AgriАнализ: Оставки. И какво от това?

Безспорно най-важната случка от изминалата седмица беше смяната на министъра на земеделието, храните и горите – Румен Порожанов подаде оставка, а на негово място беше назначена досегашната шефка на парламентарната комисия по земеделие и бивш аграрен министър Десислава Танева. Въпреки че оставката беше очаквана, много хора бяха учудени от скоростта, с която рокадата беше направена.

 

Къщите за гости, станали печално известни като „Къщи за тъщи” не са новина – информация за тях излезе в сайта „Биволь” още през 2016 г. Затова беше учудващо как така един „стар” скандал може да бъде претоплен до степен, че да доведе до смяна на министър. Дали това беше продиктувано от желанието тази тема да бъде прекратена и новия „стар” министър да спре изтичането на информация за евентуални други „луксозни” къщи за гости на хора от властта, платени с европейски средства, можем само да гадаем. 

 

Ако се абстрахираме от предстоящите избори за Европейски парламент времето, в което беше направена смяната на министъра е изключително подходящо. Към настоящия момент почти всички средства по директните плащания за изминалата кампания са направени, а за тези, които предстоят, друг проблем освен намирането на средства в държавния бюджет, за да се платят, няма. 

 

Сегашната кампания по директните плащания е към своя край и независимо от проблемите при нейното започване, краят й изглежда ще бъде успешен. Предстои доста административна работа, но тя ще бъде извършена от служителите в Държавен фонд земеделие (ДФЗ). Реално погледнато министър Танева, освен няколкото скандала, с които трябва да се оправя, поема агроведомството в период, в който повечето работа за момента е свършена. 

 

Но да се върнем към основните теми, които белязаха изминалата седмица.

 

 

Проблемът с резултата от мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2007-2013 г.) започва след одит на Европейската комисия. До тогава никой не проявява интерес какво се случва с тези къщи и дали въобще се ползват по предназначение. Вследствие на този одит обаче министерството и фонда внезапно осъзнават пропорциите на проблема и скандалите, до които той може да доведе. Вероятно първата задача е била да се санкционират одитираните къщи за гости. 

 

От Решение 13851 от 2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) става ясно, че поне една от одитираните къщи е санкционирана. Решението на първоинстанционния съд по това дело също е много интересно, не само защото дава основание за пълно санкциониране на къщи за гости, които не се използват по предназначение, но и защото постановява като правилен един акт на ДФЗ, с който се налага финансова корекция, която не се базира на печално известната Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 г. - 2013 г.

 

Защо е печално известна ли? Защото на първа инстанция с решение от 14.12.2018 г. Върховния  административен съд я обявява за нищожна. Това означава, че тя не може да поражда никакви правни последици или казано с обикновени думи ДФЗ не може да се позовава на нея, за да изчислява и налага финансови корекции – тя е едно нищо. 

 

Една справка в системата на ВАС показва, че на втора инстанция делото е решено. Какъв ще е резултатът тепърва предстои да се види, но ако и на втора инстанция тя бъде обявена за нищожна, тогава всички финансови корекции, включително и тези по вече решените дела, могат да се окажат неправилно наложени. Това важи не само за финансовите корекции по мярка 311, а и за всички останали мерки, за които въпросната методика предвижда санкциониране.

 

Как, кога и защо в ДФЗ е взето решение за създаването и прилагането на тази Методика си остава мистерия. Но явно не само ние сме имали подобно недоумение - Административен съд – град София е разпоредил извършване на съдебно техническа експертиза, за да се установи кога методиката се е появила в правното пространство. 

 

В мотивите към Решение 527 от 25 януари 2019 г. е записано, че методиката е била публикувана на електронната страница на ДФЗ „....между 30.04.-06.10.2016 г., но няма данни кога е съставена и кога и от кого е утвърдена.”. На електронната страница на Българска асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) е качена кореспонденция с аграрното министерство, във връзка с въпросната методика. На 9 март 2017 г. от асоциацията изпращат сигнал до тогавашния служебен министър Христо Бозуков, с който настояват той да отмени методиката като незаконосъобразна. 

 

В сигнала има и второ искане, до вземане на решение дали методиката е законна или не, да се спре действието й. 

Официален отговор се изпраща след близо половин година - на 30 август 2017 г. и то от министър Румен Порожанов. 

 

Интересното в отговора не са толкова мотивите на министерството за законността на методиката, а посоченото в първото изречение на последната страница на писмото – „...методиката е одобрена от ръководителя на Управляващия орган на ПРСР и утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ-РА...”. 

 

Системата за проверка и налагане на финансови корекции е съществен елемент от управлението на европейските средства и като такова, част от акредитацията на Разплащателната агенция. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители министърът на земеделието е компетентния орган, който акредитира Разплащателната агенция,  наблюдава и контролира съответствието на дейността й с критериите за акредитиране. 

 

Ще бъде интересно, когато излезе окончателното решение на ВАС да се види в мотивите по какъв начин действащият към момента на издаване на методиката министър – Десислава Танева, е изпълнила своите правомощия.

 

Независимо от това дали методиката ще се окаже законна или не, при извършване на проверката, която в момента Прокуратурата на България прави на всички къщи за гости, тя може да се позове на съдебната практика на ВАС и да санкционира всички къщи за гости, за които се установи, че не изпълняват заложеното в бизнесплановете, с които са били одобрени.

 

 

Още на втория си ден като министър с решение на Управителния съвет на ДФЗ Десислава Танева освободи зам.-изпълнителния директор Иванка Багдатова-Мизова. За причината доста се изписа, но казано накратко беше установено, че на сайта на една къща за гости фигурира нейният телефон (не стана ясно личен или служебен). Формално погледнато, това беше и официалната причина Румен Порожанов да подаде оставка – повече от  месец той не свика Управителен съвет на ДФЗ, който да отстрани Багдатова-Мизова от поста й. 

 

На нейно място беше назначена Евдокия Кръстева - държавен експерт в дирекция „Централно координационно звено“ и началник отдел в дирекция „Мониторинг на средствата от ЕС“. В периода 2021-2015 г, е била съветник по кохезионната политика в Постоянното представителство на България в Брюксел. От решението, взето на 16 май 2019-а г., става ясно, че тя поема същите ресори като на предшественичката си.

 

Вероятно това повдига и въпроса „Защо в ДФЗ се назначава експерт по кохезионната политика?”. 

Кохезионната политика няма нищо общо с Общата селскостопанска политика (ОСП). Каква е логиката тогава? 

 

 

Освен за пазарните мерки, Евдокия Кръстева ще отговаря и за „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г.”. Тази програма, за разлика от ПРСР, се ръководи и управлява по правилата на кохезионната политика. 

 

Това провокира интереса към назначението и неговите причини. Защото, за да назначиш експерт по кохезионната политика, кадър на Министерския съвет, трябва да имаш някаква причина.

 

Поради относително малкия бюджет и строго профилирания брой бенефициенти по Програмата за морско дело и рибарство почти никой не се занимава как се управлява тя и има ли ефект от нея. На сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България може да се види, че общият бюджет на тази програма за 2016 г., която се явява и нейна първа година за прилагане, е в размер на 16 565 224 лева.

 

Съгласно европейските правила, ако бюджетът за една определена година не се похарчи в рамките на три последователни години, тогава тези средства се губят и ЕК ги приспада от общия бюджет на програмата. Разгледано от този ъгъл, 2018-а година е третата година, през която бюджетът за 2016 г. трябва да бъде похарчен. Съгласно данните в ИСУН към 31 декември 2018 г.  са изплатени общо 15 014 777 лева. 

 

Това означава, че България е загубила 1 550 447 лева. В цифрово изражение един милиона и половина лева загуба не изглеждат чак толкова фрапираща сума, но ако това число се съпостави с бюджета, в процентно изражение се оказва, че България е загубила близо 10% от парите за 2016 г. 

 

Бюджетът за 2017 г., който трябва да се похарчи до края на 2019 г., е 51 377 279 лева, а изплатените до момента средства са едва в размер на 20 023 077 лева. Ако тази тенденция се запази, се очертават сериозни проблеми с изпълнението на морската програма.  

 

Още повече, че бюджетът за 2018 г. е 108 275 269 лева. И да приключим темата с един интересен факт – Евдокия Кръстева е втория главен секретар на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), който става зам.-изпълнителен директор на ДФЗ. Първият е сегашния заместник Георги Динев. Ако след изборите за Европейски парламент има размествания, би могло да се очаква да има трети бивш главен секретар на ИАЛВ, назначен за зам.-шеф на ДФЗ. Но това ще е ясно другата седмица. 

 

 

Десислава Танева получи второто си назначение като министър в удобен за нея период. Ако не се появи някой катаклизъм в земеделието или в животновъдството в следващите месеци, тя ще продължи да осребрява положителния ефект от работата на администрацията по времето на Порожанов, като например плащанията по НАТУРА 2000, плащанията по de minimis за тютюнопроизводителите или приемът по новата лозарска програма, които бяха подготвени преди да се заговори за оставки. 

 

За съжаление няма много наличен ресурс в ПРСР, с който Танева да отвори прием, освен по мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“, както и едва ли ще може да осигури допълнителен ресурс за мярка 11 „Биологично земеделие”, но и да не успее, пак няма да има особени проблеми. 

 

При това положение единственото, с което Танева реално може да се заеме, е Общата селскостопанска политика и подготовката на Стратегическия план за периода 2021-2027 г. Едно от най-важните неща, които тя трябва да направи, е да представи публично позицията на България по отношение на ОСП след 2020 г. и регламентите, които се дискутират. Ако някой земеделски производител се поинтересува какво се случва в Брюксел и как това ще се отрази в бъдеще на неговия бизнес, ще бъде изненадан от пълната липса на информация. 

 

Странно е защо, след като всеки Съвет на министрите в Брюксел се излъчва на живо и всеки може да чуе и види какво говори българският министър на земеделието и каква позиция защитава, тази информация не се публикува никъде. Никъде не може да бъде открита позицията на страната ни, не се знае кое е приоритет, от кое не можем да отстъпим и кое очевидно не е важно.

 

Още по-озадачаващо е, че липсва информация въобще на какво стъпва българският министър, когато формира своята позиция. - на цифри, на анализ, на анкети? На какво? Отделно не е ясно какъв ефект се очаква? Твърдения от сорта, че анализа ще го правим след като договорим ОСП, са меко казано несериозни. Тук говорим за очакван ефект, като водещият мотив трябва да е „искаме регламентът да се промени по този начин, защото искаме в България да се случи това и това“. Тази информация също трябва да бъде достъпна.  

 

При положение, че дебатът в Брюксел е публичен и че на база новите правила ще се разходва публичен ресурс, е време и дебатът в България да стане публичен. 

 

Искрено е очакването на аграната общност новият министър да преосмисли какво означава публичен дебат и публично представяне на информация. Причината за това е, че до момента публичността от страна на ведомството в общия случай се е изразявала в това министъра, независимо кой/коя е, да събере в Големия колегиум между 30 и 80 представители на бранша. Проблемът е, че никой не знае тези от 30 до 80 човека кои и колко свои членове представляват.

 

По официални данни на министерството, в България има 210 000 земеделски производители. Трудно е да се приеме за коректно, че някой, който я има, я няма 300 членове, има право да взима решение за всички останали, убедени са стопаните. По списък на сайта на МЗХГ има 63 организации, които твърдят, че представляват земеделските производители. Ако всяка една има средно по 300 членове това означава, че те представляват само 18 900 земеделски производители. 

 

Да – Закон за браншовите организации не може да е панацея, но докато той липсва една добра инициатива би била да се направи публичен регистър на съществуващите браншови организации, в който всяка една браншова организация да посочи своите членове, но не като число, а като реални производители, платили членски внос последните две години. 

 

В тази връзка, подобно на европейските комисари, ще бъде добре да се публикува стенограма от всяка една от срещите на министъра с представителите на организациите в този регистър. Така няма да има напрежение между секторите и на всички ще е ясно кой и за какво се бори. И дали въобще го прави. 

 

Ако това стане, може да се окаже, че нужда от Закон за браншовите организации няма. И едно последно уточнение – Общата селскостопанска политика след 2020 г. се отваря не само за земеделските производители, но и за всички данъкоплатци, от които реално тя се финансира. 

 

Докато не се намери формула за представителство, дискусиите трябва да могат да ангажират и фермери, и наука, и неправителствени организации, и медии, и всички други, които имат желание да участват. Когато се прави обществен дебат в министерството, трябва да може да участват всички, които се интересуват от тази политика. 

 

Десислава Танева беше министър в периода, в който се приключи старият програмен период и се формираха българските правила, по които се прилага сега действащата ОСП. 

 

Планирано или не, сега отново тя ще бъде аграрен министър и в периода, в който ще се формират новите правила – за политиката в селското стопанство след 2020 г. 

 

Новото тук е, че тя ще може да участва в процеса по вземане на решения в Брюксел. От тази гледна точка ролята й ще бъде ключова за следващия програмен период. 

 

Резултатите от това ще си проличат едва през 2025-2026 г., както се видяха ефектите от първия й мандат като министър след като тя напусна поста.