак иска ръчен труд. Но най-много ме изморява многото бюрократщина, а не трябва да е така. Едно и също нещо ти го искат от десет инстанции. А може да е толкова по-лесно.
 
А кое е най-приятното?
Например правенето на сирене. Следя си процедурата и тя ми действа успокояващо. Ние не правим голямо количество, капацитетът ни е 300 л мляко на ден. 
 
Какво Ви мотивира да продължавате напред?
Ние сме вложили много. Колкото и да ни е трудно, не върви да се отказваме, няма как.
 
Вярвате ли, че Вашите деца ще продължат започнатото?
Да се надяваме. Синът ни учи зооинженерство в Аграрния университет в Пловдив, така че той е близко до нашия бизнес. Дъщеря ни следва право, но тя също много помага.
 
Фактът, че сте жена и работите в сферата на земеделието, помага или пречи?
Аз съм жена за всичко! Полът няма значение, въпросът е да се върши работа. Имам чувството, че сме станали като някакви роботи.
 
По кои мерки за европейско субсидиране сте кандидатствали?
Първият ни проект беше по мярка 121 за закупуване на трактор. После кандидатствахме по мярка 4.1. И за двата ползвахме услугите на консултант. Сега ще кандидатстваме отново, по мярка 16.4, защото имаме нужда от по-голяма хладилна витрина и превозно хладилно средство.
 
Как оценявате изминалата година като производител?
Трудна си беше. Предполагам, че тази пак ще е трудна, защото се захванахме с месарския цех. Имаме и кредити за погасяване. За съжаление, трудно намираме работници. Бях пуснала обява в бюрото по труда. Идваха само млади хора, разяснявах им в какво се състои работата в цеха и те се отказваха. Сякаш се плашеха, че няма да се справят. Имам чувството, че никой не иска да поеме отговорност. Искат просто да дойдат, да им мине времето и да си отидат. Не им се работи на младите. 
 
Какво очаквате от тази година?
Надявам се да имам повече време за себе си, въпреки че не го виждам да се случи в близко бъдеще.