Иванка Багдатова-Мизова е зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция с ресори „Селскостопански пазарни механизми“, „Краткосрочни схеми за подпомагане“, „Инвестиционни схеми за подпомагане” и Дирекция „Рибарство и аквакултури“.
 
 
Завършила е магистратура  специалност „Счетоводство и контрол” в УНСС. Кариерата ѝ започва през 2002 г. като младши експерт в дирекция „Животновъдство” в Министерство на земеделието и храните. От 2003 г. тя заема различни длъжности в Държавен фонд „Земеделие” в дирекция „Инвестиционни схеми за подпомагане” и Звено за оторизация на разходите по Оперативна програма „Рибарство и аквакултури“ включително и директор.
 
През  2014 г. е назначена за зам.-изпълнителен директор с ресори „Селскостопански пазарни механизми“, Оперативна програма „Рибарство и аквакултури“- 2007-2013 и програма САПАРД. В края на същата година отново поема поста директор на дирекция „Инвестиционни схеми за подпомагане“.
 
В началото на 2017 г. УС на ДФЗ взема решение тя да отговаря за дирекциите „Селскостопански пазарни механизми“, „Технически инспекторат“ и „Държавни помощи”. През юли същата година поема ресорите: „Селскостопански пазарни механизми“, „Краткосрочни схеми за подпомагане“, „Инвестиционни схеми за подпомагане” и  Програма за морско дело и рибарство 2014-2020.
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
Селското стопанство е един от водещите сектори в икономиката на България. През последните години отрасълът се развива устойчиво със средствата от европейските земеделски фондове и от бюджета. 
 
Въпреки това в следващите 10 години българското селско стопанство трябва да бъде готово да посрещне редица предизвикателства. Земеделието е сектор, който ще усеща все повече негативите на метаморфозите в целия свят. Стопаните  вече се изправят пред предизвикателствата на променящия се климат, изхранването на нарастващото световно население и необходимостта от подобряване на методите за производство. През следващите 10 години българският агробизнес трябва да се ориентира към по-устойчиво земеделие. 
 
В отрасъла трябва да се залага и все повече на новите цифрови технологии. Само така можем да вървим към едно конкурентно на европейското земеделие. В същото време не трябва да забравяме нашите традиционни продукти. Според мен едно от най-големите предизвикателства за нас е модернизирането на селското стопанство и увеличаване приходите на заетите в сектора, но без да правим компромиси с традициите, в които е кодирана родовата ни памет. 
 
В допълнение искам да изразя надеждата си в близките години да наблюдаваме участието на все повече жени в сектора. Скорошно проучване на Евростат показва, че в ЕС едва 28% от хората, които ръководят ферми са жени. България не стои лошо на фона на останалите страни – 25% от управителите на стопанства са жени. Въпреки това ми се иска дамите да навлязат все повече в този бизнес. 
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
 Започнах кариерата си като младши експерт в Дирекция „Животновъдство“ в Министерство на земеделието и храните. Там срещнах интересни, амбициозни и можещи хора. Това запали в мен желание да се развивам и доусъвършенствам с сферата на земеделието.
 
По-късно във Фонд „Земеделие“ започнах работа по проекти още по време на предприсъединителните програми в България. Когато влагаш много труд и нещата се получават, няма как да не се чувстваш удовлетворен.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
За мен е много важно да знаем къде сме – на какъв етап от дадена задача, план или цел. На първо място трябва да направим равносметка – така ще знаем какво имаме, какво да запазим и какво да променим. Това помага много за ясното формулиране на целите, както и за планирането на необходимите ресурси и време. 
 
- Кое Ви амбицира?
Амбицират ме добрите резултати. За щастие професията ме среща с десетки добри примери. Изминалата 2018 г. например беше изключително успешна за лозаро-винарския сектор. 280 лозари успяха да модернизират масивите си по мярката „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
 
Тези производители повишиха своята конкурентоспособност като получиха финансиране за засаждане на нови винени сортове, изградиха модерни системи за капково напояване или противоерозионни съоръжения. 
Немалко са и хората, които са намерили себе си в една коренно различна среда. Вдъхновяващо е да бъдеш част от това. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
Работим в динамична среда, по отговорни задачи, с кратки срокове. Хората, с които работя са професионалисти и доказват това всеки ден. Отворена съм към хора с идеи и иновативни предложения. Те са изключително ценни за нашата работа. Инвестирам времето и опита си, за да поддържам непрекъснат диалог с екипа си. Смятам, че това е начинът да им помогна да развият потенциала си и да ги запазя в моя екип. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
Смятам, че ключът е в правилния фокус. Българското селско стопанство не е конкурентно по обеми на производствата, като съпоставимост с това на повечето страни в ЕС. Затова трябва да заложим на качество и разпознаваем вкус.