x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Дали е рентабилно да се отглежда леща в България?

Няма препарати за растителна защита, отбелязват стопаните

Дали е рентабилно да се отглежда леща в България?
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Снимка: Facebook/Lyudmil Rabotov
Лещата една от бобовите култури, които са особено добър предшественик за зърнените. 
Дали обаче е рентабилно да се отглежда в България, разговаряме с Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. 
 
 
„Две години засявах леща – на не много големи площи – в рамките на 100 – 200 дка и то за да мога да изуча културата като технология и пазар. А и да усетим като цял какво е положението с растителната защита.
Оказа се, обаче, че добивът е нисък, а и почти няма препарати, с които да се контролират широколистните плевели на по-късен етап“, обясни земеделецът. 
 
Според него е важно в каква почва се засява културата. 
„Две години сях в смолници, а на третата я преместих в пясъци, за да мога да избягам от нападението на тези широколистни плевели, които евентуално със запечатка с пендиметалин да контролирам“, разказа опита си Работов. 
 
Добивът дори не е задоволителен. 
 
Снимка:pixabay.com
 
„Изкарах 50- 60 кг и като се прочисти, то нищо не остава. И реално погледнато абсолютно не е рентабилно. А и няма никакъв пазар. 
Отказах с от тази култура, минах на фуражен грах – но това ми е първа година и не знам какво ще се случва пак по отношение на пазара, добивите технологията и т.н“, отбелязва фермерът.
 
И липсата на регистрирани препарати за растителна защита, и мястото на засяване, според него, са причината за липсата на добър добив. 
 
„Може би не познаваме достатъчно добре технологията. Отчитам дори и това, че реално погледнато при нас – в Южна България, няма как да се направи организация по отношение на поливка. А всички бобови имат нужда от поливане – както люцерната, фия и т.н. 
 
Всеки един, добре структуриран дъжд с икономическо знамение има много голям ефект. 
 
На тази база, като цяло, отчитам по-ниските добиви. Но те не играят значителна роля, защото дори да изкараш повече и да е рентабилно, няма пазар. Това е фактор, който не е зависим от нас в случая“, каза Работов и споделя, че реално начинанието с лещата е било продиктувано от необходимостта от сеитбооборот. 
 
В България през 2016 г. площите с леща са 6 074 ха, а година по-късно - 5 920 ха, се посочва в последния актуален Аграрен доклад, изготвен от земеделското министерство. 
 
Според данните, отчетени в този доклад, средният добив през 2016-а е бил 1 576 кг/ха, а през 2017-а - 1 324 кг/ха. 
 
Източник:МЗХГ
 
Площите със зрял фасул са далеч по-малко, но пък пазарът явно е по-добър. Скокът при площите с нахут пък е 433,9%, като сравнението е направено между 2016-а и 2017-а година. 
 
„Там, където е сята лещата, първата година след нея беше слънчоглед, а втората година – сега, е пшеница. Отчитам коренна разлика в хабитуса и развитието на растенията като цяло, който са засети след леща. 
 
В случая слънчогледа даде някъде около 40 кг по-висок добив. Комбайнът, понеже има моментен добив, и като влезе там, където е била лещата, веднага се отчита покачване.  
 
Надявам се и с пшеницата да е така. Има коренна разлика при едната, която страдаше най-вече от това, че нямаше почвена влага в горния слой, където имаше нужда растението от вода. 
 
Независимо от това колко тор си дал на растението  за развитие, реално като няма влага този тор няма как да се усвои. Там, където предходната култура беше леща, пшеницата беше една идея по-добра“, обясни Людмил Работов. 
 
 

© 2019 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Добруджанският институт предлага нови сортове слънчоглед, грах, леща, фасул
 

Ефективна ли е политиката за биопроизводство в България?

news