Повече от десетилетие българското свиневъдство се развиваше спокойно, като следваше изпитани рецепти за растеж – уедряване на стопанствата, преминаване към индустриални начини за отглеждане на прасетата, рязко подобряване на хигиената и въвеждане на строги мерки за биосигурност.
 
 
Настъплението на Африканската чума по свинете (АЧС) от изток към страните-членки на Европейския съюз предизвика шок в сектора. Срещу този вирус няма лекарства, нито ваксини. Заразените животни умират много скоро, след като инфекцията е проникнала в стопанството.
 
Първият случай на АЧС в България беше обявен на 31 август тази година в лично стопанство в провадийското село Тутраканци, област Варна. Наложи се спешно умъртвяване на 87 животни. По това време лъсна истината, че огромният брой прасета, отглеждани в задните дворове по селата, не са регистрирани и не са под редовен ветеринарен контрол. 
 
Тогава министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов очерта мащабите на заплахата. Индустриалните свиневъдни комплекси в страната са разположени предимно в Северна България, а вирусът влезе у нас именно от север – от Румъния. Предполага се, че първият случай е бил свързан с внос на заразен фураж от района на Констанца.
 
Снимка: МЗХГ
 
Свинекомплексите в страната отглеждат около 400 хил. прасета на три цикъла, така че годишно осигуряват на пазара приблизително 1,2 млн. животни за пазара. Продукцията се продава изцяло в България, като местното производство покрива едва 40% от вътрешното потребление.
 
Ветеринарните власти откриха още две огнища на АЧС у нас, но те бяха при диви свине, вероятно дошли от Румъния в района на силистренското село Кайнарджа и на добричкото Българево. Междувременно в северната ни съседка инфекцията превзе 17 от общо 41 окръга.
 
Румънската Национална санитарно-ветеринарна служба обяви, че в страната са умрели или са били унищожени превантивно общо 361 132 животни, за да се спре разпространението на заразата. Изплатени са компенсации на над 7000 фермери на стойност 44 млн. евро.
 
В тази обстановка браншът, Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) се разбраха за съвместни мерки за противодействие на настъпващата зараза. Държавата предложи обезщетение от 70 лв. за превантивно заклано животно, което няма да са угоява до Коледа. Компенсацията важи за регистрирани прасета, отглеждани в 20-километровите зони около индустриалните свинекомплекси. 
 
Още от откриването на ловния сезон в края на септември беше намалена таксата за изследване на отстреляните диви свине за трихинелоза и АЧС. От 12 лв. за една проба тя падна на символичните 0,50 лв.
 

Каква беше 2018 г. в свиневъдния сектор? Отговор на този въпрос Фермер.БГ получи от председателя на Асоциацията на свиневъдите в България д-р Полина Хаджистоева:

Снимка: Личен архив
 
Пазарът
 
Отначало годината тръгна оптимистично, с добри пазари. Цената беше сравнително висока - около 2,60 лв./кг живо тегло без ДДС – изключително добра цена. Имаше търсене. Пазарите бяха добри и ситуацията като цяло беше много спокойна.
 
Към средата на годината обаче в Румъния започнаха да се появяват все повече нови и нови огнища на АЧС и възникнаха проблеми. Обявено беше и първото огнище на АЧС в България. Секторът изпадна в стрес и в леко безизходна ситуация.
 
Мерките срещу АЧС
 
След като беше обявено първото огнище, ние - две свиневъдни организации, започнахме разговори и няколко срещи в БАБХ, в МЗХГ, за да се търси решение на проблема. Търсехме варианти за справяне с критична ситуация. Взеха се решения как да се действа, беше начертан план. Отначало беше спряно движението на животни - не можеха да се придвижват от ферма до кланица, което създаде много проблеми и голямо напрежение.
 
Например община Варна беше цялата блокирана, докато се реши как ще се действа и какви мерки трябва да се вземат. Но хубавото от всички тези срещи и първоначално стресови ситуации беше, че се начертаха ясни мерки и от държавата към свиневъдството какво да се прави и как да се действа.
 
 
Решенията в извънредната ситуация
 
МЗХГ и БАБХ ни предложиха ние да дадем конкретни предложения. За нас е много важно в една такава извънредна ситуация да се създадат коридори, за да може в обявените ограничителни зони – 3-километрова и 10-километрова, за всеки свиневъден обект да се посочи къде най-близо има възможност да заколи животните, без да излиза от очертанията на общината. В противен случай имаше опасност не всички животни да се реализират на пазара. Имаше мерки и по отношение на продажбата на живи животни.
 
Бяха засилени нашите вътрешни мерки за биосигурност – изключително сериозен пропускателен контрол на свиневъдните обекти, всичко да минава през строга дезинфекция и дезинсекция. 
 
Това е решението: да се засили биосигурността в свинекомплексите. Входът на суровините да е изключително проверен и да се знае какво влиза – с изяснен произход. И наистина всеки да  е нащрек, за да може да се реагира по-бързо и да не се губи време в лутане при извънредни ситуации.
 
Няма нови случаи на чума.
 
Надяваме се заразата да е локализирана поне донякъде. В момента много добре се действа по отношение на популацията на дивата свиня. Направиха се промени в цените на изследванията, създаде се много бърза организация. Действията спрямо дивата свиня са много адекватни, голям отстрел се извършва, всичко почти се изследва.
 
Нещата към момента са под контрол. Взети са мерки по всички звена и равнища – и към популацията, и към свиневъдството. Държавата е постоянно в контакт с нас. В момента много добре си партнираме, изключително адекватно и смятам, че това ще даде добри резултати.
 
 
Призивите за намаляване на животните в задния двор
 
Нямам представа как може да се ограничи отглеждането на свине от домакинствата. Българинът е настроен да гледа прасе и няма нищо лошо в това. Естествено, животните трябва да са регистрирани и трябва да се спазват нормите, а който е в нарушение, би трябвало да подлежи на някаква санкция.
 
Ние, повечето свиневъди, сме в села. Опитваме се да водим разговори, но всеки си е в правото. Никой не може да мисли за нашия интерес. В крайна сметка личните стопанства са в правото си да спазят закона и изискванията в разпоредбите, и да регистрират животни. 
 
Но въпреки че са регистрирани, ситуацията е критична. В стопанствата тип заден двор няма биосигурност, няма хигиенни условия, няма непрекъснат ветеринарен контрол за състоянието на животните. Хора влизат, излизат, има движение, за храна се използват кухненски отпадъци. Такива са условията.
 
Сега знаем, че по Коледа и Нова година част от селските животни ще изчезнат. Въпросът е как ще се развие ситуацията със заболяването другата година и дали ще посмеят тези, които са ликвидирали животните превантивно, да предприемат ново зареждане, ново популиране на малките си ферми и задни дворове. Там вече е по-деликатна ситуацията и по-трудно биха се взели някакви конкретни мерки.
 
 
Цените на месото падат под себестойността.
 
Ситуацията, която се създаде в България, е обща за целия ЕС. Заболяването е тежко и започна да пълзи навсякъде и в други европейски страни. Цената падна рязко – с около 30%. 2018 г. стартира с 2,60 лв./кг живо тегло, а в момента цената е 2,00 лв./кг. Изключително бързо се случиха нещата. За около 4-5 месеца цената падна драстично. Такива са европейските пазари. Пътищата се затварят за едни страни и се отварят за други. Част от голямото европейски производство на свинско започна да влиза при нас и естествено, че цената започна да пада доста драстично.
 
Повечето от производителите у нас в момента работят на цена под себестойността. Имаме информация, че фермери намаляват в някаква степен поголовието, тъй като ситуацията наистина е критична. Ако се задържи ниската изкупна цена, това означава, че следващата календарна година, която не започва никак оптимистично, ще се реализират животни под себестойност. Това означава, че няма как да се увеличават капацитетите, при положение, че се продава на ниска изкупна цена.
 
 
При такава критичност в сектора не смятам, че фермери биха предприели увеличаване на капацитетите в такава ситуация. Всеки момент една община може да бъде засегната и оттам фермерът да има проблеми. Затова вносът ще продължава. Сега едва 40% от вътрешното потребление на свинско месо е местно производство и най-вероятно около тези нива ще остане и през следващата година.
 
Очаквания за 2019 г.
 
Нещата не са никак добре за предстоящата календарна година. Очакванията не са оптимистични. Дано цените да се задържат поне около сегашните нива. Ситуацията изглежда поне донякъде контролируема, но определено годината ще е преходна за нашето свиневъдство.
 
Ще видим докъде ще стигне това заболяване, ще продължава ли да се разпространява, ще успеем ли да го локализираме, ще успеем ли да се справим, да го спрем – с огради, с мерки, с биосигурност. Ще видим дали няма да пострада някой голям в сектора. Какви ще са цените? Накъде ще тръгнат пазарите? Има предпоставки цената да слезе още надолу, което никак няма да е добре. Донякъде това се дължи на навлизането на по-евтино субсидирано месо от европейски страни, което естествено сваля нашата.