Искаме да направим спешна среща, която да осъществим до една седмица. Причината за това е, че картината в сектор „Плодове и зеленчуци“ е плачевна. 
 
 
Зърнопроизводството получава 40% от себестойността, а при нас в сектор „Плодове и зеленчуци“ с 2500 лв. разходи на декар, получаваме едва 2,5 процента. При оранжерийната продукция тоци процент е 0,08. Там разходите са още по-големи – за един декар  са 6 000 – 7 000 лв. 
 
Това каза за Фермер.БГ изпълнителният директор на Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) Чавдар Маринов. Причината за разговора ни е отвореното писмо, което асоциацията изпрати до всички браншови организации, заети в сектора на плодовете и зеленчуците. В писмото от БАОППЗ се посочва, че целта на апела за спешна среща е да бъдат обсъдени проблемите в сектора, да се набележат общи допирни точки, да се изготви стратегия и да се отправят конкретни искания към ръководството на министерството на земеделието и другите институции, ангажирани със сектора на селското стопанство. 
 
Големите проблеми в сектора са демографската криза, която обезлюди селата и оттам работната ръка изчезна. Няма хора за беритба, отбеляза Маринов. 
 
„Колега в Бургаско в момента изгражда общежитие, в което да настани работници, които той ще внесе от друга държава. В този край, дори и ромите, отиват на морето по време на сезона. И няма кой да бере продукцията. Дори да имаш 80 човека постоянно зает персонал, в сезона на беритбата трябват още 200 – 250 човека, за да може да се прибере реколтата“, коментира Маринов. 
 
 
Резитбите и пръскането са механизирани, но брането на ябълки, например, става само на ръка, добави той. 
Маринов подчерта, че друг голям проблем са еднодневните трудови договори. 
 
„Работата трябва да започне в 8:00 ч. сутринта. Еднодневните трудови договори се изисква да бъдат написани на ръка. Има неграмотни работници, не си носят личните карти… За да се оформи цялата необходима документация, в 3:30 ч. сутринта започва едно писане, което да е приключило до 7:30 ч. и работниците в 8:00 ч. да са на полето“, обясни Маринов и посочи, че това е огромна административна тежест, която би могла да се облекчи поне малко, ако се позволи документите да са принтирани и само да се подписват, а не да се пишат на ръка. Другият вариант, според него, е да се измисли друга форма и еднодневните трудови договори да отпаднат в този си вид. 
 
Иначе от асоциацията настояват за допълнително подпомагане на сектора. 
„Може да е по подобие на обвързаната подкрепа, да е нещо допълнително. Да намерят вариант – държавна помощ ли ще го кръстят… Вече съм искал 4 или 5 срещи по отношение на държавна помощ за организации на производители. Това, според мен, е най-справедливата и рентабилна схема за подпомагане. В момента за признатите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“ действа Наредба №11. Изпълняват се проекти и т.н., но инвестициите са на база оборот. Т.е. функцията е през оборота да се получава националното и европейското подпомагане и на база на това подпомагане, вече си правиш проекта. Не е като по другите мерки от ПРСР, по които се прави бизнес план и искаме, да речем, 3 млн. лв.
 
 
Подпомагането е много ниско, защото сумарно националното и европейското подпомагане са 14,1% от оборота на организацията. Само да обърна внимание, че данък печалба е 10%, а данък дивидент е 5%. И аз, ако имам оборот от, да речем, 5 млн. лв., по-добре да скрия колкото мога и ще имам по-голям келепир, без да правя нищо, защото ще скрия 15%, а иначе ще получа 14,1%“, обясни Маринов. Тези пари се получават само, ако е направена инвестиция, а трябва да се плати и ДДС. Като това ДДС ще бъде възстановено евентуално в рамките на 3 месеца, което често не става, добави той и отбеляза, че със сигурност тази схема не е рентабилна. 
 
Според Маринов в момента няма политика и стратегия за развиване на сектора.
„За 6 месеца съм входирал 5 писма за среща с изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ и с администрацията на министерството. Само това искаме – да се срещнем и още нямаме отговор. От друга страна, за 7 дни успахме да организираме срещи в Брюксел със зам.-началника на кабинета на комисар Фил Хоган - г-жа Елисабета Сиракуза, с български евродепутати, директори на дирекции и т.н. Два дни запълнени със срещи, чиято организация стана в рамките на 7 дни“, каза Маринов и добави: „Искаме да се изговори това и да измислим разумни варианти за решения, защото балансът в земеделието се промени. А добавената стойност е в пъти повече за плодовете и зеленчуците от, да речем, за зърното“.