Надя Петкова е сертифициран биопроизводител. Стопанството й се намира в пловдивското село Труд. Тя е завършила УАСГ, но строителната фирма, в която работела, преустановява работа и Надя се насочва към хобито си – земеделието, което става и нейна професия. Така вече повече от 7 години произвежда пресни биопродукти като подправки, лук, чесън, ягоди, домати, марули, картофи, фъстъци, бял фасул, тиквички, а от тази година и лимец. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Нещата стават все по-окрупнени. Големите земеделци окрупняват и стават още по-големи. Малките, ако няма програми и проекти, малките ще изчезнат. Въпреки че тези програми са хубави, само малко хора се възползват от тях, затова трябва да има  подпомагане от държавата.
 
След 10 години виждам малките земеделци да се намалят до минимум. Нещата ще се окрупнят и колкото са по-големи, толкова е по-голяма възможността за корпоративно съглашение. Което означава, както е при тока – един определя цената и нямаш избор. Така и там нещата ще се случат. Това е вариант за коопериране на малките, но аз досега не съм видяла коопериране. Ако има, ще хубаво, но аз такова нещо досега не съм видяла. 
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Уменията са ми в това. Реших да правя нещо различно, нещо истинско. Биоземеделието беше това, което ме привлече и това, в което реших да приложа предишния си опит, защото за мен това е истинското нещо - ценно и добро. 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Много са. Уроците са безкрайни, но най-големият е, че се променяш. За бизнеса, виждам, че става все по-топло, все по-сухо и се нагласям според природата. Садя неща, които са по-сухоустойчиви, по-нетолкова капризни,  според условията, които ни се предлагат ден за ден. Нищо не е константно. 
 
- Кое Ви амбицира?
- Да ставам по-добра и по-добра, да израствам с мъдрост и знания. И когато прилагам това, в което съм станала по-добра, нещата изискват по-малко енергия, по-малко главоболия. Гледам нещата да ги направя по-лесни. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Бизнесът е едно голямо училище и в него трябва да са само тези, които са коректни, точни и честни. Човек започва да се ориентира към тези, които му оправдават доверието. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Цената е огромна – по 15 часа работа на ден. Трудно е, защото нещата не са консолидирани. Нямаме източник, към който да се насочим. Примерно малките производители да се кооперират и да изнасят нещо конкретно в дадена посока. Държавата трябва да реши дипломатическите ни отношения да се превърнат в практически.
 
България е една прекрасна страна – имаме възможност да съчетаем туризъм и предлагане на нашите прекрасни храни. Държавата трябва да застане зад малките и предложи добри и достъпни проекти. Това ще закрепи малките производители и това ще даде възможност на хората да продължават да се занимават със земеделие.