Добруджа става все по-атрактивна за отглеждане на етерично-маслени култури и добиване на сини и жълти масла. Освен лавандулата, площите от която през последните 10 години нараснаха от 600 на 60 000 дка, на Североизток се сеят рядко срещани билки като хизоп, бял равнец, два вида салвия, мащерка, лайка и др., от които се добиват бутикови масла. Всички те се отглеждат в стопанството на юриста Юлиян Димитров в добричкото село Победа. 
 
 
Оказва се, че част от ароматните треви са съществували в региона преди столетия. Камфоровата билка хизоп е популярна и с лечебните си свойства, и с етеричното си масло. „Хизопът е степно растение и добре вирее по добруджанските степи, имало го е в див вид навсякъде”, разказва производителят. „С този вид масло вече изместваме от пазара страни като Чехия, Молдова, Украйна. Това са държави, в които отглеждането на хизоп е имало сериозни традиции и в които са заложени хиляди декари”, пояснява още Юлиян Димитров. По думите му процесите са бавни и трудни, но България и при това производство успя да заеме своето място на европейския пазар. 
 
Белият равнец се използва във фармацията. От декар се добиват 200-250 грама при цена 600-850 евро/кг, пояснява още Димитров. При добра организация могат да се направят два откоса на сезон. Той смята, че е добре да има разнообразие от билки в едно стопанство. Лошото е, че всички цъфтят на Еньовден, т.е. трябва да се прибират почти едновременно – и равнецът, и хизопът, и салвията. Това изисква сериозна организация. 
 
Освен това голяма трудност се оказва фактът, че няма подходящи дестилерии, които да реагират бързо на смяната на културата. От равнеца и лайката се добиват сини масла, маслото от хизоп има наситен червеникав цвят с камфоров дъх. Това налага казаните в дестилериите бързо и често да се почистват.
 
Юристът се е насочил към отглеждането на етерично-маслени култури преди 10 години. Най-голяма площ в стопанството му заема лавандулата – 250 дка. Смята, че при създадените 60 000 дка с тази билка в Добричка област, ще настъпи момент на сериозно отрезвяване.
 
„Масово се сеят етерично-маслени култури без предварително проучване на пазара и без сключени предварителни сделки с търговците на масла. Стоката на полето трябва до няколко часа да премине през дестилаторите. В противен случай цветът увяхва, започват други процеси, пада качеството на маслото”, пояснява още Димитров. 
 
 
В същото време обаче точно етерично-маслените култури са факторът, който връща младите хора по родните им места и им дава препитание. „Малките стопанства от 30, 50, 100 дка станаха гръбнакът на този вид производство. Добруджа стана люлката на етерично-маслените култури, защото условията се промениха, започнахме да наподобяваме субтропическия климат. Младите хора имат бизнес в ръцете си”, разказва още производителят. 
 
Според Юлиян Димитров сега на дневен ред идва затварянето на производствените процеси в Добричка област – т.е. да започне изграждането на малки предприятия за производство на сапуни, парфюми и други фармацевтични продукти. На място в региона вече са извършени проучвания от азиатски държави.