Необходимо е да се оптимизират процесите по обработка на проектите и сроковете за реакция от страна администрацията. Това коментира в ефира на БНР Красимир Киряков, председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Той описа парадокса, в който попадат редица бенефициенти по европрограмите, включително и земеделци, които кандидатстват с проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013.

“Парадоксът е, че бенефициентите, независимо от това дали са общини или частни фирми, ако не спазват определени срокове, губят правото си за участие. Докато администрацията също има срокове, в които трябва да реагира, но ако не ги спази, няма абсолютно никакви последствия”, коментира Киряков.

Често и сроковете за кандидатстване по европрограмите не са обективно поставени. „В момента, например по Програмата за развитие на селските региони се приемат документи по някои мерки, но прозорецът, който е открит за този прием, е само един месец и в рамките на този месец всички, които успеят да се подготвят, трябва да си входират проектите, обясни Киряков. След това ще тече 5-месечен срок, в който Държавен фонд „Земеделие” трябва да обработи и да подпише договори. Ако обаче този 5-месечен срок (който досега беше 3 месеца), не бъде спазен, няма никакви последствия за администрацията.

Затова трябва да има такава процедура, по която, ако администрацията не си свърши работата в срок, също да поеме някакви последствия като лихви ли пък пропуснати ползи, смятат от БАКЕП.

Според консултантите много важна е и реакцията на администраторите, на чиновниците и комуникацията с бенефициентите. Трябва да се прекрати практиката, когато за да се избегне конфликт на интереси, за да се избегне съмнение в корупция, те отказват да си вдигат телефоните, отказват всякаква комуникация. "Това е абсолютно неправилно и виждаме, че някои от управляващите органи и администрации вече променят това отношение. Чиновниците – те са там, за да управляват тези програми в полза на бенефициентите и те трябва непрекъснато да дават актуална информация за състоянието на проекта. Ако не се дава такава информация, това създава корупционна среда. Най-лесният начин към бенефициента да се отправят искания, е когато той не знае какво става с проекта му”, коментира още Красимир Киряков.