Елина и семейството й обработват 7 000 декара земя край Каварна. Те включват зърно, овощна градина с ябълки и сливи, 35 дка лозе и пасища за 120-е си говеда, които са под селекция, като само дойните крави са 80. Стопанството е фамилно и започва своята история още от 1990 г., когато бащата на Елина се захваща със селско стопанство. Философията на Елина е да произвежда качествена храна, а за да помогне и на хората около себе си да я консумират, тя е отворила и магазин за биохрани в Каварна, в който пък има и млекомат. 
 
 
-   Накъде върви, според Вас, българското селско стопанство? Има мнения, че върви към окрупняване. 
- За мен средната ферма, както сме ние, е добър вариант. Не може да искаме само да взимаме, трябва да произвеждаме качествено – работата, продукцията – всичко. Без модернизация няма бъдеще. Като искаш да си модерен, първо трябва много да си чел. Да се интересуваш за новите неща, за модерните неща и да се опитваш да ги прилагаш. Проектите по ПРСР са точно за това – да ти помогнат със средства да се опиташ да внедриш новите неща, технологиите, които ти помагат за по-висока производителност, за по-качествена продукция, за оптимални разходи в съотношение с приходите. По-зелена планета. 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в този сектор?
- От 13-годишна работя. Стопанството преди беше много голямо – 70 000 дка, много животни – прасета, крави, овце, мандра, кланица...  След това се наложи да го намалим. Баща ми се разболя, а аз още не можех да помагам, защото учех, а съм единствено дете. Имахме 200 човека персонал. Нещата бяха различни. С годините всичко се промени. Ако нямаш лично участие, ако не си там, някак от мащабния бизнес няма вече смисъл. Хората станаха по-мързеливи и това, което най-много повлия е човешкия фактор. Няма на кого да разчиташ. По-добре да се махне даден бизнес. 
 
- Кое Ви амбицира?
- Няма нищо сигурно в този живот. Утре може да ни няма. Мотивира ме това, че се чувствам щастлива в работата си.
 
- Децата Ви ще се насочат ли към селското стопанство?
- Ако искат. Искам, разбира се, да продължат. Аз продължавам започнатото от баща ми, фирмата тази година става на 28 години. Ако на децата ми има харесва, да го направят. Ние ги учим на труд. 
 
-  Кое е най-голямото предизвикателство в работата Ви?
- Да се сблъсквам с мързела и нежеланието на хората, но лесно няма. Нищо не става с лека ръка. 
 
-  Как се прави успешен агробизнес в Българи?
- С любов, дисциплина, ред. Трябва постоянство и организираност. Ако не си постоянен, няма да се получи. И трябва желание.