Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Ангел Вукодинов: Трябва прецизиране на обвързаната подкрепа

Какъв е сезонът до момента и какво трябва да защитава България в новата ОСП, разговаряме с председателя на Контролния съвет на НАЗ

Ангел Вукодинов: Трябва прецизиране на обвързаната подкрепа
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Тази година валежите в Южна България бяха наполовина от обичайното, но избегнахме градушките, каза за Фермер.БГ председателят на Контролния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ангел Вукодинов. 
 
Сезонът
За наше съжаление отчитаме, в Южна България най-вече, един тежък сезон. За изминалите 12 месеца, особено в района, в който работим, дъждовете са под половината от обичайната норма. Ако тук нормално вали 450-500 л/кв. м, тази година сме от порядъка на 200 -220 л/кв.м, а някъде и по-малко. Което неминуемо доведе и до негативни резултати, най-вече в рапицата. Сега го виждаме и в слънчогледа. В това число и в някои други култури – етерично-маслени, които навлязоха в последно време като кориандър, бобови култури, протеинови култури. Така че, за съжаление, няма да изпратим една добра година.
 
Слънчогледа
Ние прибираме от порядъка на 200 кг, което е далеч, далеч по-малко от 300-320 кг. При 190-200 кг добив, чувам и за по-ниски - на места 120 -130 кг,  няма как да имаме ефективност. Не говорим за печалба. Няма как да си възвърнем разходите. Защото производството в последните 10 години, след влизането ни в Европейския съюз (ЕС), вече е на европейско ниво, надяваме се и като техника, но е на европейско ниво и като разходи.
 
Единственият фактор, който беше сравнително на по-ниско ниво, беше работната заплата. Но в последните години тя също върви ускорено напред, което е нормално. Но няма как при тези европейски разходи и при ниските добиви – тази година около половината, не повече от 60 процента от нормалните добиви, които прибираме, да имаме ефективност. Още повече, че и цената е около 20-25 процента по-ниска от миналата година. Така че при всички положения тази година е изпитание за земеделците. Говоря в частност за Южна България. 
 
Царевицата
Царевицата е по-бутикова култура в Южна България. Малко колеги си позволяват да я сеят на неполивни условия. Там, където е на поливни условия, ще очакваме сравнително добри резултати, макар че не очакваме върхови резултати, защото по време на цъфтежа и на царевицата, и на слънчогледа имахме едни температури от порядъка на 42 и повече градуса. И там, където съвпадна моментът с разцъфтяването, тези високи температури нанесоха поражения. 
 
 
Градушките
Избегнахме градушките в този район. Може би е добре, макар че се сещам за една народна поговорка: „Градушката бие до слог“. А сушата бие наред. Така че незнам дали е добре, че избегнахме градушките, защото те обикновено са съчетани с валежи, а тук тази година и последните 14-15 месеца валежите са екзотика. 
 
10 години България в ЕС
Нямаме право да отречем положителната функция, която изигра влизането ни в ЕС като пълноправни членове, защото по много бърз начин взаимствахме и технологии, а също така семена, препарати, машини. Виждаме, че българското земеделие и в частност зърнопроизводството, с което се занимаваме ние, е далеч, на по-високо ниво. То е на едно съвсем нормално, европейско и световно ниво.
 
Без ЕС, без предприсъединителните програми като САПАРД, без проектите, реализирани в двата вече периода като пълноправни членове на ЕС, дори без субсидиите на единица площ, които се получаваха в този период, не смятам, че земеделието щеше да достигне това ниво. Проблемът оттук нататък е, че самото субсидиране, което е доста спорно от икономическа гледна точка, изиграва и положителни, изиграва и отрицателни роли - от една страна по отношение на развитието на различните подсектори, от друга страна - диференциацията между различните региони на Европа.
 
Ако Европа иска да бъде едно общо семейство, ако целта на ЕС е да се превърне в аналог на САЩ, да стане едно голямо семейство, на голяма федерация или държава, нямаме право на такива огромни разлики между отделните страни. А тези разлики някъде се и задълбочават. Затова субсидирането трябва да бъде, според мен, а и според НАЗ, еднакво, независимо на какво ниво.
 
 
Дали трябва да има субсидии в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г.? Това трябва да го решат всички европейци и европейските институции. Наскоро проведената анкета показа, че всички желаят да продължи по някакъв начин подпомагането. И да се запази както Първи стълб, а на места има доста силни гласове и за Втори стълб. 
 
По отношение на Втори стълб, ние като асоциация имаме по-особено мнение, защото трябва да си признаем, че Втори стълб много често се изкривява в България. Нямаме обективен анализ на изминалите периоди, не се изготвят обективни нужди за бъдещето и съответно не се изработват обективни критерии, по които да се оцени реалната нужда на отделните сектори, какво може и какво трябва да прави България в бъдеще
 
След 2020 г.
Силна ОСП. Акцент върху Първи стълб, специално за плащането върху единица площ, защото смятаме, че то е най-обективно. Естествено, че обвързаната подкрепа, която подпомага т.нар. уязвими сектори, трябва да остане. Но трябва да се прецизира, за да може да имаме обективност и там. Емблематични са примерите от този период с източване на средства именно по тези схеми. Няма да припомням схемите за тикви, за орехи и т.н.
 
Ние всички трябва да станем критични и като граждани, и като земеделци, като асоциации и като институции. Когато имаме обща критичност, да не допускаме изкривяване, да не допускаме нечестни неща, значи можем да постигнем по-добри резултати. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Русалов: Качеството на пшеницата тази година е много високо
 

Нужно ли е животните под селекционен контрол да подлежат на ДНК контрол?

news