Зооинженерът Маринела Георгиева е главен експерт координатор на Териториален областен офис на НССЗ в град Добрич. Вече 17 години е на тази позиция. Ръководи изцяло женски колектив в един сериозен и отговорен бранш. 
 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде в този сектор?
От дете съм обичала животните. Интересът ми към тях и създаването на  оптимални за тяхното отглеждане условия ме е съпровождал през всички етапи на професионалната ми подготовка. Завършила съм Техникума по ветеринарна медицина в град Ловеч и магистърска степен в зооинженерния факултет на Тракийския университет в град Стара Загора. Специализирала съм по темата  „Развитие на малките и средни предприемачи в селското стопанство“ в Израел и „Млечно говедовъдство“ и „ Предоставяне на консултантски услуги“ в САЩ.
 
След това последва магистратура „Информационни технологии“ и „Педагогика“ във Великотърновски университет. Любовта на живота ми ме доведе в Добруджа, от където започна и моето кариерно развитие. От февруари 2001 г. работя в Национална служба за съвети в земеделието. 
 
Усещането ми е, че с тази позиция се открихме взаимно. Да помагаш на хората чрез своите умения и знания е едно много приятно предизвикателство. Работя в най-земеделският район на страната ни, което е и най-добрата база за развитие на специалистите в този сектор.
 
- Какво Ви мотивира всеки ден?
Мотивацията се крие в малките неща, които можем да променим, за да се чувстваме добре и полезни на работното място. Мотивира ме мисълта, че когато отида на работа, ще изкарам целия ден динамично и в полза на фермерите. Старая се да откривам проблемите и да намирам оптимално решение за тях. Преди да дам определен съвет, анализирам какви ще са последиците от него. Удовлетворява ме това, че решенията, които предлагам на земеделските стопани, се прилагат от тях и ги насочват в правилната посока. Когато знам, че мога да помогна за даден проблем, съм наистина мотивирана. Затова за мен няма проблеми, а има предизвикателства. Те ме амбицират и стимулират за продължавам да правя това, което е в моите компетенции и да повишавам своите знания. 
 
- Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви и защо?
Най-голямото предизвикателство е общуването с хората. Не бих могла да се справя и без екипната подкрепа на колегите ми. Нашият офис е с постоянен дамски състав от създаването на службата до настоящия момент. Доволна съм от начина, по който фермерите приемат нас, консултантите, като приятели.
 
Дълъг и труден беше този път на постигнато доверие. Помня първите срещи с фермерите през 2007 г., когато стартира Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. Аз усърдно разяснявах възможностите за финансиране по различните схеми и мерки, а земеделските стопани подхождаха с недоверие и скептицизъм. Много срещи, посещения на стопанства, информационни събития… до момента, в който първият млад фермер получи финансиране. 
 
- Кои бяха най-големите трудности?
Не мога да кажа, че е имало особено големи трудности, но всяко ново и непознато начинание изисква преодоляване на несигурност, изисква и познаване на сериозната по обем нормативна база, с която се работи в земеделието. Все пак това са предизвикателствата на времето в сектора и новите финансови механизми за подпомагане след присъединяването ни към ЕС.
 
Трудно беше за земеделските стопани (и продължава да е така с новите клиенти) да приемат факта, че консултантите на службата за съвети в земеделието са от техния отбор. Трудно се разчупва усещането, че съществува консултантска служба към Министерството на земеделието, храните и горите, която работи безвъзмездно.
 
Неуморният екип, поредицата информационни срещи, семинари, демонстрации, подготвените и финансирани проектни предложения, прилагането на научни разработки в практиката и специализираните съвети успяха да заличат повтаряните при създаването на службата сентенции: „Пари ми дай, акъл не ща“ или пък  „Без пари и наши хора нищо не става“. Надявам се, че сега, от позицията на времето, се доказахме като активна, модерна и авторитетна структура. Основната целева група, с която работим, са малките и средни стопанства и младите фермери.
 
- Фактът, че сте жена пречи или помага?
По-скоро помага. Може би женската природа предразполага към повече внимание, отговорност и съпричастност. Повярвайте ми, в общуването със земеделските стопани е нужна голяма доза от тях. В ежедневието си фермерите са изложени на постоянен стрес и несигурност, както от конюнктурата на пазара, цени на семена, торове, препарати, горива, така и от агроклиматичните условия, нормативни изисквания и т.н.
 
- Каква беше изтичащата година за вас?
Мога да я определя като спокойна в личен и професионален план. Казвам спокойна, защото предходни години при прием на проектни предложения по мерките 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" и 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ беше изключително динамично и натоварено.
 
За съжаление интересът за кандидатстване от страна на земеделските стопани от област Добрич по мерките, по които изготвяхме безплатно бизнес предложения и оказваме съдействие да се входират в ИСУН, не беше голям. Подготвени сме, обезпечени сме технически и имаме капацитета да подпомогнем повече фермери да получат европейско финансиране. Очаквахме по голяма активност към мярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и мярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 г.
 
През настоящата година основна част от дейността ни беше насочена по подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопанства” по мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството”.
 
Предоставихме над 220 броя консултантски пакети на малки стопанства, които ще допринесат както за тяхното икономическо развитие и укрепване, така и за значително намален риск от санкции поради неспазване на законоустановени изисквания и национални стандарти, ефективно използване на водните ресурси, подобрено знание за безопасни условия на труд и не на последно място подобряване и опазване на околната среда и борба с климатичните промени. 
 
- Накъде върви българското селско стопанство?
С две думи към окрупняване и модернизиране. Все повече навлизат дигиталните технологии, смарт приложения, които фермерите могат да ползват, обединени от общия стремеж към разумно, ефективно и интелигентно решаване на сложни технологични и организационни задачи. Земеделските кооперации и арендаторите в Добруджа подходиха активно към ПРСР и успяха да обновят машинно-тракторния си парк. Окрупняват се ползваните земеделски площи,  увеличава се броят, подобрява се породният състав на отглежданите животни. Природо-климатичните условия и пазарното търсене позволяват да се разнообрази структурата на земеделското стопанство в района.
 
Съществуването на мощни фермерски стопанства е двигателят на модерното земеделско производство, но на мен ми липсват малките и средни фамилни ферми. Те са гръбнакът на автентичното българско производство на традиционни стоки с добавена стойност на продукта. Някак недооценена остана възможността за обединяване на тези стопанства в групи и организации на производители на продуктов принцип. Надеждата ми е в новата ОСП след 2020 г., където акцентът ще бъде върху подпомагането на малките и средните семейни ферми, както и върху насърчаването на младите хора да избират професията на земеделски стопанин.
 
- Кои са най-ценните уроци от вашата практика? 
Най-ценният урок от моята практика е, че трябва да сме трудолюбиви, креативни, честни и да се отнасяме с уважение към хората, с които контактуваме. За работата на консултанта от изключително значение са добрите взаимоотношения, които не се случват просто така. Те изискват време, търпение и взаимно доверие. Да сме открити  към всички идеи на земеделските стопани.  Полагането на систематичен и усърден труд се отплаща. Необходимо е да сме винаги в крак с новите технологии, производства, регламенти и нормативна база. Да съумяваме да постигаме възможно най-добрите резултати чрез тях. Отговорно отношение, разбиране и позитивизъм - това за мен е ключът към успеха.
 
- Може ли да се прави успешен агробизнес в България?
Разбира се че може! Пред нас са редица примери за успешен земеделски бизнес, но в същото време имаме и примери за едва кретащи стопанства. Успехът във всеки сектор се прави с постоянство, амбиция и знания. Точно прецизираната идея с умело, целенасочено и разумно финансиране чрез еврофондовете е начин за постигане на сериозни резултати. Агробизнес може да се прави, но смятам, че трябва да се получава висока добавена стойност. За рентабилното и устойчиво производство е необходимо да има затворен цикъла на производство, за да се печели от крайния продукт, а не от произведената суровина.