Биопроизводителят от стамболовското село Рабово Петко Ангелов е решил да се завърне към производство от преди векове. Той вече отглежда 5 дка лимец, засега за семе, съобщава в. "Нов живот". Жътвата ще бъде на 10 юли със сърпове, вършитбата - на харман с диканя, зърното ще мелят воденичен камък. Всичко ще бъде автентично, както преди столетия.

Предприемачът Ангелов смята, че тази култура е била традиционна в Източните Родопи. Не е случайно, че в Крумовградско се намира единственото в страната село Лимец. Професори са го посъветвали да отглежда лимеца по технологията на пшеницата. Наесен ще разшири площите на 100-120 дка. Важното сега е да произведе достатъчно семена. В бъдеще ще предлага лимеца като зърно и за брашно.

Съжалявам, че сега открих тази култура. От това, което прочетох в интернет, не видях да лекува само кокоши трън, казва Петко Ангелов. Той има в село Рабово къща за гости, 300 кошера пчели, занимава се и със земеделие. Ориентира се към производството на биомед и екопродукти от лимец, ръж и лен.

Две години е търсил семена от лимец. Чул, че в Троянския балкан се отглежда.
Лимецът е най-близко до дивата пшеница. Казват му още спелта, камут и капладжа. Съдържа два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове житни култури. Може спокойно да замести месото, зеленчука и хляба. Не гълта тежки метали, което е особено важно за децата. В това растение не се натрупва радиация. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка на зърното. То не се поддава и на олющване. Лимецът вирее на всички почви, където другите пшеници не стават. Дивата пшеница е наричана житото на фараоните, хляба на траките и последната храна на Христос.