Инж. Геновева Друмева е управител на Областния информационен център в Добрич. Завършила е магистратура в Техническия университет във Варна, специалност „индустриален мениджмънт”. През последните 11 години работи в община Добрич. Експерт е по европейски програми и проекти. Като ръководител на Областния информационен център приема предизвикателството да направи по-популярни и достъпни възможностите, които предоставя членството на страната ни в ЕС. 
 
 
Защо избрахте кариерно развитие в този сектор?
От март 2016 г. съм управител на ОИЦ-гр.Добрич. Това стана след като се явих на конкурс и го спечелих. Всъщност това поприще, свързано с европейските проекти, само ме намери и избра. Ще се върна малко назад. В годините след майчинството бях регистрирана в Бюрото по труда и записах курс по счетоводство, който се финансираше с европейски средства. В момента, в който координаторът на този проект трябваше да замине, на въпроса кой желае да го замести, аз не се подвоумих.
 
Така това бяха първите ми стъпки и запознанства с тази необятна област, най-общо наречена европейско финансиране, в която влизаха предприсъединителни фондове, оперативни програми и др. Лека-полека това ме заплени. Това е интересна и динамична работа, тъй като трябва постоянно да се следи за новостите, за промените, изисква да си информиран и да си в час. Радвам се, че съдбата ми поднесе този шанс. Ние сме аграрен регион и възможностите да се развива модерно земеделие чрез европейско подпомагане наистина трябва да се използват.
 
Какви са предизвикателствата във Вашата работа?
Срещите с много хора дават добри запознанства, приятни моменти, виждаш неочаквани хора с различни професии, получаваш различни емоции. Точно този момент – работата с хора, е предизвикателство, но на мен много ми допада. Предизвикателството е да си винаги позитивен и да не си припрян, тъй като аз отчитам, че съм малко такъв тип.
 
Искам нещата да се случват веднага, на момента, бързо, акуратно. Затова е предизвикателство да си позитивен и да накараш този, който не вярва, да погледне още една възможност и след срещата ни да е получил поне малко от другата гледна точка. А защо не да стигне и до успех?!
 
Краят на всяка година е повод за равносметка. Каква беше 2018 в личен и професионален план?
Слава Богу, в личен план без големи сътресения. В професионален план имахме динамична година. Всички планове като информационни събития, срещи с бенефициенти, предоставяне на информация за програми, подготовка на проекти са изпълнени. Но не е само това. Стремим се като екип винаги да сме актуални. Затова ако трябва да се върна на въпроса за голямото предизвикателство, то това е да сме постоянно информирани за всичко. 
 
В момента си правим равносметка за последните три години и сме удовлетворени, тъй като виждаме една градация на резултатите от 2016 до сега. Всички данни ще бъдат изнесени пред обществеността чрез медиите и тогава ще докажем с цифри и статистически данни какво се е случило в Добричка област и как сме подпомогнали бизнеса и най-вече земеделския сектор.  
 
Интересуват ли се младите хора за възможностите, които предоставя Програмата за развитие на селското стопанство и останалите оперативни програми?
Да, една от програмите, по която активно работим, е ПРСР. Тя даде възможност да се промени обликът на земеделието в Добруджа. 
Производителите, фирмите в селските райони, било то малки или големи, се интересуват много живо от нея. Това е възможност не само за получаване на директни плащания, но и начин стопанствата или предприятията да променят облика си и да станат по-конкурентоспособни.
 
Мисля си, че земеделието трябва да бъде един от приоритетите на страната ни след 2020 г.  
Виждам, че младите хора имат интерес, искат да развиват стопанствата си, проявяват голяма активност. Финансирането за младите фермери ще продължава, дори там е акцентът в новата ОСП. Новото поколение ни печели и с още нещо – не крие големите си надежди. Подготовката на един проект изисква време, изисква четене, да вложиш време, усилия и средства, но нещата могат да се случат и понякога е нужна съвсем малка подкрепа. Това е шанс, особено за младите земеделски стопани. 
 
Кои са най-ценните ви уроци от практиката?
С годините научих, че както човек иска да се отнасят към него, така би трябвало да се отнася към хората. Говоря за колеги, приятели, подчинени, бенефициенти, случайни познати и непознати. Моят принцип е този. Практиката ми досега показва, че когато човек иска да постигне нещо, винаги може да го направи. Само трябват желание и положени усилия. 
 
Какво Ви дава стимул? Какво Ви амбицира?
Успехите и неуспехите. Успехите ме карат да бъда много удовлетворена, но пък не трябва човек да се отпуска след добре свършена работа. В същото време неуспехите те амбицират. Малкият възникнал проблем ме провокира да го преодолея, да се справя и да бъда още по-успешна. 
 
Прави ли се успешен агробизнес в България?
Не мога да говоря за цялата страна, наблюденията ми са за Добруджа. Имам приятели земеделци, в работата си срещам много фермери и това ми дава право да кажа: Да, мисля, че тук агробизнесът е успешен. Защо? Защото той използва всички маркетингови и други средства, за да се подобри, било то чрез европейско или национално финансиране. Изобщо търсят се начини за въвеждане на иновациите, защото всички са наясно, че това е пътят. Ако не се вкарат високите технологии и дигитализацията както в земеделските стопанства, така и в общинските и държавни структури, то няма как да продължим с успешния агробизнес, нито пък да го надградим.