В националните доплащания за 2012 г., за първи път са предвидени средства за българските производители на плодове и зеленчуци. Подпомагането е в размер на 10 млн.лв.

 

"Сумата е абсолютно недостатъчна, но ние я приемаме като първа крачка за подпомагане производството на българските плодове и зеленчуци", заяви за Фермер.БГ Цветан Цеков - член на УС на АЗПБ и ръководител на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията. Той допълни, че според бранша тези суми ще потънат и ефектът от тях едва ли ще бъде осезателен, тъй като за да се усети подкрепа за производството на родните плодове и зеленчуци, която да има и дългосрочен пазарен ефект, е нужна определена сума, а тази е съвсем минимален процент от нужното.

 

"Ако се направи едно сравнение за това как се подпомагат колегите от сектора в ЕС, в Гърция за плодове се дават от порядъка на 250-400 евро на хектар, в Полша се подпомагат по 3 евро на бройка дърво, в България обаче за съжаление помоща ще бъде от порядъка на 10 лв. на декар, което е несериозно",  разясни Цеков.

 

Както знаем зеленчукопроизводството у нас се развива на малки площи от порядъка на 5 до 50 дка,
което прави подпомагане в размер на 500-1000 лв за зеленчукопроизводител крайно недостатъчно. В същото време от сектора заявиха, че реалните разходи са от порядъка на няколкостотин лева за декър, като за интензивното зеленчукопроизвосдство достигат 700-800 лв на декър, изключвайки оранжерийното производство,  където разходите се измерват в хиляди лева.

 

Според бранша помоща за производството на плодове и зеленчуци у нас не трябва да пада под 30% от себестойността на производствените разходи, което значи че държавната помощ би следвало да бъде в размер не по-малко от 100-150 лв на декър.

 

От бранша алармираха, че в същото време процесът на сдружаване на производителите и получаване на европейско финансиране, с което дадена организация да направи земеделските производители включени в нея конкуретноспособни и да им даде възможност да се договарят директно с големите търговски вериги и износители е обречена на провал.


"При така поставените условия, на които трябва да отговарят производителите, процесът на сдружаване е много труден за фермерите. Още не сме узряли и не сме достигнали това ниво", заяви още Цветан Цеков. Според него в условията не е съобразено, че производителите са на различни нива на развитие и няма как да си уеднаквят критериите, за да кандидатстват за това финасиране.


" Едните фермери произвеждат едно качество и количество, другите друго. Пример с плодове - ябълки: В дадения регион трябва да има страшно много масиви, логистични бази, за да може да се организира производството и да се продава навън. При нашите малки масиви как да уеднаквиш продукцията? - Единият производител ще даде 100 кг. от единия сорт, другият производител от друг сорт, клиентът иска трети сорт. Базата, която ще бъде обект на финансиране, къде да бъде - при единия, при втория, при третия??? Има условия всяка следваща година да бъдат добавени нови фермери към организацията, но не е уточнено, ако някой от първите фалира, тогава какво се случва? , обяснява Цеков и допълва, че след това идват санкции, които добронамерените фермери в организацията ще трябва да плащат и да връщат средства.  Всички тези условности правят кандидатстването по мярката за сдружаване непривлекателна за фермерите.

 

Според г-н Цеков, само с пряк контакт с производителите, както и със задълбочен анализ и с адаптиране на изискванията  за кандидатстване по мярката към българските условия може да се промени негативната тенденция и тези средства да не бъдат загубени . "Добре е да се почерпи чуждият опит в тази насока, но не трябва да се забравя, че у нас нещата в селското стопанство бяха сринати до основи, и че малките разпарчатосани стопанства трудно могат да бъдат сдружени", заключава Цеков.

 

© 2011 fermer.bg

Позоваването на източник "Фермер.БГ" е задължително !