Ели Илиева е биопроизводител от 13 години. Обработва 1380 дка биосертифицирани площи във Врачанско със зърнено-житни култури. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- След 10 години никак не го виждам, защото по този начин, по който е тръгнало, няма да има развитие. Държавната политика трябва да се промени тотално. Моето виждане е, че на малките трябва да се дава много повече, а на големите – много малко или нищо.
 
По една много проста причина, за която съдя от собствената си камбанария – едно е да взимаш семена за 1000 дка, а друго да взимаш семена за 100 000 дка. Веднага получаваш отстъпки, бонуси и т.н. освен това биосертифицираните семена са много скъпи нямат нищо общо с  конвенционалните.
 
Ние не можем да бъдем конкурентни веднъж с конвенционалните колеги и още един път с колегите в Европа. Ако ние взимаме по 100 лв./дка, в Гърция взимат 100 евро/дка, а във Франция – 250 евро/дка. Ние сме на една плоскост, на един пазар. Имаме едно и също изделие, дори в добивите няма разлика някои пъти, но автоматично себестойността е паднала и ние ставаме неконкурентоспособни. 
 
- Защо избрахте кариерното Ви развитие да бъде именно в сектора?
- Мога да кажа, е в началото беше чиста случайност. По-скоро беше идея на баща ми. Аз се чудех дали ще се справя, защото моята професия е съвсем различна. Баща ми обаче ми каза, че няма начин да не се справя, даде ми надежда. А после пък на мен ми хареса. Това беше преди 17 години, а от 13 години се занимавам с биологично земеделие. 
 
- Кое Ви амбицира в работата? 
- Има един български филм „Да обичаш на инат“. В България земеделецът, а особено биологично насоченият земеделец, работи на инат. Амбицира ме фактът, че трябва да се доказвам. За две години ми бяха спрели всички субсидии заради белия трън, който отглеждам. Това е пролетна култура, сее се сега и се жъне юни-юли.
 
Бяха ми дошли на теренна проверка в началото на септември и ми казват, че на нивата е имало някакъв трънак, но вече го няма. Няма как да го има, като съм го ожънала вече. Доказването пред тези хора е едно от нещата, които ме амбицират. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- Трудно. Миналият сезон стигнах дотам да взимам на работа затворници, защото дори и ромите вече са на привършване, а и не желаят да работят.
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Първо се научих да ценя земята и да я защитавам със зъби и нокти. Ние трябва да я дадем на нашите внуци във вида, в който сме я поели от дедите си. Трябва също така да ценим биоразнообразието, трябва да живеем в хармония с природата. Трябва да мислим за земята като хранителна банка – трябва да я съхраним. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Много труден въпрос. Агробизнесът е много бързо развиващ се сектор, но трябва да се прави с по-малко труд и повече разум.