AgriTech Market 2019: 2018-а – годината на хладния разум

Като че ли 2018-а оправда очакванията на търговците на селскостопанска техника. Голямата част от търговците отбелязват, че не е имало сериозни изненади през миналата година в търговията с агротехника. 

 

Изтеглете БЕЗПЛАТНО AgriTech Market 2019

 

Забелязва се, че по-голямата част не са очаквали резки движения от страна на пазара. В същото време наблюденията на десетгодишна база не показват особено съществени ръстове, като дори се регистрират и спадове. Анализ и коментари на ситуалицята направиха редица търговци и фермери за специалното издание на Трактор.БГ - AgriTech Market 2019. 

 

Може би това е предпазливост от страна на търговците, които не искат да правят резки движения в условията на липса на европрограми, които да субсидират купуването на машини или секторът е в очакване на новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП), който се кове в момента.

 

Друг вариант е самите фермери да са предпазливи именно заради това и да очакват „по- добри времена“, като инвестират в нови машини основно при належаща нужда или купуват употребявана техника, за да спестят пари.

 

В край сметка ще разберем кой е бил водещият мотив след време.

Реално през 2018 г. се наблюдаваха няколко линии на развитие на пазара на техника, като основното мнение на търговците е, че са предвидили развоя й му и са постигнали набелязаните цели.

 

 

Според Филип Цветков, директор за България на Тайтън Машинъри, компанията е успяла да постигне целите, които си е заложила за годината. Същото потвърждава и Мирослав Марков, управител, Агро Бул сервиз.

 

 

Част от търговците на селскостопанска техника посочват, че са очаквали по-ниски резултати от тези, които финално са отчели за годината.

 

„Бяхме песимистично настроени към пазара на земеделска техника през 2018 г., но резултатите ни показаха, че годината беше по-добра дори и от предходните, особено през първата половина“, коментира Димитър Вангелов, управител на Сатнет.

 

 

Нюансите в очакванията, естествено, не може да бъдат еднакви. Има и компании, които са с негативни оценки за изминалата година.

Според Митко Желязков, търговски директор на Булагро Машини, очакванията на компанията са били по-големи, но според оценката, климатичните условия по време на жътвата и засушаването през есента са се отразили пряко на количеството продадени

машини.

 

Търговският директор на Кубота България Мирослав Николов посочва, че са предвиждали пазарът да е по-активен, но обемите за продажбите на трактори са били под очакваните. За сметка на това Николов отбелязва, че при при прикачния инвентар резултатите са

надминали предвиденото.

 

 

Посягането към употребявани машини обикновено е с цел да се спестят пари. Тази цел обаче е и една от водещите за стопаните, които категорично купуват само нова техника. Наблюденията на търговците за миналата година са, че тенденцията за мултифункционални машини се затвърждава и това е по три причини - спестяване на разходи, оптимизиране на процесите във времето и липсата на работна ръка.

 

„Това е водещата причина в сектор „Плодове и зеленчуци“ да е необходимо купуването на машини. От ден на ден работната ръка става все по-малко, по-скъпа и по-неефективна. В нашия сектор работната ръка не е само за прибиране на реколтата, а има и редица

обработки като окопаване, плевене, въздигане на високите лехи и т.н.“, обясни малинопроизводителят Божидар Петков.

 

Търсенето на агротехника е постоянен процес и категорично няма спад, смята Елисавета Маркова, управител на Варекс. Според нея необходимостта от обновяване на машинния парк е актуална през всички години и за всички стопанства. „Въпросът е по какъв начин да се осъществи това обновяване предвид големите разходи, които всеки фермер влага за поддръжка на стопанството си и в отсъствието на програми, субсидиращи покупката на нова техника“, конкретизира Маркова.

 

Накратко – фермерите искат машини, които да са ефективни и разходоспестяващи, но и на достатъчно добра цена, така че да не се налага да работят само за изплащането им.

Според Божидар Петков техниката, която малино и ягодопроизводителите могат да ползват, е много специфична и далеч по-скъпа от непрофилираната машина.

 

„На практика е същата като тази за лозарството. Но с тази разлика, че площите при лозарите са по-големи и те могат да си позволят такъв скъп трактор, например. Ако сравним един нормален трактор от 50-60 к.с., който е най-масовият и един лозарски трактор със същите конски сили – разликата в цената е два или три пъти – защото лозарските стигат до 70 000 – 80 000 лв. В същото време с тези малки площи в нашия сектор, този трактор просто не е разумна инвестиция. На лозарите не им идва така скъпо, защото парцелите им са по-големи“, посочва Петков.

 

Изводът е, че реално най-нуждаещият се от машини сектор в селското стопанство все още не може да си ги позволи, а няма друг начин работата да бъде свършена, защото работната ръка я няма.

 

С проблем относно техниката се оказва и Адриан Николов, който смята да увеличава площите си със 150 дка, като ги разпредели между корнишони, дини и домати.

 

„Техниката, която имаме – трактор, плуг, фреза и сеялка, я ползваме трима души. Единият колега гледа тикви, а сеялката за тикви става и за дини. Досега ме устройваше този вариант, тъй като бях с малко декари, но след като възнамерявам да си увелича площите, т.е да станат около 200 дка, ще ми е трудно. Ще трябва да си купя трактор. Много исках по мярка 4.1.2 да стане това, само че някой от експертите е решил, че с 23 дка си много голям и не можеш да кандидатстваш за техника“, посочва Адриан.

 

За търсенето на компактни трактори свидетелства и Мирослав Николов от Кубота България.

„При нас има ръст в компактните трактори и тези между 90 и 110 к.с., а лек спад се отчита при тракторите над 140 к.с.“, посочва той пред Трактор.БГ.

Иначе според част от търговците стопаните се ориентират към машини за минимална обработка на почвата. Това, разбира се, не е линия, очертаваща се от една година насам, а процесът се наблюдава от известно време, твърдят търговците.

 

„Земеделците оценяват възможността за намаляване на разходите си посредством свиването на броя на обработките. Все по-голяма част от тях оценяват и започват да използват в по-голяма степен възможностите за автоматизация на съвременните машини и оттам – оптимизация на техните работни процеси“, посочва Филип Цветков от Тайтън Машинъри България.

 

За съзнателното търсене на начини за намаляването на броя на обработките на почвата говори и инж. Рашид Узунов, зам.-директор на Раломекс. „Има специфична тенденция към търсене на комбинирани машини от типа на култиватори комбинатори и стърнищни

комбинирани машини. През 2018 г. при тези машини имаше ръст с около 55-60%.

Причините за това са желанието на земеделските производители за намаляване на броя на обработките и постигане на качествена подготовка на почвата. Освен това търсенето на такива машини е и световна тенденция“, посочва той.

 

 

Очерталата се от няколко години тенденция да се търсят машини, които да имат няколко функции, е инспирирана именно от опитите на стопаните да минимизират излишните действия и екстра разходите в работата си.

Даниел Минев, управител на Интерагри, коментира ситуацията така: „Има тенденция за оптимизиране на разходите при по-големите фермери. Търсят се по-големи, по-мощни, по- високопроизводителни машини, които да могат да свършат повече работа за единица време с лимитираните ресурси, с които разполага стопанството“, посочва той.

Минев, също като колегите си търговци смята, че при инвентара е водеща тенденцията за висока производителност и ниски разходи на единица площ.

 

Според Митко Желязков от Булагро Машини, към момента няма очертаваща се специфична тенденция. „Промените бяха в отминалите 5-10 години, когато навлязоха мулчиращите сеялки и в отминалите 3-4 години по отношение прилагането на „low till” технологията от определени фермери“, конкретизира той.

 

Друг момент, който не бива да се отминава, е диверсифицирането на стопанствата в някои региони на страната, като според фермерите причината за това са високите ренти – като в Добричко, например. По този начин стопаните търсят начини да „разделят яйцата в няколко кошници“ и да не разчитат само на едно направление – примерно зърно, тъй като пазарите се менят и невинаги могат да бъдат сигурни, че средствата им ще могат да покрият високите ренти и редицата разходи.

 

„Програмният период 2007-2014 беше златен за зърнопроизводството. Тогава цената на земеделската продукция достигна пикове, които в скоро време едва ли ще видим. Този пик се случи в резултат на използването на зърнените култури за биогорива – биоетанол и биодизел. Цените на царевицата, рапицата, слънчогледа бяха високи в резултат на тези допълнителни приоритети на държавите от ЕС и САЩ.

 

Другата причина е, че през този период субсидиите на площ плюс Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), особено с мерките за екологична насоченост доведоха до големи финансови потоци към зърнопроизводителите. Това стана причина и за още нещо – повишаване на рентите. Сега тези ренти останаха високи, но цената на продукцията е значително по-ниска, а програмите за финансиране не са толкова достъпни. Цената на работната ръка скочи, а самата земеделска техника е значително по-скъпа“, обяснява ситуацията земеделският производител Петър Димитров.

 

Заедно с непредсказуемостта на климата, всичко това води до включването на варианти като овощарски градини, птицевъдство или животновъдство в традиционно зърнени стопанства.

 

„Все повече земеделци започнаха да анализират и планират пазара, което води до по-добри резултати за техните стопанства. Наблюдаваше се и масово диверсифициране на културите в средните и големи стопанства с цел намаляване на риска. В резултат на тези тенденции, ние продавахме повече специализирани машини на земеделци, които преди не са имали интерес към нашите трактори“, посочва Димитър Вангелов, управител на Сатнет.

 

 

Такива наблюдения има и Елисавета Маркова от Варекс. „Има категория фермери, които залагат на покупката на трактор с предварително избрана спецификация на оборудването, която да отговаря на потребностите на тяхното стопанство. Нашето разбиране е, че един собственик на земя трябва да има сериозен подход в избора на трактор. Това трябва да е предварително

обмислена инвестиция, а не емоционална“, обяснява тя.

 

От Металагро предупреждават обаче: „Забелязва се спад в продажбите на нови зърноприбиращи машини - комбайни и хедери. Съществува натиск от производителите на комбайни към дилърите им да поддържат в своите мрежи само техни фирмени хедери. Налице са и нелоялни търговски практики от италианските производители, които предлагат отстъпки към дилърите, надхвърлящи 50% и работят на загуба с големи задължения към банките. Това наше наблюдение не е само от 2018 г., а от по-рано и смятам, че ще продължи и през тази година.

 

Падането на турската лира и на гривната в Украйна ще доведе до внос на много некачествени хедери от тези страни“, посочва Найден Йосифов, изпълнителен директор на компанията.

 

В същото време един вид машини набра сериозна преднина през миналата година – товарачите. От една страна тези машини се експлоатират целогодишно, тъй като голяма част от тях се използват в животновъдството. От друга страна, може би до момента фермерите, които имат нужда от такива машини са използвали остаряваща или употребявана техника и моментът за нови товарачи е назрял.

 

„Отчитаме много голям ръст при продажбите на телескопичните товарачи Weidemann. Засилва се търсенето на качествени машини, с дълъг експлоатационен живот и все по-определящи за сделките са наличностите на склад, поддържането на сервизни части и сервизното обслужване. Успяхме да отговорим на тези очаквания и това доведе до ръст в продажбите ни“, посочва  Николай Стефчов, собственик и управител - Агритоп.