x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Биопроизводителите поискаха мерки срещу биомошениците

Най-големите получатели на субсидии за биозърно нямат сертификати за биопродукция

Биопроизводителите поискаха мерки срещу биомошениците
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
Реалните производители на биопродукция настояват за засилен контрол срещу биомошениците – фирмите, които получават субсидии, а не притежават сертификати за произведена продукция, която да отговаря на изискванията в сектора.
 
 
Най-големите получатели на подпомагане от държавата по мярка 11 в този сегмент се занимават с отглеждане на пшеница, рапица, слънчоглед и кориандър, отбеляза Веселина Ралчева, член на управителния съвет на Българската асоциация Биопродукти на конференцията „Биологичното земеделие в България, повече иновации, по-добри резултати“ по време на изложението АГРА 2018 в Пловдивския международен панаир.
 
 
Абсурдната ситуация фирми, които получават огромни субсидии за биопроизводство, да нямат сертифицирана продукция, е разкрита от Ралчева при съпоставянето на данни от регистрите на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
 
„Тези регистри са публични и аз бих била много изненадана, ако министерството не знае това“, коментира Ралчева.
 
Подобна е ситуацията с помощите по мярка 214 за опазване на околната среда, като там сумите, отпуснати като субсидии за една фирма за още по-големи . Първите две в списъка на десетимата получатели с най-голямо подпомагане са получили съответно 2.4 млн. лв. и 2.2 млн. лв. От тях само една е вписана и в регистъра на биосертификатите, което означава, че реално предлага на пазара биопродукция. 
 
„Тези получатели на субсидии не са виновни, че са им отпуснати такива средства, но те черпят от средствата по мерките 10 и 11, които са предназначени за нашето подпомагане“, подчерта Ралчева. 
 
 
Промяна в Наредбата за биологичното производство и по-ефективен контрол в сектора биха решили огромната част от проблемите, смята тя.
 
Друг парадокс е, че макар биопроизводителите на пшеница, слънчоглед, рапица и кориандър да получават значителни субсидии, търговците се оплакват от дефицит на български биосемена от тези видове въпреки голямото търсене на пазара.
 
На другия полюс са стопаните, които отглеждат биозеленчуци, биоплодове и трайни насаждения. Тези дейности изискват много по-големи средства и фермерите разполагат със сертификати за биопродукцията си, но подпомагането за тях е слабо. Липсват и средства за подпомагане на новите биопроизводители.
 
 
„В момента вървят промени в Наредба 4 за прилагането на мярка 11. Одобряваме предложението на МЗХГ за засилване на контрола“, подчерта Ралчева.   
 
От БАБ конкретизираха и възможностите за развитие на биологичното производство през следващия програмен период. Според тях нуждата от осигуряване на постоянна, справедлива и ефективна подкрепа за биопроизводителите е от особено значение. Ралчева предложи:
- осигуряване на достатъчен финансов ресурс, разпределен равномерно в годините на следващия програмен период;
- насочване на подкрепата към реалните биопроизводители;
- справедливо разпределение на средствата в случай на недостиг на финансовия ресурс.
 
Това според нея са основните момента, които трябва да бъдат залегнали в новата ОСП. Възможните варианти затова също са няколко:
- въвеждане на ограничения на площта/ бр. животни / бр. пчелни семейства, за които да може да се получава подпомагане;
- преизчисляване на ставките, като се създадат много повече групи култури и се прецизират изчисленията;
- въвеждане на критерии за оценка на заявленията за подпомагане;
- обвързване на помощта с производство.
 
 
 
 
© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Биопроизводители настояват за промяна в правилата за сертифициране
 

Трябва ли да се плащат данъци върху субсидиите?

news