Младата дама е дъщеря на Никола и Таня Кулови – успешния тандем зад семейна ферма „Под Балкана“. Стопанството им в карловското село Васил Левски приютява над хиляда животни – овце, кози, биволи, крави, телета. Животновъдите затварят цикъла на производство с два цеха – за преработка на мляко и на месо. Продукцията им лесно се открива по фермерските пазари в София, а Агора е нейно разпознаваемо, чаровно лице. Тя е на 23 години, студентка по специалност „Право” в Пловдивския университет, а по призвание – верен помощник в семейната ферма.
 
 
Какво е да си дъщеря на животновъди с многогодишен опит? 
Преди всичко се гордея с постигнатото от тях. Често това е и трудна мисия, тъй като съпреживявам трудностите им в този нелек поминък. Опитвам се да помагам с каквото мога и се надявам, че ми се получава.
 
Кои са най-ценните съвети, които ти дават? 
Това, което съм научила от тях, е, че няма пряк път до мястото, до което си струва да стигнеш. Съветите, които ми дават, в повечето случаи са продиктувани от техния житейски опит. Понякога в началото ми е трудно да ги възприема, но, пречупвайки ги през призмата на времето, се оказват изключително точни.
 
Какъв е твоят принос в работата на семейната ферма?
Опитвам се да помагам във всички сфери, като най-много ми се отдават тези, свързани с маркетинга. Поддържам всички страници в социалните мрежи на нашата ферма. Занимавам се и с пласмента на нашите продукти.
 
Преди време следваше право във Великобритания. Защо се върна в България?
Всичко беше прекалено динамично за мен, хората са затворени и дистанцирани. Всички са студени, а и ми липсваше родината. В Англия си е хубаво за англичаните, в България – за българите. Нека се потрудим и тук, за да ни е хубаво и подредено, а не да бягаме в чужбина. Мисля, че няма лошо всеки българин да излезе на Запад, да поживее там, после да се върне тук и да приложи наученото.
 
Продължаваш с правото и тук. С какво знанията, които получаваш, ти помагат за работата във фермата?
Определено двете поприща са коренно различни. Правото като наука дава огромни знания, които биха били полезни независимо от професията. Съвременното земеделие, от своя страна, е низ от законови разпоредби, с които всеки стопанин е длъжен да се съобразява. Трудностите в животновъдството изобщо не са малко, като част от тях идват от непознаване на нормативната уредба. Или пък когато тя е неясна или трудно приложима.
 
Какво те мотивира да продължаваш да помагаш в семейната ферма?
Работата по стопанството и в производството собствени продукти е наистина много. Семейството ми се труди неуморно и въпреки това никой не се оплаква. Виждайки мотивацията в моите родители и брат ми, няма как и аз да не съм на същата вълна. Безспорно най-мотивиращо е, когато видиш резултата от добре свършената работа. Тогава осъзнаваш, че си е струвало.
 
Има ли възможности за развитие на младите хора у нас, особено в селското стопанство?
Възможности има и то не малко. Не зная обаче дали младите хора имат желание да се развиват в този сектор. За съжаление, основният проблем е липсата на работна ръка. Повечето ми връстници предпочитат да изкарват пари от студентски бригади в чужбина, където работят в земеделието. В същото време повечето то тях имат пустеещи ниви тук. Според мен интересът към отрасъла от страна на младите хора е незадоволителен. 
 
Какво е нужно на един млад фермер, за да е успешен?
Воля, желание, страст. И да има подкрепа – от близките и от държавата. Или поне държавата да не пречи. Ако последното не е изпълнено, ще са му необходими също здрави нерви и стабилна психика.
 
Фактът, че си жена в сфера като животновъдството, пречи или помага?
Важни са качествата, а не полът. Въпросът е да намираш правилния подход и да осъзнаваш слабите и силните си страни. Ако човек си прави такава самооценка, ще е по-успешен в своите начинания.
 
В каква посока гледаш занапред?
Надявам се в правилната. Преди всичко искам да завърша образованието си, защото до момента съм положила много усилия. Относно семейната ферма мисля да продължавам да подкрепям родителите си.