ДФ „Земеделие” сключи договори за рефинансиране с 5 търговски банки за кредити по мерки от ПРСР. Схемата ще позволи на широк кръг от бенефициенти да получат необходимия им финансов ресурс за изпълнение на инвестиционни проекти по мерки 121, 122, 123, 223, 226, 311 и 312 от ПРСР, съобщиха от пресцентъра на министерството.
Банките, сключили договори за рефинансиране с ДФЗ са Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Алианц банк България, Интернешънъл асет банк, ЧПБ Тексим.
Кандидатите за кредит трябва да имат одобрени проекти и сключен договор за отпускане на финансова помощ по ПРСР. Кредитирането ще се осъществява при значително по-изгодни лихвени условия, като размерът на годишния лихвен процент по тези кредити е намален от 9.0 % на 7.0 %. Максималният размер на рефинансираните със средства на фонда кредити е до 100 % от одобрените за финансиране инвестиционни разходи, намалени с изплатените авансови и/или междинни плащания, но не повече от 500 000 лв. Срокът на погасяване на кредитите е до 60 месеца.
Кандидатстването за кредит се извършва чрез търговска банка, която има сключен договор за рефинансиране с ДФ „Земеделие”.
Процедурата по сключване на договори за рефинансиране с търговските банки продължава, a списъкът на присъединилите се към схемата банки ще бъде допълван и публикуван на интернет страницата на фонда.
5 банки удариха рамо на ДФЗ за кредитиране на проекти по ПРСР
списъкът на присъединилите се към схемата банки ще бъде допълван и публикуван на интернет страницата на фонда.
С временна заповед ще стартира сезонът за ловците на трюфели
Около 170 лева ще плащат месечно берачите, за да работят на територията на едно държавно предприятие
Национална асоциация на зърнопроизводителите се разширява
Новото регионално сдружение е на стопани от Варненска област
Кой ще бъде новият ректор на Аграрния университет в Пловдив?
Изборът ще бъде на 7 март, кандидатите за най-високата академична длъжност в университета са двама
Мнение: С тези постоянни проверки фермерите са като в Биг Брадър
България има своите особености, с които европейските администратори трябва да се съобразят, смята проф. Димитър Греков
0 КОМЕНТАРА