Дачиан Чолош: Бюджетът за изследвания в земеделието ще се удвои след 2013 г.

Да науката е велико нещо! Но все още не съм срещнал научна разработка в зърнопроизводството,която да ми е поефтинила продукцията.Точно обратното,всяка година чужди производители,бълват все нови и нови "супер торове" и "супер препарати",от които само илюзията ни кара да си мислим,че сме спечелили.А реално науката вместо да работи за нас,тя работи в полза на тези "разбойници",които ни заставят да тъпчем земята,с техните"златни" боклуци.Бих бил доволен от изказването на Дачиан Чолош,ако търговец ми предложи хибриди,които не се влияят от суша и от измръзване,не се торят с химически торове и не се пръскат с отрови.Тоест тотално връщане към биоземеделие,със запазване на добивите от страдартното за сега химическо земеделие и даже по-добро.Ето тогава ще се съглася с думите му и нека тези 4,5 млрд. отидат при тези които чрез биопродукти,успеят да преборят "химиците" в земеделието.

Нещата са много прости - даваме още пари на корпорациите!!! Такива като Монстанто, БАСФ и други...Щото е криза, и са закъсали (нищо че всяка година вдигат цените)... Просто поредната каца, от която се взимат от парите на хората, и ги раздаваме на различни корпорации под благовиден предлог... <img src="/emoticons/1229875771199.gif">

Ха дано, но надали! Българската земеделска наука се нуждае от животоспасяваща реанимация. В това състояние тя трудно създава конкурентен продукт и затова пазарите ни се наводниха с чужди препарати, торове и сортове. Процеса продължава и се задълбочава. А имаме потенциал да създаваме нещо наистина добро. Все още няма добре развита корпоративна наука, където пазара има решаващо значение и която е далеч по ефективна. Много добре ми е известно колко е трудно да се развива у нас частна земеделска наука и да се менъжират продуктите й. Въпреки това там е бъдещето. За да не се изгуби напълно потенциала на българската наука естествено трябва добра държавна политика, което не се вижда досега. Не е въпроса само да има пари и те да се раздадат. Трябва да бъдат вложени разумно за да не излезе после, че поливаме пустинята. Съвсем си прав Агробулс и науката и технологиите трябва да се развиват в посока на екологичност и безопасност. За съжаление логиката на развитието се сблъсква с логиката на пазара и по-точно с лошите практики на търговците. Нерядко печалбата са преследва на принципа - "През куп - за грош". Когато земеделието се превърне във фабрика за пари на корпорациите, обикновено морала и хуманността е на последно място. Това естествено вреди на най-важното за земеделието - рентабилността. Трябва да има стимули за разработка на нови български продукти и улесняване на бюрократичните процедури за достъпа им до пазара и патентната им защита. Ако държавата си позволи субсидия за науката, то точно субсидирането на патентната защита е най-добрия стимул за разработване на иновациите и въвеждането им на пазара. Обикновено това е основната причина за постепенното остаряване на разработките. А много често българските разработки са по-добри и ефективни, но нямат финансовата възможност да се преборят за място на пазара - липса на средства за внедряване или лош мениджмънт. Дано заедно с парите се намери и добра воля и правилни решения за да има наистина ефект от тези вложения.

Тази новина няма нищо общо с житие-битието на фермерите (хеле пък на българските - съвсем). Ще обясня простичко - тези огромни средства се разпределят на принципите на т.нар. проектно финансиране на науката, при което никой не може да осъществява никакъв контрол - у нас нещата в това отношение са особено брутални и злоупотребите се вършат от титаните на науката без да им мигне окото; зад граница ситуацията е същата, но просто кражбите и злоупотребите ги вършат по-фино. Алтернативата е т.нар. институционално финансиране на науката, което беше отречено у нас, като комунистическа отживелица; а всъщност, точно при него може на всеки един етап да се търси отговорност за всяко едно изхарчено евро, просто защото си има конкретни хора, с конкретни отговорности, на които винаги има за какво да им дръпнеш ушите. Нагледал съм се и на фалшификации на резултати, и на плагиатство, и на откровено измислени публикации и отчети за проекти, дето като ги чета - и веднага става ясно, че авторът на текста изобщо не е влизал в тази ферма. Но нищо не мога да направя - аз съм на дъното на научната йерархия <img src="/emoticons/1229875771199.gif"> - особен интерес от журналистите също няма към тези проблеми - явно защото големите медии също получават финансиране по разни проекти от същите източници. Така че не виждам шансове за промяна към по-добро. Просто тръгнах да пиша този коментар, та да не бързате да се радвате на тези значими суми (макар че, като гледам горните коментари - доста добре се ориентирате в ситуацията).

Прав си Андрей и едва ли някой ще спори за това. Дълбоката криза в науката беше една от причините, които ме накараха да я напусна и да започна развитие на частна земеделска наука. Земеделската наука, както и целия земеделски сектор се нуждаят от дълбоки реформи, които да ги накарат да заработят по-ефективно. Науката също е бизнес и законите на пазара важат с пълна сила и при нея. За това много важни са източниците на финансиране. А в това отношение трябва да я разделим на фундаментална наука и приложна наука. Двете имат съвсем различни принципи на финансиране и изисквания към крайния им продукт. Докато при първата финансирането трябва да е тематично, както е на запад грантовата система, то приложната наука трябва да излиза със завършен краен продукт и технология или услуга, които да се поемат от мениджърски екип за пускане на пазара с всичките нормативни и организационни предпоставки. Там е взаимодействеито между науката и бизнеса. На този етап трябва да действат научно-изследователски и технологични центрове, с които готовите разработки ще преливат в производството и ще се осъществява процеса на внедряване. Сегашните институти в този вид не могат да осъществяват ефективно такава функция. Наливането на пари в нереформирана система означава загуба на пари. Ще стане така, че парите ще бъдат дадени, а ползата от тях ще бъде минимална именно поради причините, които изброява Андрей. За това радостта от новината преминава в скептицизъм. Реформи засега не могат да бъдат направени нито в земеделската наука , нито в земеделския сектор поради липса на дългосрочна, реалистична доктрина. Тя е идеята, проекта за промените, а всички знаем, че без първоначална идея нищо не може да се направи. Трябва да знаем какво искаме да се случи с науката и производството в близките десетилетия и стъпка по стъпка да се прави - иначе всичко са само желания. Всеки желае да е богат, но малцина го постигат само със собствени сили и мисъл. Затова смятам, че тези реформи зависят от добрата воля на държавното управление, но най-вече зависят от добрата воля и единството на работещите в науката и земеделието. Те трябва да генерират идеите за реформи, а не държавните чиновници.