Единственият в страната Институт по лозарство и винарство (ИЛВ), който се намира в Плевен, ще бъде закрит, алармира научният екип. Министерство на земеделието и храните предлага институтът със 108-годишна история да премине към Изпълнителната агенцията по лозата и виното – София (ИАЛВ), което на практика ще го обезличи.
Колективът на института реагира остро на предлаганото механично обединение, което ще има негативни последици за изследователската работа и бъдещото развитие на научната организация. Позицията на Института, ръководен от директорката Виолета Димитрова, е изразена в становище, изпратено до премиера на Р. България, председателя на Народното събрание, председателя на Комисията по земеделие към Народното събрание, Министъра на земеделието и храните, председателя на Селскостопанска академия. До момента никой не си е направил труда да отговори на писмото. С проблема са запознати и народните представители на Плевен, проведени са срещи с областния управител и кмета на града. „Смятаме за нецелесъобразно “преминаването” на ИЛВ – Плевен към ИАЛВ – София, поради кардинални различия в организацията и дейността на двете структурни единици. Обединяването на ИЛВ – Плевен и ИАЛВ би се отразило крайно негативно върху научно изследователската работа на Института и поради гореизложените обстоятелства настояваме Институт по лозарство и винарство – Плевен да остане в системата на Селскостопанска академия. Като настоящи научни работници, наш дълг е да съхраним 108 годишната история на Института и да я предадем на бъдещите поколения така както са я изградили нашите предшественици”, се казва в становището. Научните работници се надяват обществеността на града да ги подкрепи в отстояването на правото да съществуват като част от Стопанската академия. „Смятаме, че съдбата на много поколения в града е свързана с историята на Института по лозарство и винарство, който тази година ще отбележи 108 г. от създаването си и един от най-старите в България. Предполагаме, че гражданите на Плевен са съпричастни към единствения у нас институт, в който се работи по проблемите на лозарството и винарството и е една от визитните картички на града. Като приемници на онези поколения учени, живели с идеалите на времето, постигнали значими резултати и помогнали за развитието на един от важните подотрасли за страната ни, наше задължение и желание е да продължим да градим историята на Института”, заявяват още те.
Научните работници изтъкват, че няма обединяващи елементи в целите, задачите и функциите на Института по лозарство и винарство - Плевен и Изпълнителната агенция по лозата и виното. Основната дейност на Института е научно-изследователска, а на Агенцията – контролна. Освен това изграждането на научните кадри в ИЛВ-Плевен е съобразно Закона за развитие на академичния състав в Република България и е под научно-методичното ръководство на Селскостопанска академия. Възниква въпросът Институтът като научна организация с основна дейност научно-изследователска работа как ще организира в бъдеще разработването на научните проекти и отчитането на резултатите от изследователската работа, като се има предвид, че Агенцията няма опит и компетентност в ръководството на научни звена.
Научните работници дават за пример ситуацията в страните с традиционно лозарство (Франция, Италия), където научните организации в областта на земеделието са обединени в научен център, който е координатор на дейността им. У нас на същия принцип са обединени научните звена в Селскостопанска академия, припомнят те. ИЛВ-Плевен разполага с производствено-експериментална база за извършване на изследователска работа при полски условия и лозови насаждения за производствена дейност. Съгласно чл. 66а/ЗВСН, ИАЛВ осъществява контрол на лозарския потенциал – извършва проверки на място за съответствие на данните за местонахождение на лозарските имоти, за реколти, за производство, за засаждане и изкореняване и презасаждане. В случая с преминаване на ИЛВ към ИАЛВ не е възможно осъществяването на самоконтрол, т.е. налице е конфликт на интереси, изтъкват друга недомислица от Института.
ИЛВ-Плевен разполага с производствено-експериментална изба, която също е под контрол на ИАЛВ (чл. 66а/2 от ЗВСН) и се извършват регулярни проверки на място за спазване на разрешените екологични практики и обработка и редица други в съответствие с изискванията на ЗВСН, което при преминаване на ИЛВ към ИАЛВ би довело също до конфликт на интереси. „От гледна точка извършване на административна реформа в МЗХ, звучи неубедително предложението за преминаването на институт с богати традиции и понастоящем ръководещ и координиращ изследователската работа в областта на лозарството и винарството към една новосформирана административна структура”, посочват в становището си научните работници.
Сега остава властимащите да прочетат внимателно за какво става въпрос и да вземат мъдро решение. Не е толкова сложно за осмисляне – една престижна научна структура 108 години работи активно за развитие на лозарството и винарството у нас. Успехите й са забележителни, а какво по-добро основание за нейното бъдещо съществуване? Господа управляващи, не заличавайте безотговорно добрите научни традиции, а оценете адекватно постигнатото. А къде са местната власт и народните представители, които е редно да се застъпят за Института по лозарство и винарство и да отстояват правото му на съществуване? PlevenLIVE ще следи развитието на събитията, като сме убедени, че Плевен и България се нуждаят от Института по лозарство и винарство.
108-годишната историята на Института по лозарство и винарство в Плевен Институтът по лозарство и винарство – Плевен е създаден по инициатива на Министерството на търговията и земеделието през 1902 г. като Държавна опитна станция по лозарство и винарство във връзка с филоксерната криза и масово загиване на лозята в България. Държавната опитна станция е първата в България научна организация и пета по ред в света след Русия, Италия, Франция и Унгария. Създадена от необходимостта за спасяване на лозарството, тя има определящо значение за възстановяване и поставяне на българското лозарство на европейско ниво с въвеждане непознатата до този момент технология за производство на лозов посадъчен материал и изграждане на “новото” лозарство у нас. В началния период изследователската работа на станцията изцяло е подчинена на задачата за възстановяване на унищожените от филоксерата лозя и запазване на българското лозарство от въвеждане на директните сортове, свързано с широка разяснителна дейност за съхраняване качеството на типичните български вина. През 1944 с Указ №395/26.05.1944, приет от XXV Народно събрание, считано от 01.01.1944 г., станцията прераства в Лозаро-винарски опитен институт със седалище – гр. Плевен. Значително постижение за този период е колосалният труд “Райониране на лозарството в България” – първото в страната научно обосновано райониране (1962). За неговата разработка са удостоени с правителствена награда наши учени, начело с академик Стоев.
Други значими за лозарската практика постижения са изследванията на Института за обогатяване на лозовия асортимент с въвеждане на нови интродуцирани и селекционирани в института десертни и винени сортове, усвояване на наклонени терени с лозя, подходящи системи на резитба на зряло и зелено, съвременна технология за механизирано отглеждане на лозята, методи и средства за борба с болестите и неприятелите по лозата. С така цитираните разработки и с прякото участие на научния състав, Институтът допринася за развитие на лозарството в България. Под методичното ръководство на Института за периода 1951 - 1962 са създадени над 1 млн. дка нови лозови насаждения. Увеличава се площта на десертните сортове и през 1965 г. България достига своя апогей, заемайки първо място в света по износ на десертно грозде.
Едновременно се задълбочават връзките с други институти у нас и в чужбина, позволяващи разработване на проблемите с интердисциплинарен характер и включване на България в световната научна общност, като един от най-силните институти в Европа. За периода 1970 - 1989 г. изследователската работа се основава на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята и разработената на тази основа технология, за която колектив на Института получава правителствена награда. През този период България има над 2 млн. дка лозя и произвежда над 80 млн. присадени вкоренени лози. През последните 20 години Институтът запази позицията си на координатор и главен изпълнител на изследователската програма по лозарство в рамките на Селскостопанска академия.
Резултат на научно-изследователската работа са десертни и винени сортове, създадени в Института, разработени са технологии за производство на лозов посадъчен материал, грозде и вино, технологии за борба с болестите, неприятелите и плевелите в лозята, технология и схема за получаване на предбазов, базов и сертифициран лозов посадъчен материал, усъвършенствани технологии и технологични елементи при производството на грозде и вино, в т.ч. разработени технологични и организационно-икономически модули за производство на грозде, технологична схема за производство на екологично чиста продукция от грозде и вино. Създаден е и се поддържа генофонда на лозата в България с 2000 сортове, клонове и хибриди, с което Институтът е участник в Европейската мрежа за съхраняване на растителните генетични ресурси. През 1999 г Институтът по лозарство и винарство е награден с международната награда “Платинена звезда за качество”, която е допълнение на получените 3 правителствени отличия и 250 награди от международни конкурси.
Институтът по лозарство и винарство-Плевен разполага с производствено-експериментална база за провеждане на изследователската работа при полски условия и производствени насаждения за десертно и винено грозде. Институтът разполага и с производствено-експериментална изба, в която се произвеждат и търгуват вина, добре познати на гражданите в Плевен. Днес ИЛВ – Плевен е единственият в България институт, който работи по проблемите на лозарството и винарството и ще продължи да гради и популяризира постиженията на лозарската и винарска наука, жизнено необходими на българското земеделие.
Това е официалното становище на Института http://ilv.my.contact.bg/NOVINI_SABITIA.htm
Тук може да го подкрепите и във Фейсбук http://www.facebook.com/group.php?gid=131738040189366