Атидже Алиева-Вели е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция от 2013 г. до днес с ресор прилагане на Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Завършила е магистратура по „Индустриални биотехнологии” в СУ „Св. Климент Охридски”.
 
В началото на 2014 г. защитава втора магистърска степен по „Публична администрация” със специализация „Държавна администрация” в Университета за национално и световно стопанство.
Кариерата й започва в „Данон Сердика”. В началото на 2007 г. е назначена в ДФЗ - РА като експерт в сектор „Мляко”. До 2011г. последователно заема длъжностите старши експерт,  главен експерт и началник на сектора. Там се занимава с прилагането, администрирането и отчитането на европейските схеми „Млечни квоти” и „Училищно мляко”.
 
От юни 2011 г. оглавява отдел „Методология и контрол” в дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” и участва активно в разработването и актуализирането на правилата за работа в дирекцията. Алиева-Вели има опит в отчитането на напредъка по прилагане на мерките от ПРСР, както и в анализа на пропуските и проблемите по прилагането й в координацията с Европейската комисия. Отговаряла е и за ресорите „Селскостопански пазарни механизми“ и за ОП „Рибарство и аквакултури“ 2007-2013 и „Технически инспекторат“. 
Участвала е в много обучения и обмяна на опит както в други страни-членки на ЕС, така и в страни извън Общността. 
 
 
- Как виждате българското селско стопанство след 10 години?
- Българското селско стопанство, като част от ОСП, ще продължи да се развива с трайни устойчиви стъпки и през следващите години. Земеделието е основен и ключов отрасъл в икономиката ни. Миналата година бяха отбелязани 10 години от членството на страната ни в ЕС, както и 10 години от прилагането на ОСП в България. Анализите сочат, че външнотърговският баланс в аграрния сектор през десетгодишния период се е увеличил 8 пъти – от 150 милиона евро в годината преди европрисъединяването на 1,2 милиарда през 2016 г. Две трети от износа на селскостопански продукти вече е насочен към държавите от ЕС. 
 
Отличителен момент и едно от най-големите постижения, произтекло от прилагането на ОСП, е повишаването на доходите на заетите в отрасъла, което е в резултат от модернизацията и преструктурирането на стопанствата. 
 
В допълнение, съвременното земеделие и хранителна индустрия са изправени пред редица предизвикателства, сред които все по-видимите проявления на климатичните промени, както и задълбочаващи се демографски проблеми. Тези фактори не могат да не дадат отражение и върху българското селско стопанство. Затова в отрасъла трябва да бъдат привлечени повече млади хора. Нужно е още да се внедрят нови иновативни технологии, основани на дигитализацията, на смарт фарминга, на  прецизното земеделие, но подчинени на принципите за опазване на околната среда. 
Логиката на ОСП се запазва, което означава, че тенденциите за развитие на отрасъла ще продължат възхода си с ускорени темпове.
 
- Защо избрахте Вашето кариерно развитие да е в селското стопанство?
- Завърших магистратура „Индустриални биотехнологии” в СУ „Св. Климент Охридски”, която ме отведе в млекопреработвателния сектор. По това време в ЕС действаха така наречените „млечни квоти“. Квотният режим е бил сред инструментите за преодоляване на дисбаланса в сектора. В България квотната система беше въведена за първи път през 2007-2008 г., с влизането на страната ни в ЕС. Системата се администрираше от току-що създадената Разплащателната агенция, която беше изградена в ДФЗ. Явих се на конкурс и започнах работа във фонда като експерт в сектор „Мляко”. Занимавах се с прилагането, администрирането и отчитането на европейските схеми „Млечни квоти” и „Училищно мляко”. Това е мястото, където се изградих като експерт. 
 
По това време се прилагаше първата Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Виждах как чрез нея се променя и модернизира земеделието в България и как малките населени места стават привлекателно място за живеене. Предизвикателствата са в кръвта ми. Реших, че искам да участвам във всичко това и се посветих на каузата. Така от 2011 г. оглавих отдел „Методология и контрол” в дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони”. Позицията ми даде възможност освен да участвам в разработване на акредитираните процедури за работа във фонда, така и да водя отчетност по мерките от ПРСР.
 
Това ми позволи да си изградя цялостна картина за прилагането на програмата – да видя както положителни страни, така и недостатъците. Работата ми в ДФЗ през годините беше свързана още с прилагане на схемите от Селскостопански пазарни механизми, с мерките от ОП „Рибарство и аквакултури“ 2007-2013 и с дейността на „Техническия инспекторат“.  Извървях всички стъпала до позицията, която заемем днес. Мога да заявя, че въпреки всички трудности и предизвикателства, работата ми носи удовлетворение.
 
 
- Кои са най-ценните уроци, които научихте от практиката?
- Дори и трудно постижимите цели, когато са заложени в правилната насока, стават реалност, когато се работи с добри професионалисти. 
 
- Кое Ви амбицира?
- Амбицират ме постигнатите добри практики, които се виждат, като краен резултат. Има една максима и тя гласи: „Винаги може по-добре“. Считам, че всеки човек трябва да се стреми да бъде по-добър в това, което прави днес, в сравнение с това, което е правил вчера. 
 
- Как подбирате хората, с които работите?
- В екипа, с който работя във фонда има много доказали се експерти. Бих искала да отбележа, че обичам да давам шанс на младите хора, които имат желание да се развиват. 
 
- Как се прави успешен агробизнес в България?
- Формулата трябва да бъде дадена от хората, които реално правят агробизнес у нас, а не от администрацията. От моя гледна точка администрацията трябва да е в помощ на бенефициентите, а не в тежест.