Българското мляко не достига за изхранване на населението

"Състоянието в млечния сектор в България е меко казано критично, млякото изчезва." По-детайлна статистика се води за кравето мляко, заради квотите, наложени от ЕС.  (Припомням, че квотният принцип у нас се прилага от 1 април 2007 г. За текущия квотен период националната млечна квота за България е 1 018 651,458 тона. б.р.) Още преди 3 години, при първоначалното договаряне с ЕС тя трябваше да бъде около 1,7 - 2 млн. тона на база произвеждано мляко тогава.

Сега, по данни на Съюза на животновъдите в България, от квотата за 2009/10 г. са изпълнени около 700 000 тона. "Това означава, че 3 пъти е паднало производството на мляко, което ще рече по 100 кг. на година на човек. Затова само с нашето мляко, не можем да нахраним нашето си население." заключава Господинов.  

Той не коментира овчето и биволско мляко и производните им продукти, защото са скъпи и според него до 5% от населението могат да си ги позволят. Парадоксално е, че ако внесеш сурово мляко от чужбина и го преработиш в кисело, то получава наименование "Българско кисело мляко", а вътре е 100% румънско. Всъщност българско в него е само закваската, защото това е задължително изискване. 

"Нелоялната конкуренция с европейските фермери ще унищожи животновъдството в България до 2013 г." Намалението на млечните крави за м.г. е около 16%. Затова СЖБ изцяло подкрепя становището на МЗХ да отпадне историческият подход за подпомагане на животновъдите, защото нашите стопанства са сравнително млади. Малко са и тези със собствена земя и техника за обработване, които всъщност в ЕС се подпомагат като стопански единици. Изравняването на директните плащания от ЕС трябва да се случи преди 2013 г. В момента нашите фермери вземат около 60% по-малко от европейските.

Част от добитото у нас прясно мляко се преработва и около 20% отива за външния пазар. Поради недостиг на суровина, преработвателите са принудени да внасят мляко - сухо, концентрирано или сурово.

"Трябва да имаме технологична документация, а не техническа спецификация, както много хора твърдят, вкл. и вносителят на "дупетата". Технологичната документация се подготвя от млекопреработвателя и чрез нея се доказва, че даден продукт е годен за човешка консумация. Извършват се проби от една и съща партида, докато изтече сръкът на годност на дадения продукт." Стандартът просто е препоръчителен. "Позицията ми за БДС е: перфектно, нека всички го въведем, но тогава няма да можем да си изхраним населението".

Противоречието е, че не можем да използваме думите "мляко", "сирене", "кашкавал" и производните им, ако в продукта са вложени растителни мазнини и т.н. В същото време, това не се отнася до внасяните от ЕС или трети страни (напр. "Млечен шоколад от чисто алпийско мляко"!?). "Трябва изискванията и субсидиите да са еднакви и за нас и за тях.", категоричен е Господинов, защитавайки интересите и на фермерите и на млекопроизводителите, които са двойно ощетени.

"Нашите села се обезлюдяват. Регистрираните земеделски производители са около 96 000. От тях - 70 - 80 000 имат животни. При окрупняване на стопанствата с по 1000 - 1500 крави, ще останат стотина ферми. Какво ще правят останалите хора? Имаме предложение стопанин с 5 крави напр. да не е ангажиран с млечна квота. Да използва млякото за собствени нужди." Това е просто помощ за нашето селско стопанство.

"От това се притесняват само хора, които са нелоялни, работят в сивия сектор. Там обаче ще има голяма изненада, защото ще се окаже, че броят на животните е от 1,5 до 2 пъти по-малко от данните, с които боравим в момента. Очаквам да бъдат около 200 000 глави едър рогат добитък, млечно направление." Сега в идентификационната система се водят около 350 000.

"Сборните млека от 1,2,3 крави се продават от 35 до 40 ст. за литър, и от 50 до 65 ст. на литър от големите производители. Очакванията ми са да се вдигне над 70 ст.", прогнозира Господинов. Цената на млякото зависи пряко от тази на фуража. В края на ноември вероятно ще е 75 ст. на литър от ферми първа категория и 50 ст. за сборните млека.

Това ще рефлектира негативно върху мандрите, защото себестойността на продукцията ще оскъпи и крайният продукт. Неминуемо пазарът ще се наводни с външна продукция. Преработвателите ще бъдат принудени да продават неизгодно, ако стоката им остане в складовете няколко месеца. Поне потребителите ще са сигурни, че сиренето е узряло!