Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Анализ: Работната ръка – един от най-големите проблеми в селското стопанство

Колко са заетите в сектора, защо липсват кадри и кои са най-добрите работодатели?

Анализ: Работната ръка – един от най-големите проблеми в селското стопанство
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Проблемът с работната ръка в българското селско стопанство е един от най-наболелите. Стопаните се оплакват, че трудно намират работници за неквалифициран труд. 
 
 
Какво ни казахте?
В специална анкета Фермер.БГ попита земеделските производители „За какви кадри изпитва „глад“ агросекторът?“
Отговорите на над 500 души издават една тревожна тенденция в българското селско стопанство – фермерите, които осигуряват работа, изпитват най-голяма нужда от неквалифицирана работна ръка. 
 
Най-голям „глад“, според читателите на Фермер.БГ, има за пастири – близо 24% от анкетираните са посочили този отговор. След тях – с над и близо до 14 процента, се нареждат берачите и доячите. 
 
Чак след това анкетираните нареждат професии, които изискват по-голяма квалификация или специално агрообразование – механизатори, оператори на техника, агрономи. 
 
Работещи 
Използваната работна сила в селското стопанство се свива наполовина през последните десет години. Това се дължи изцяло на бързото намаляване на малките семейни стопанства – самонаетият труд намалява с близо 60% за същия период. Това се посочва в анализ на ИнтелиАгро от месец май. 
 
Според анализаторите, позоваващи се на данни от Евростат, това е следствие от фактори като застаряването на населението в селските райони, миграцията, а също и неспособността на тези стопанства да генерират задоволителен пазарен доход. В същото време, с нарастването на средните и големите стопанства, наетият труд се увеличава леко – със 7% между 2007 и 2016 г.
 
 
Наетата работна ръка в земеделските стопанства се движи от 55 000 до 58 000 души всяка година и нараства в сезона. Статистиката предлага обща информация за селско, горско и рибно стопанство и там трудно може да се види колко е наетата работна ръка само в селското стопанство, т.е. само в растениевъдство и животновъдство. 
 
„Това са хората, които са наети на трудов договор, който е регистриран и се вижда в НАП и НОИ. През 2014 г. те са 58 000, след това през 2015 г. паднаха на 55 000, през 2016 г. отново са 58 000. Тази разлика може би се дължи на различните кампании“, обясни председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) Светла Василева пред Фермер.БГ и допълни, че освен това нискоквалифицираните работници са най-много като численост в сектора, но и също така те са най-ниско платени. 
По думите й най-съществената причина е ниското заплащане. 
 
„Статистиката сочи нарастване на работната заплата и през 2016 г. тя достигна до 790 лв., докато средната работна заплата за страната е 962 лв.“, коментира Василева.  
 
Средната брутна работна заплата в сектора нараства във всяка една от последните осем години, достигайки 803 лв./месец (без годишни бонуси) през четвъртото тримесечие на 2016 г. – двойно по-голяма от тази през 2008 г., пише в анализа на ИнтелиАгро.
 
 
Темпът на ръст през почти целия период изпреварва този на средната за всички икономически дейности. 
По думите на Светла Василева синдикатите искат новата Обща селскостопанска политика (ОСП) да бъде със социална обезпеченост на наетите работници.
 
„Наетият работник не е видим в тази ОСП. При реформата от 2013 г. ние настояхме за прогресивното намаление на субсидията, за таван, за компенсирането на данъци и осигуровки на работните заплати на наетите работници, за приоритет в критериите за оценка, където се създава заетост и действително те ги заложиха. Попитахме фонд „Земеделие“ каква сума е компенсирана като плащания на данъци и осигуровки на работни заплати, които са на заети хора в тези земеделски стопанства“, обясни Василева. 
 
Според отговора на ДФЗ компенсацията е около 33 млн. лв. от 210 земеделски стопанства. 
„След като се прави компенсация, означава, че те са над тавана и над прогресивното намаление на субсидията. От тези 210 земеделски стопанства, които са се възползвали да компенсират данъци и осигуровки на техните работещи, горе-долу се пада около 160 000 лв. на стопанство. Което пък разчетено на 12 месеца, се пада около 14 работника или общо около 3000 човека, което не е много. Но пък в едно стопанство, което се занимава със зърнено-житни култури няма много работна ръка, защото то е по-модернизирано и механизирано, а също така кампанията е сезонна“, посочи Василева.
 
Образование и квалификация 
3-4 процента са управителите, които са с висше и средно образование. Със средно образование са около 6%, а колко от тях са със специализирано образование е трудно да се каже, коментира Василева, като допълни, че това са данни от 2010 г. 
Очаква се ново преброяване да бъде направено през 2018 г. от отдел „Агростатистика“ на министерството на земеделието, храните и горите.  
 
„До 2013 г. земеделските техникуми бяха 76, от които 50 бяха само селскостопански. Една голяма част от тези техникуми промениха дисциплините си. Минаха към селски туризъм, към дизайнерство. И не мога да кажа колко точно ученици излизат с дисциплина растениевъдство и животновъдство. Не че няма и центрове за квалификация – те вече станаха повече от 1000. Не че не бяха насочени и европейски средства в предходния програмен период по мярка 111.
 
Земеделските стопани казват, че получават тези удостоверения, само защото са необходими, когато се кандидатства по проекти. Дали обаче е положено обучението и какво е научено, не мога да кажа“, подчерта синдикалният лидер и допълни: „Ако говорим за бъдещето на селското стопанство, а не само на ОСП, ако ние не държим на квалификацията, все повече ще плачем за квалифицирана работна ръка“. 
 
 
Необходим е специален анализ, който в момента липсва, за да може да се види наистина как се насочват младите хора, желаят ли такава квалификация в техникумите или искат само да получат едно готово удостоверение. Тези хора, които след това се записват в аграрните дисциплини в университетите, по-голямата част от тях са деца на земеделски производители, което е нещо добро. Това показва, че ще има приемственост и е една положителна черта, обясни Василева. 
 
Работодателите
Едно от решенията за стопаните е да оптимизират дейността си и да инвестират във високопроизводствени технологии, отбелязват експертите от ИнтелиАгро, но от друга страна съществуват сектори, в които ръчния труд е наложителен.
 
„Ръчен труд е изключително необходим в секторите плодове и зеленчуци, трайни насаждения. Доста земеделски стопани, които работят с трайни насаждения, защото там има по-голяма заетост, наемат на срочни трудови договори“, каза Василева.
По думите й едрите стопанства имат възможност да задържат работната си ръка.
 
„Плащат много добри заплати, дават работно облекло и като се поинтересувах ние с какво може да сме полезни, стана ясно, че всичко за което попитах – те го получаваха. Т.е. те са социално обезпечени освен високото заплащане“, обобщи председателят на ФНСЗ. 
 
 
Други добри работодатели са големите животновъдни ферми. Те имат затворен цикъл на работа  – има изградена мандра, месарница, а също така имат и търговска мрежа. 
„Така вече има по-висока добавена стойност на продуктите и реална себестойност, която е с покритие и работникът може да бъде задържан“, заключи Василева. 
 
Недостигът на работна ръка засилва конкуренцията между работодателите и отчетливо води до значителен ръст в трудовите възнаграждения. В същото време, производителността на труда се развива с по-бавни темпове, а през последните две години дори е застой, пишат анализаторите от ИнтелиАгро. Тези две тенденции,според тях, влияят негативно на конкурентоспособността на българските фермери. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Синдикатите: Срочните трудови договори са по-добра опция от еднодневните
 

Трябва ли наредбата за изкуствено създадените условия да се приеме в сегашния й вид?

news