Димитър Димитров е завършил Тракийския университет. Още по време на следването си започва да работи като агроном и така вече 12 години.
 
 
Много фермери допускат грешката, че когато се захванат с нещо - например започнат да отглеждат дини, мине време - отглежда тези дини вече 10 години, си казват „защо ми е агроном, като си знам всичко“. Става въпрос за част от едрите стопанства, защото дребните не могат да си позволят агроном по принцип, коментира Димитров.
 
Според него в земеделието са влезли много европейски средства и благодарение на тях то се е модернизирало.
 
 
„Когато едно стопанство се модернизира то става по-ефективно, а така вече разполага с ресурс и може да си позволи повече мероприятия. Преди торенето, пръсканията, обработките бяха значително по-малко на брой“, обясни агрономът.
 
По думите му в момента стремежът да се получи повече продукцията от единица площ допринася за развитието на сектора.
 
„Практиките, които съм видял в чужбина, навлязоха в страната ни години след това. Но дори да печелиш по-добре, да се развиваш по-добре, не си струва да напуснеш България“, категоричен е Димитров.
 
Той добави, че в земеделието липсва култура на отглеждане. Това, което ни е дадено от природата, липсва на много страни, които постигат резултати в пъти по-добри от нашите, но вкусовите качества пак нямат нищо общо с тези, които ние предлагаме. 
 
„Природата ни е дала много, а ние нищо не правим. Ако започнем да работим наполовина като англичаните например, резултатите ще бъдат огромни. Хората работят, постигат резултати и предават опита на поколенията. Ние не го разбираме това, не оценяваме какво имаме“, допълни агрономът.
 
 
Според него в образованието липсва практика. Има отделени часове, но след като човек започне да се занимава с производството вижда, че те са крайно недостатъчни. 
 
„Специално за агрономството трябва да се помисли върху това, за да може кадрите да са по-подготвени. Теоретичната част е задължителна - тя дава основата, но след това? Всички университети, които предлагат тази специалност, трябва да заложат повече практика по време на обучението. Теорията и практиката трябва да вървят ръка за ръка“, коментира Димитров. 
 
По думите му селскостопанските университети са пълни със студенти, а щом младите изучават тази наука, която не е никак лесна, има интерес към професията.
 
„Единственият отрасъл, който може да измъкне страната ни от това положение, е селското стопанство в комбинация с туризъм. Имам надеждата, че след 10 години страната ни ща е на първите места в световното производство. Това е възможно, но трябва да се намеси и държавата", категоричен е той.