Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Ако евросубсидирането спре част, от площите ще спрат да се поддържат (ВИДЕО)

Полските райони няма толкова да пострадат от евентуално спиране на субсидиите, но рентите ще паднат, също както и цените за закупуване на земеделска земя, обяснява Стайков

Ако евросубсидирането спре част, от площите ще спрат да се поддържат (ВИДЕО)
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
снимка: © Фермер.БГ
На места, където почвите у нас са по-слаби, каквито са в Странджа и в Сакар или пък там, където парцелите са най-накъсани, като в Хасково, частично във Видин и в Предбалкана, може да се очаква част от тях да спрат да се поддържат, ако няма субсидиране. Това каза Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), в интервю за Фермер.БГ по въпросите за комасацията, цените на земеделски земи и бъдещето след 2020 година. 
 
 
Г-н Стайков, тази година беше изключително тежка за земеделците, както казвате и Вие, пострадаха стопанства от всички сектори. Според Вас, кога застраховането ще се превърне в приоритет на българските земеделци или то вече е такова?
Според мен нещата все още не вървят добре, от гледна точка на осъзнаването на българския земеделец, че трябва да си застрахова продукцията.
 
В момента самите застраховки на някои места са доста високи, на други пък не е установено при щета как ще се осъществява плащането. От тук възниква конфликт, който обезсърчава земеделеца да застрахова площите си. В момента застраховката поема 100% от площите и се оказва, че при години, в които няма щети, е по-изгодно да не се застрахова, тъй като процента, който ще се загуби от евентуална неголяма щета, няма да бъде покрит.
 
Тук е и ролята на държавата, която в момента покрива щети единствено в размер на 100%, ударени от някакво бедствие. Много е трудно да имаш 100% щета, оттук идва и проблемът, че по някакъв начин държавата трябва да подпомогне хората - както тази година имаше пакети за някои култури. Възможно е по същия начин да се направи някакъв смесен пакет, в който всеки да поеме своята отговорност – земеделецът, застрахователят и държавата, за да се гарантира някаква сигурност.
 
В момента земеделците не са сигурни кога и как ще им бъде платено, ако те застраховат продукцията си.
 
През месец септември Министерството на земеделието и храните (МЗХ) избра консултант за написване на Кодекс за земята. Какво мислите за него и какви са очакванията ви?
От името на асоциацията искам да кажа, че това е една от основните теми, които дискутирахме през годината. Кодексът за земята е нещо много важно, за да продължат земеделците напред. До сега всички промени се извършваха на парче и това водеше до много противоречия в законови и подзаконови норми.
 
Идеята за Кодекса за земята не е от това правителство, но виждаме, че вече има назначена и юридическа кантора. Благодарение на него ще се решат всички въпроси и ще има една плановост в сектора. След обсъждане с бранша, ще се приемат правилните законови норми, които надявам се, няма да бъдат променяни в рамките на малък период от време. Относно дата - очакваме Кодексът да е готов догодина. 
 
 
Смятате ли, че по този начин ще се разреши неправомерното ползване на земеделска земя?
Разбира се в Кодекса могат да бъдат решени тези проблеми. Ние като асоциация сме били винаги за това да се намали неправомерното ползване на земеделска земя, защото то вреди най-много на земеделците, на комасацията, на бъдещите инвеститори в България.
 
По наши данни продажбата на комасирани парцели бележи ръст и това се превърна в тенденция. Има ли друг положителен ефект на комасацията и какво трябва да се промени, за да се ускори тя?
Комасацията е един процес, който трябва да продължи в България, а за да бъде факт той, държавата трябва да участва в него. Ние, като асоциация, представихме пилотен проект в Катунец, а след това последваха и още няколко проекта, които успяхме да завършим и да презентираме официално пред държавата.
 
Процесът по комасация ще продължи само ако тя подпомогне не само с администриране, но и с участие в тези проекти, защото без държавата, ние не може да направим нищо. Земята в България се ползва от т.нар комасация по ползване, което е временен закон и едва ли има бъдеще с това решение, тъй като при интерес от външни инвеститори, например, възникват проблеми.
 
Това е така, защото новото преразпределение на земята става много трудно. Затова и посланието, което искаме да предадем с всички наши проекти е, че без комасация бъдеще няма. 
 
Казвате, че е нужен диалог с бранша. БАСЗЗ вече осъществява ли подобен и кои са другите дейности, които сте предприели?
Аз смятам, че първото нещо, което ние трябва да видим, е какво е залегнало в Кодекса за земята. Това е отправната точка за всички асоциации, защото ние имаме подготвен юрист, който ще защитава интересите както на земеделците, така и на собствениците.
 
Знаете, сред нас са не само собственици, но много от нашите членове, са сериозни земеделци. Това налага и нуждата да защитим и двата интереса. Всички наши участници се стремят към укрупняване и в крайна сметка ние да комасиране нашата земя, т.е да създадем такива проекти и то съвместно с други браншови организации.
 
След като видим каква е визията за новия Кодекс и тя устройва нас и другите участници, тогава Кодексът да се доработи. Всички трябва да бъдем поставени наравно. Смятам, че бъдещето е повече хора да осъзнаят, че тази комасация е необходима и трябва да се работи от законовата уредба.  
 
 
Вече може ли да говорим за тенденциите, които се очакват да се проявят през 2017 година?
Не очаквам някакъв ръст. Той ще бъде не повече от 5%, ако има такъв в самото начало на годината, тъй като тогава от значение е и климатът. Сделките по това време са много трудни и климатът има сериозна заслуга за това. Очаквам пазарът да се развие след април-май, но според мен нивата ще бъдат такива, каквито бяха през предходната година. 
 
Вече започнаха дискусиите за след 2020 година. В каква посока обаче ще върви интереса към земеделска земя, ако евросубсидиите спрат?
На места, където почвите у нас са по-слаби, каквито са в Странджа и в Сакар или пък там, където парцелите са най-накъсани, като в Хасково, частично във Видин и в Предбалкана, може да се очаква част от тях да спрат да се поддържат, ако няма субсидиране.
 
Не е тайна, че в момента се полагат големи усилия и благодарение на евросубсидиите и финансирането от нашето правителство, бяха възстановени голяма част от площите, които бяха загубени.
 
Може би от началото на субсидирането до сега са възстановени около 38 млн. дка, като амбицията е да се възстановят още 4 млн.- 5 млн. дка. Полските райони няма толкова да пострадат от евентуално спиране на субсидиите, но рентите ще паднат, също както и цените за закупуване на земеделска земя и все пак не вярвам това да се случи с комасираните парцели. 
 

© 2016 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Очаква се скок в цената на някои комасирани парцели през следващата година (ВИДЕО)
 
Стайко Стайков: Държавата трябва да бъде партньор в процеса по комасация
 

Нужна ли е нова промяна в Наредба 3?

news