Чумата по дребните преживни животни се превърна в една от големите теми за България това лято, която предизвика недоверие към ветеринарните власти, гняв, сълзи, обществено недоволство. Инфекцията беше потвърдена за първи път у нас и на територията на ЕС на 19 юни от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт първо в животновъдни обекти в село Воден, област Ямбол.
 
 
Някои от големите въпроси за чумата по овцете и козите Фермер.БГ постави пред д-р Цвятко Александров, началник на отдел „Здравеопазване на животните“ в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
 
- Д-р Александров, може ли българското общество да бъде напълно сигурно, че инфекцията наистина е открита у нас? Чуха се мнения, че пробите са дали положителен резултат само за имунна реакция, но не и за самия вирус?
 
- Обществото трябва да е наясно: категорично да - има вирус. Има положителни резултати от полимеразна верижна реакция, получени в национална референтна лаборатория и в най-добрата лаборатория на ЕС. Тя е референтна за всички държави членки. Това говори категорично за наличието на вируса на чумата по дребните преживни животни в България, колкото и да не ни се иска – на всички. Без да са сигурни в това от ЕК и в другите държави членки, никой няма да ни остави да работим. 
 
- Направени ли са всички необходими контролни тестове, за да е сигурно, че инфекцията е налице?
 
- Абсолютно. Всички тестове съгласно диагностичния manual (наръчник – бел. а.) на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) със седалище в Париж, където тези методи се утвърждават от всички държави, от най-добрите лаборатории. Вирусът го има. Хората трябва да са наясно и просто да спрат да спекулират с такива съмнителни твърдения.
 
- Открит ли е вече първоначалният източник на инфекцията? Този въпрос беше отправен и в рамките на парламентарния контрол към министър Румен Порожанов, но през юли още нямаше отговор.
 
- На този етап не можем да кажем какъв е източникът на инфекцията, от къде вирусът е попаднал за първи път, в кое стадо. Проучванията продължават, но на този етап не можем да дадем конкретен отговор. При всички положения този вирус е дошъл от територия, където това заболяване го има и това е на югоизток от България.
 
Снимка: МЗХГ
 
- По време на първия брифинг в БАБХ след откриването на заболяването изпълнителният директор д-р Дамян Илиев увери, че Агенцията трябва да намери първоизточника. Вярвате ли, че това наистина ще се случи?
 
- Надявам се. Категорично не мога да кажа. Надяваме се и се работи по въпроса. Хипотезите са няколко. Възможно е да е вкарано заразено животно, възможно е този вирус да е влязъл по механичен начин – с хора, с инвентар, с други механизми. Има доста събития, голямо движение на хора, включително и на хора от Турция, които също може да са донесли по някакъв начин този патоген.
 
- По какъв начин хората са в състояние да пренесат вируса?
 
- При чумата е специфично. Необходимо е да има тесен контакт между животни, но не е невъзможно заразата да бъде пренесена по някакъв механичен начин – чрез обувки, инвентар, фуражи и други. Това е така в епидемиологията на всички заразни заболявания.
 
Хубавото при тази болест е, че не се предава чрез насекоми, както беше при заразния нодуларен дерматит предишни години. Ако си спомняте, насекомите тогава го разпространиха изключително бързо. Тук сме в малко по-добра ситуация именно поради изключване на векторното предаване на заболяването. Но движението на животни, хора, стоки, липса на контрол са предпоставки за разпространение на епизоотия.
 
- 50 дни след взимането на пробите с положителен резултат за заболяването във фермата в Болярово няма нито едно умряло, нито дори болно животно. Как е възможно това, как да си го обясним?
 
- Какво значи болно животно? Кой определя това? Смъртност има. Хората трябва да са наясно, че тази епизоотия не се проявява по начин, по който всички очакваме, включително и ние. Има и смъртност, но не е така висока, както се очакваше. Има умрели животни. Възможно е да има и недокладване на такива случаи. В конкретното стадо, което цитирате, ние не сме влизали. Така че не можем да знаем какво става там. То си е затворено, никой не е пуснал ветеринарни специалисти. Хората казват, че няма смъртност. Може и да е така, но това ние не го знаем, не сме го видели предвид събитията, които са там. БАБХ не е наказателен отряд да влиза по насилствен начин.
 
Европейската комисия прати експертен екип, който посети всички места – и в Ямболско, и в Бургаско. Този екип беше от най-добрите специалисти в Европа. Хора от Белгия, от Франция, които са работили с това заболяване и го познават в детайли. Тук заключението е, че се касае за една нетипична форма, предвид именно тази ниска смъртност. Но факт е, че заболяването е открито. Техният доклад категорично казва, че това заболяване присъства и че мерките са били изключително бързи. Това означава, че е открито много рано – още в самото начало, което не е позволило по-нататъшни инфекции.
 
Източник: БАБХ
 
Другото е, че този патоген навлиза за първи път в тази екосистема при тези животни. Ние не сме се сблъсквали с него. Може и това да е една от причините, които да водят до тази проява и обществото да се притеснява, че може да има нещо, което не е чуло. Фактът е, че вирусът го има, има я ДНК, има и заболеваемост, има и ход. Надяваме се, че инфекцията е овладяна и повече да не виждаме клинични признаци или смъртност, или каквото и да било друго оттук нататък. 
 
- Какво изискват европейските правила за действие при откриване на огнища на чума по дребните преживни животни?
 
- Точно това, което правихме ние. Точно това, което направи БАБХ. Има директива на ЕС, която е задължителна за всички държави членки. Всички тези мерки се докладват на ЕК, дори се съгласуват с нея. Именно тази директива казва минималните изисквания. А те са умъртвяване на тия животни – засегнати от инфекцията и контактни, обезвреждането им по най-бързия начин с цел предпазване на останалите животни в страната. Имайте предвид, че тук се касае за 4000 животни, които бяха умъртвени, а в България се отглеждат над 2 млн. дребни преживни животни. На този етап те са спасени.
 
Тук е и другият момент. Самото животновъдство, самата индустрия, самата търговия на база и на позицията на БАБХ в европейските среди, и това, което беше показано и по време на председателството на България, нека не се омаловажава. И хората да са наясно, че Агенцията има изключително добро лоби в Европа. Именно това доведе до рестрикции, които са само за седемте гранични общини на Бургас и Ямбол. 
 
Обърнете внимание на това. Защото по време на шапа една трета от България беше затворена в началото. Тогава за доста дълъг период от време не можеха да излизат никакви животни и продукти от тях. Докато сега се касае за малка територия с малък процент от животновъдството на България. Представете си, ако тези мерки бъдат компрометирани и тази инфекция навлезе навътре какво ще се случи. Хората какво ще правят с тези животни и с тази продукция?
 
- Стопаните обаче се питат: имаше ли вариант да не се пристъпи  веднага към умъртвяване на животните, а да се приложат някакви форми на карантина и наблюдение?
 
- Какво ще донесе тази карантина? Ще затворим животните, патогенът ще го има. Това няма да е свободно стадо и тези територии няма да са свободни. Европейските ни партньори ще знаят това. Ние работим при пълна прозрачност с тях. Нещата ще влязат в много дълъг обяснителен режим, който може да отнеме много по-дълго време от това, което е сега - ако ситуацията се развие благоприятно.
 
Една карантина при заразно заболяване – това е в разрез с всички директиви и регламенти на ЕС и с всички тези международно признати стандарти и правила в сферата на здравеопазването на животните. Тук трябва да се действа максимално бързо. Открива се, ликвидира се по максимално бързия начин, изрязва се, изчиства се, за да няма зараза при други животни.
 
- Нека да се спрем на случая в Болярово. Знаете, там стопаните реагираха, че в протокола за резултатите от пробите фигурираха кози, каквито те нямат в своята овцеферма. Това породи недоверие.
 
- Не мога да коментирам. Всеки може да се усъмни. Вярваме и на лабораторията. Там си има проследимост. Не вярвам някой нарочно да вкара други животни, които не са оттам, пък камо ли да дадат положителен резултат. В един протокол от изследвания може да има и животни от други обекти. Ако за всяка ферма се пише протокол, отнема и ресурс, и време. Излизат много ферми, много номера на животни, които се отразяват в един протокол и това е масова практика при нас.
 
Така че много е вероятно – не казвам, че е било така, но е много вероятно те да са получили такъв протокол, в който освен техните животни да фигурират и животни от други ферми. Има протоколи, които са за животни от 15 ферми. Вписват се ушните марки и се посочва кои са отрицателни, кои са положителни.
 
 
- Това беше в дъното на недоверието - мотив стопаните да възпрепятстват ветеринарните екипи да вземат повторни проби.
 
- А нали искаха да им вземат втори проби, което е една изключително неправилна практика? БАБХ се съгласи да бъде направено, въпреки че не е правилно.
 
- Това е нещо ново: казвате, че е неправилно да се взимат повторни проби, така ли? Защо?
 
- След като има положителен резултат, не е правилно да се взимат втори проби. Но БАБХ отстъпи в случая и пак не бяха допуснати да бъдат взети тия проби. Това никъде не се прави. Такива бяха и заключенията на мисиите, които бяха тука от европейски експерти. Никъде в Европа, когато има положителен резултат за такова заболяване, не се пристъпва към взимане на втори проби от това стопанство.
 
- Има заповед на изпълнителния директор на БАБХ за забрана на достъпа на външни лица в Болярово, но едно стопанство все пак остана под обсада. Потърси ли БАБХ съдействие от полицията, за да получат ветеринарите достъп до това стадо?
 
- Нашите екипи работят съвместно с полицията. В постоянни връзки сме с тези институции, така че - да, работим с тях, но ние не сме наказателен отряд.