Шарена година за етерично-маслените

Всички сме в една лодка. Никой няма различен интерес освен ако няма нечисти намерения, каза Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК), пред Фермер.БГ.

 

„Ако законът влезе в сила в правилния си вид, ще се избегнат спекулантите, ще се изсветли браншът, ще се регламентират и подсигурят дребните производители на розов цвят. Те ще имат повече сигурност и добри търговски взаимоотношения с преработвателите. Ще спре истерията всяка година с прехвърлянето на обвинения и отговорности“, категорична е Андреева.

 

Последният законопроект за розата коренно се различава от първия вариант, изготвен от работната група

„В нея участваха производители, преработватели, представители на Института по розата и етеричномаслените култури, Стопанска академия, администрацията. Те създадоха проект, който няма нищо общо с това, което беше публикувано за обществено обсъждане. Ключови моменти бяха променени, като например че българското розово масло се произвежда само от роза дамасцена. 

 

Други важни моменти са контролът на производствените мощности, публичните регистри, пунктовете за изкупуване. Не трябва да се неглижира ролята на Института по отношение на посадъчния материал и сортовата чистота. Ако тези моменти не присъстват в крайния вариант на Закона, то той ще доведе до бели, а не до ползи,“ опасява се Андреева.

 

 

„2015 г. беше много тежка година. Нямаше достатъчно цвят. Направиха се едни 600–700 кг. Цената хвръкна до 12 хил. евро. През 2016 г. пък имаше достатъчно количество суровина, от която се направи качествено масло. Спекулацията с изкупната цена обаче доведе до проблеми. Появиха се прекалено много насаждения. Много хора си помислиха, че 5–6 лв. е нормална цена за килограм розов цвят. Това въобще не беше така, при положение че има свръхпредлагане на суровина. 

 

След рекордното поскъпване през 2016 г. изкупните цени на розите паднаха през 2017 г. Розовата кампания през 2018 г. пък беше по-кратка от обичайното. Тя започна с леко закъснение заради понижените температури. Рязко изцъфтя и бързо приключи, което доведе до проблем с преработването и протест на производителите. Някои компании решиха традиционния проблем с липсата на работна ръка, като караха работници от Ямбол, Разград, включително бесарабски българи от Молдова“, обяснява Андреева.

 

 

„Очаквахме да надминем миналогодишните 280 тона масло от лавандула, но се случи дъждовен юни с ниски температури. Реколтата падна с 50%, съответно цените се увеличиха с 50% за разлика от миналата година. През последните три години се наблюдава едно тенденциозно, сериозно нарастване на насажденията от лавандула и в преработвателните мощности. Има високо търсене на лавандулово масло и затова производството се покачи,“ коментира преработвателката.

 

Отглеждането на маточина, исоп, безсмъртниче, бял трън и шафран е под въпрос

„Миналата и по-миналата година имаше истерия за производството на маточина, като тази година балонът се спука. Оказа се, че пазарът за маточина е ограничен. Няма как да произведеш 4 тона, при положение че световният пазар за маточина е 2 тона. Има залитане и към исоп, безсмъртниче, бял трън и други билки. Пазарът обаче е ограничен, работи се за определени клиенти по заявка. 

 

 

„Очакванията ми са свързани с природните сили, на които ние не можем да влияем. В момента се зазимяват насажденията, поддържат се мощностите, полага се сериозна грижа. Ако природата е с нас, ще има достатъчно качествен цвят, който ще даде добро количество масло. Ако времето даде ръка за лавандулата, очаквам свръхпроизводство. Въпросът е дали пазарът ще може да го поеме“, прогнозира Андреева. 

 

„Надявам се, че няма да има климатични катаклизми, законът ще влезе в пълноправен вид, ще има регулиране на бранша. Оптимист съм, че клиентите ни няма да ни изоставят. С нашето непостоянно поведение и непрекъсната промяна на цената обаче им даваме разнопосочни сигнали. 

 

Прогнозирам промяна в посока на това, дребните производители и малките семейни розови градини да се ориентират с кой преработвател да работят. Да сключат с тях договори за следващата кампанията. Да се регистрират като земеделски производители, да плащат нормални осигуровки. Когато една стопанска единица иска помощ от държавата, тя трябва да има регистрация. По този начин държавата ще има по-ясна представа колко са производителите и дестилериите. Трябва да има публични регистри, да не се лутаме вече, да се излезе на светло,“ призовава Андреева.