Мая Захариева живее в Габрово и работи в Боженски чифлик, село Съботково. Фермата съществува от 25 години, Мая е в нея от шест години. Неголямото стопанство  отглеждат няколко вида зеленчуци и животни – крави, овце, кокошки, пъдпъдъци, зайци.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Може би ще е по-трудно от сега. Защото хората, които сега са на средна възраст, като мене, тогова може би вече няма да можем да се занимаваме с това, а не виждам желание у младежите да дойдат да гледат животни или да се занимават със земеделие. Искам да направим нашата ферма още по-хубава. Тя си е нашият живот - нашата ферма, и ние си имаме мечти за нея.
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- Селското стопанство е работа на чист въздух, на слънце, сред природата. Тук произвеждаме биохрани, което за нас е по-добре, отколкото да си ги купуваме от магазина. Това е на първо място. Няма кой знае каква перспектива за кариера, но животът е на открито. Това е хубавото.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Най-важното е, че трябва да си помагаме. Иначе няма как да се справим. В някое голямо предприятие – там имат норма, всеки работи за себе си, докато тук сме всички заедно. Да речем, с тази голяма оранжерия аз сама няма как да се справя, а имаме и още една. Трябва да помагаш на хората, на които държиш.
 
- Кое Ви амбицира?
- Постиженията ни. Хубаво е, когато посееш една такава малка семчица, после да видиш какво е станало от нея. Това е радост. Сега отглеждаме домати, краставици, пъпеши, тиквички, чушки, почти всичко. Отделно отглеждаме и животни. Имаме крави, имаме двайсетина овце, няколко породи кокошки, пъдпъдъци за яйца, зайци. Имаме и посетители, които не знаят кое какво е и трябва да видят. Понякога гледат животните ни, като в зоопарк. Има и деца, които идват при нас и не са виждали никога живи кокошки.
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Допадат ми откритите хора, които се радват на това, което правим. Има и хора, които не оценяват селскостопанския труд. Намират го за нискоквалифициран и за нещо, за което не си заслужава да се говори или да се работи – в сравнение с работата на бюро. Нашият екип се състои от собствениците на фермата, аз и още един-двама сезонни помощници. Работим заедно от около 15 години. Колективът ни е изграден, подбрали сме се по някакъв начин. Ако не сме се разбирали, нямаше да работим заедно толкова време.
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Трудно. В България има много спънки, които трябва да преодолееш, за да можеш оттам насетне да работиш.