В България има редица особености, които не съществуват в другите страни - 4% от фермите у нас стопанисват 80% от земеделските земи. Това заяви доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания (ИИИ) към БАН пред Блумбърг ТВ България.
 
 
По думите му 22 стопанства контролират 60% от земеделската земя, а най-големият поземлен собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин.
 
"Няма друг такъв в Европа. В същото време най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта“, каза доц. Боюклиев.
 
Екип на икономическия институт на БАН е подготвил през последните две години изследване, озаглавено „Предпоставки за интегриране на селскостопанската и продоволствената политика на България в контекста на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. 
 
Ученият цитира данни, според които 94% от стопанствата у нас произвеждат основно за лично потребление.
 
„Само 6% от тези фермери произвеждат за пазара“, подчерта доц. Боюклиев.
 
България и Чехия са били единствените в ЕС, които до преди две години не са имали таван за плащанията по Програмата за развитие на селските райони ПРСР и по Схемата за единни плащания за площ.
 
„После у нас въведоха таван, който засегна седем юридически лица по-миналата година. Миналата година никой не е засегнат“, отбеляза доц. Боюклиев.
 
Като добра практика в други страни той посочи преразпределянето на парите над определените тавани към най-малките производители.
 
 
Институтът отправя редица препоръки за развитието на политиката в сектора. Основната идея е да се стимулира създаването на добавена стойност.
 
„Сега ние не произвеждаме продоволствие, ние произвеждаме суровини. После ги внасяме. Ние сме голям вносител на сурогати, от които правим млечни и месни продукти“, заяви ученият. Според него това е пряко следствие от стремежа да се усвояват субсидии. 
 
Много скоро обаче политиката ще трябва да се промени. Германия, Франция, Холандия и още няколко страни в ЕС настояват за драстично намаляване на субсидиите за единица площ и дори за спирането им след 2020 г. Това ще наложи преориентация към модерно земеделие, смята доц. Боюклиев.
 
„Качествената храна е прясната храна. Тя се произвежда на 30-40 км от мястото, където се консумира. Традиционният български градински домат е много вкусен, но не може да се изнесе във Великобритания. Ето такива продукти трябва да се подпомагат“, каза икономистът.
 
По думите му страната ни не използва в достатъчна степен завоювани през десетилетията позиции, каквито има традиционни продукти - например българското кисело мляко. В Москва и в Париж се продава биопродукт гръцки йогурт с българска основна закваска.