Екип на Европейската комисия проведе този месец одит на изпълнението на работния план за подобряване на системата за оценка и контрол на суровото краве мляко в България. 
 
 
За състоянието в сектора Фермер.БГ разговаря с д-р Георги Чобанов, директор на Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните” в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
 
- Д-р Чобанов, какво показват вашите проверки в стопанствата, които произвеждат сурово мляко, какви са тенденциите?
- Контролът, който извършваме, е всеобхватен. Нашата дирекция се занимава със здравеопазване на животните и тя не се ограничава до един вид животни, нито само до едно направление. 
 
Преструктурирането на сектора за суровото краве мляко, за подобряване на неговото качество, подобряването на контрола и даването на по-големи гаранции за консуматора обхвана много дълъг период от време – поне от 2004 г. досега. Започнахме работа, още преди да влезем в ЕС. Когато влязохме в ЕС, пак не бяхме готови и получихме дерогация.
 
Продължавахме я и всички в сектора знаят как имаше удължаване на времето, през което можеше фермерите да не постигат изискванията на регламента. Този период приключи. Нямаше как да продължим с тези изключения. Трябваше да направим нещо по въпроса.
 
- Какви промени настъпиха в сектора?
- От края на 2015 г. работим доста активно. Особено през последните две години работим много сериозно по подобряване на качеството на суровото мляко и по промяна на начина на контрол на фермите, които произвеждат сурово краве мляко. Така че, ако отворите сайта на Агенцията – там, където е секцията за сурово краве мляко, се виждат всички ферми, които извършват самоконтрол и които имат право да доставят сурово краве мляко на пазара. В момента те са около 3100-3200 ферми. 
 
Сравнявайки с времето, когато стартира този процес, тогава говорехме за около 120 000 ферми, които произвеждаха и доставяха сурово краве мляко. Впоследствие този брой падна на 80 000, на 40 000. Разликата в бройката е драстична. Хората ще кажат: „Да, но това беше и причината да приключи производството на краве мляко в България.” Нека да видим и бройките дойни крави, които се отглеждат в тях. Справката е достъпна за всеки.
 
 
На базата на бройките в тези ферми може да се сметне и колко общо крави в момента произвеждат мляко за пазара. Така че са от порядъка на 178 000 крави в тези 3100 ферми.
 
- Това е положението сега. А в миналото?
- В миналото говорехме за 300 000 крави, като в това число бяха и месодайните, и млекодайните. Така че около 180 000 крави – това е напълно нормална бройка крави, които да дават мляко. Ако ги сметнем – 180 000 тона крави по 5-6 тона мляко на крава за лактация – пак излиза количеството мляко, което беше договорено преди време, докато още бяха в сила квотите.
 
Квотата мляко за България на практика сега може да се изпълни от тези крави. Тоест действително имаме намаляване на фермите – от 120 000 на 3000 ферми. Стряскащо звучи на пръв поглед. От друга страна обаче кравите и количеството мляко не са променени. На практика от няколко месеца се публикуват тия данни, тъй като модул Мляко заработи с пълен капацитет.
 
- Какъв е ефектът от това – за фермерите, за пазара, за контрола? 
- Може да отвори сайта, може да види резултатите от изследването на това мляко – дали отговаря на изискванията, или не, за всяка една ферма. Разбира се, там са посочени само номерата на фермите, защото се опитваме да защитаваме и личните данни на хората. Но при всички случаи, ако човек купува от някой конкретен фермер, може да попита кой е номерът на фермата и да провери данните за суровото краве мляко – дали отговаря на изискванията.
 
С пускането на модул Мляко успяхме да направим абсолютно прозрачно качеството на млякото, което излиза на пазара. Другото е, че показахме количествата мляко, които се търгуват на пазара. 
 
- Стопаните, обаче, са изключително подозрителни, че има сив сектор при количествата мляко, които постъпват в мандрите. Какви са вашите наблюдения?
- Отговорностите на моята дирекция обхващат производството на мляко и контрола върху фермите, не и върху мандрите. Ние нямаме правомощия да контролираме мандрите. Това по-скоро от „Контрол на храните” могат да кажат.
 
По отношение на произвежданото мляко това беше една от основните цели на целия ни план за подобряване на възможностите за контрол – осигуряване на една изключително голяма прозрачност. Вероятно е възможно мандрите да изкупуват мляко от неотговарящи на изискванията ферми.
 
Това, което сме направили ние, е че сме създали възможност всички ферми да бъдат проверявани от всеки заинтересован. На практика по никакъв начин не могат да се оправдаят, че не са знаели, не са имали достъп до информация. В момента мандрите много добре могат да видят кой произвежда мляко в страната и какво е неговото качество. На тази база те формират заплащането на това мляко, което изкупуват от фермите.
 
 
- Каква е тенденцията в стопанствата - подобрява ли се ситуацията с качеството?
- Да, категорично, цялата идея, целият контрол е насочен към това: подобряване на условията, подобряване на качеството на продукцията, подобряване на безопасността за консуматора. Така че с годините целим именно това и смятаме, че тенденцията е такава. На практика, който не може да покрие изискванията на стандартите, той отпада от пазара. 
 
- В списъците в модул Мляко, които публикува БАБХ, има забележка „Промяна на статута” за ферми, които отговарят на изискванията. Какво означава този запис?
- Конкретно с тази справка смятаме, че е доста сложно за хората да се ориентират. Имаме намерението тя да бъде променена, да стане по-ясна, по-лесно разбираема. Тя ще представлява таблица, в която ще бъдат посочени последните няколко месеца от пробовземането на всяка ферма и ще може съвсем нагледно да се сравнят последните 3-4 месеца, когато са взети пробите, какви са резултатите. Така че там ще се вижда и тенденцията – дали млякото се подобрява, или се влошава. 
 
Трябва обаче категорично ясно да обясним на заинтересованите, че и този бизнес е нещо като жив организъм и има моменти, когато всичко е много добре, а има и други, когато резултатите са влошени. Случват се съвсем непредвидени събития, като спиране на тока, прехранване на част от животните или промяна на състава на фуража, когато при изследването на пробите, резултатите не са така идеални, колкото са били друг път или колкото се очаква.
 
Това не означава, че непременно фермата произвежда лошо мляко. Просто към момента това мляко трябва да бъде насочено за производството на други продукти с цел по-солидни гаранции за здравето на консуматора. Затова са и тези проверки – да могат да си сверяват часовника самите фермери.
 
Така че, когато една ферма е била оценена, проверени са изискванията в нея, сградният фонд, здравните книжки на персонала, отношението към животните, храненето на животните, когато се взимат периодично проби през месеца за изследване и се изчислява тази средногеометрична стойност, за която става дума, за нас тази ферма е абсолютно легитимна и тя има право да произвежда и доставя на пазара, независимо че в някои от пробите резултатите може да се окажат и по-лоши. 
 
- Когато видите отклонения, какво се случва?
- Фермерът би следвало да е достатъчно наясно какво трябва да направи, когато има някакъв проблем. При условие, че фуражът му е недостатъчно, трябва да закупи фураж. Ако млякото е с лошо качество, трябва да организира по-добре дезинфекцията на инсталацията или съхранението на млякото, или проверка на температурните условия на хладилната вана.
 
Има различни корективни мерки, които трябва да се вземат. В повечето случаи той не трябва да чака някой отвън да дойде и да му управлява бизнеса. Това си е неговият бизнес, за това той получава пари и за това той трябва да оптимизира и разходите, и печалбата. Разбира се, не всеки може да отгатне какъв е проблемът. В този случай вече се намесват и ветеринарните специалисти, като на първо място това е практикуващият ветеринарен лекар – регистрираният ветеринарен лекар, с който фермерът има договор.
 
 
Той би следвало да се намеси, да изследва примерно кравите за мастит, да прегледа хигиената на доене, да прегледа други елементи в самата ферма и оттам той да насочи, да напише, да посъветва фермера какво да направи. Ако ситуацията не се подобри, тогава се появява вече официалният ветеринарен лекар, който има и още едно – има правомощието да спре доставките на сурово краве мляко, което е доста драстична мярка. Към това се пристъпва, когато корективните мерки не са дали резултат. Целта е не да се съсипе бизнесът на фермера, а да се гарантира здравето на потребителите.
 
- Каква е общата картина, какви са тенденциите?
- Нещата определено се подобряват. През последните две седмици имахме мисия от ЕК – одит. Одиторите пътуваха в страната. Определено се забелязва голям напредък от последния отдит, който беше през 2015 г. Обхватът на одита беше конкретно изпълнението на работния план по отношение на подобряване на системата за оценка и контрол на суровото краве мляко. 
Бяха проверени няколко области в страната – Софийска област, Пазарджик, Стара Загора, Хасково.
 
Одитът беше в млекопреработвателни предприятия, в държавни и частни лаборатории, които изследват суровото краве мляко. Отделно пред одиторите беше демонстрирано ползването на самия модул Мляко – как се взима проба от официален ветеринарен лекар, как се взима проба от пробовземач. Нагледно им беше демонстрирано. Одитният екип се увери сам, че в България хората, които се занимават с пробовземане са напълно наясно как се върши това, обучени са адекватно. Другото нещо, което успяхме да ги уверим, е, че в различните области се действа по един и същ начин, тоест няма различно спазване на законодателството или прилагане на работния план.
 
- Интересен е въпросът за късите вериги на доставка. Ако сега човек иска да купи мляко от конкретна ферма, може да използва модул Мляко, за да види дали то отговаря на изискванията, така ли е?
- Горе-долу, да. Само че фермата не е магазин. Фермата е място, където се произвеждат животни, произвеждат се и суровини. Млякото, за да бъде продадено като стока, то трябва да е претърпяло преработка. Тоест стопанството трябва да е регистрирано и като обект, който има право да извършва такива продажби.
 
Българското законодателство позволява това, направили сме доста постъпки пред ЕК, за да можем да осигурим тази възможност на българските фермери, но те трябва да бъдат регистрирани по Наредба 26 или по наредбата за директните доставки.  Така че млекопроизводителите може да се регистрират като преработватели на сурово краве мляко – доставка до краен потребител, или на месо – също. Покупка на сирене от ферма за добив на мляко не е най-удачния вариант.
 
Фермерът трябва да има и допълнителна регистрация и да отговаря на допълнителни условия. Това, че произвежда качествено мляко, не означава, че подсирва сиренето в добри условия и че то е безопасно.
 
Починът да не купуваме от магазините, а да купуваме от баба на село не винаги е добър. Защото продукцията, която се продава в магазините, е проверявана многократно на много етапи.