Десислава Бонева е израснала с идеалите и стремежите на семейната фирма, която обработва 13 хил. дка в землището на село Белгун в района на Каварна. Завършва магистратура по растителна защита, като надгражда наученото от бакалавърската степен по агрономство, което завършва с пълно отличие и златен медал. Днес заедно със сестра си Райна и брат си Владимир продължават делото на своите родители.
 
 
Баща Ви Владимир Бонев е известен зърнопроизводител. Какво е усещането да сте потомствен земеделец?
За мен е гордост. От малка съм част от аграрния бизнес и проблемите, свързани с него. Това ме мотивира да продължа обучението си в тази сфера и да допринеса за развитието на семейния бизнес. 
 
Какви съвети получавате от Вашите родители, които имат дългогодишен опит в земеделието?
Учили са ме да съм коректна, да разгръщам пълния си потенциал. Винаги са ме подкрепяли и са ми били опора. Баща ми е предал на мен, сестра ми и брат ми ценни практични и теоретични знания и опит в областта на земеделието. Учи ни да се грижим за земята, защото тя остава като поминък за идните поколения. Да минимизираме употребата на препарати за растителна защита и минерални торове. 
 
Защо се насочихте да следвате растителна защита?
Родителите ми не са повлияли на избора ми за висше образование, сама реших да продължа по техния път. Когато учиш това, което ти е интересно, възприемаш материала с лекота. Не съжалявам за избора си, защото получих по-задълбочени познания в областта на растителната защита. Така заедно със сестра ми може да дискутираме проблемите и да вземаме правилните решения.
 
Мислите ли, че родното образование е на високо ниво?
В малките населени места средното образование е критично. Има недостиг на средни специални кадри. Нашата фирма е отворена към обучението и създаването на млади кадри, защото в тях е бъдещето. Аз съм доволна от висшето си образование. Развих максималния си потенциал. По отношение на образователната система винаги има какво да се желае. Практическата подготовка в учебните заведения стои на заден план. Но когато човек сам иска да се развива, нищо не може да му попречи.
 
 
С какви трудности се сблъсквате във Вашата работа?
Проблеми са променливите климатични условия, ниската изкупна цена на продукцията, нереално завишените арендни плащания в Добруджа и високата цена на земята, което допълнително затруднява работата ни. Нарастващите изисквания от страна на държавата също оказват влияние. Друг проблем е забраната за използване на все по-голям брой пестициди, с което се затруднява растителната защита. Трудност е и недостигът на квалифицирана работна ръка, както и обезлюдяването на селата.
 
Какво Ви носи най-голямо удовлетворение?
Това, че създавам родоволствие. Възможността да работя сред природата и да съм свързана със земята. Да изследвам посевите за болести, плевели и неприятели, както и да намирам адекватни решения на проблемите. 
 
Това, че сте дама в една доминирана от мъжете сфера, като земеделието, пречи или помага?
Не мисля, че може да пречи. Винаги е от полза, когато човек знае, може и иска да се развива. 
 
Каква е формулата за успешен агробизнес в България?
Съчетаването на много знания, умения, опит, труд. Трябва да си адаптивен и да можеш да се напасваш според промените в околната среда, търсенето на пазара и др.
 
В каква насока работите за в бъдеще?
Фитопатологията ми е любима дисциплина. Това ме мотивира да продължа обучението си и в момента съм докторант в катедра „Фитопатология“ в Аграрен университет, Пловдив. Искам да продължа да трупам знания в научната сфера, като съчетая това с развитието на семейния бизнес. Да дам своя принос и заедно със сестра ми и брат ми да надградим постигнатото с много труд от нашите родители.