x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

2018 г.: Борсовите цени на пшеницата – стълба към небето!

Русия и Украйна влязоха в остра надпревара в търговията с жито в Черноморския регион

2018 г.: Борсовите цени на пшеницата – стълба към небето!
Автор: Весела Ванева, Фермер.БГ
За класическите борсови стоки, като пшеницата, рядко настъпват толкова непредвидими времена, колкото през 2018 г.
 
 
Годината започна с оптимистични данни за рекордни запаси от жито. Към тях се добавиха очакванията за добра реколта в основните зърнопроизводителни региони на света и сигналите за засилващо се търсене в Азия и Северна Африка. Всичко това обещаваше стабилност на пазарите и предвидимост в търговията.
 
Климатичните промени обаче си казаха думата. През първата половина на годината големи региони от Европа и Азия бяха ударени от необичайно сухо и топло време. В Югоизточна Европа пролетта започна твърде рано, но продължи със силни валежи, по-ниски от средните за сезона температури и намалено слънчево греене.
 
Неблагоприятното време забави жътвата, а юли и август станаха преломни за пазара. Зърнопроизводителите прибираха реколтата и пресмятаха загубите от екстремните дъждове и суши. След поскъпвания с 23% до 34% по това време бяха регистрирани и едни от най-високите котировки на пшеницата, а търговците имаха чувството, че таван за цената е само небето.
 
 
Впоследствие през септември и октомври на Софийската стокова борса (ССБ) бяха сключени големи сделки на немислимата за българския пазар цена от 405 лв./тон хлебно зърно без ДДС. След това котировките паднаха, но като цяло се задържаха с около 16% над равнището от 310 лв./тон, отчетено в началото на година.
 
Световните пазари бяха чувствително по-засегнати от капризите на времето и засиления интерес на големите клиенти към хлебното зърно. За една година пшеницата на стоковата борса във Франция, която е показателна за европейската търговия, поскъпна от 160 евро/тон на 210 евро/тон или с 31%.
 
Процесите в Черноморския регион, в който е и България, се диктуваха през този период от укрепващите възможности на Русия за производство и износ на всички видове зърнени култури, включително и жито. Основна роля за стръмния растеж на този сектор в руската икономика имат международните икономически санкции заради конфликта с Украйна в съчетание със силния интерес на Египет да купува пшеница именно от този регион.
 
 
Борсовите цени на руската пшеница се вдигнаха през годината с 26% от 192-195 долара/тон до смятаните до скоро за невъзможни 242 долара/тон. В това отношение са интересни и прогнозите, че котировките на житото от Русия ще продължат да пълзят нагоре, тъй като в последно време експортните възможности на страната спадат от приблизително 1 млн. тона на седмица през октомври и ноември месец до 0,5-0,7 млн. тона пшеница седмично през декември. Световните пазари ще трябва да повярват, че доставките от Русия наистина намаляват, коментираха експерти.
 
Украинските зърнопроизводители и търговци влязоха в съперничество с руските компании, като заложиха на същите пазари, предлагайки малко по-ниски цени. Така украинската пшеница започна годината на нива около 190 долара/тон, а я завършва на приблизително 236 долара/тон при 24% повишение.
 
Регионалният пазар с напрежение очакваше какъв ефект ще окаже военният инцидент в Керченския проток от началото на декември, когато руската брегова охрана задържа украински военен кораб, а моряците бяха арестувани. Тревогите се оказаха напразни. Търговското мореплаване през Азовско море беше възстановено след около едно денонощие прекъсване и на практика конфликтът не се отрази върху пазара. 
 
Екстремни климатични явления през тази година имаше и от другата страна на океана. Цените на пшеницата на борсата в Чикаго се повишиха през последните 12 месеца с около 20% до 225 долара/тон, като котировките останаха под силното влияние на прогнозите, давани от Департамента по земеделие на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс.
 
 

Как вървеше търговията с пшеница по световните борси през годината? 

 
През януари 2018 г. цените падаха, повлияни от оптимизма за площите, засети с есенници в Северното полукълбо, състоянието на посевите и световните запаси от зърно.
 
USDA увеличи с нови 1,8 млн. тона оптимизма за рекордна реколта от пшеница през тази година, като обяви очаквания, че глобалното производство ще достигне рекордните 757,0 млн. тона. В действителност световната реколта от хлебно зърно се оказва 729,0 млн. тона при спад от близо 3,6% или 27 млн. тона в сравнение с предишната година.
 
Февруари и март обаче като цяло останаха под влияние на пазарните тенденции от януари. Настъпи обичайното сезонно успокояване на търговията в сектора, а котировките отбелязаха незначителни спадове.
 
През април Световния съвет по зърното запали червена лампа, като предупреди, че за първи път от години световното потребление на пшеница може да надхвърли обема на новата реколта. Все пак за всички участници на пазара беше ясно, че няма причини за тревога, тъй като глобалните запаси са напълно достатъчни да посрещнат значителен ръст на консумацията.
 
Изненадата дойде през втората половина на април и през май, когато на международните пазари се появи силно търсене на хлебно зърно – главно от Арабския свят. Масло в огъня наляха съобщенията за тежка суша в Северна Европа и в част от зърнопроизводителните региони на Азия, включително в Русия зад Урал. Пазарите реагираха по единствения възможен начин - с повишение на цените.
 
Юни донесе кошмари за зърнопроизводството с екстремните прояви на климата – на едни места сушата се затягаше, докато на други продължителните дъждове заблатяваха нивите. 
 
 
На този етап търговците запазиха спокойствие в очакване на по-достоверни данни за количеството и качеството на новата реколта. Натрупваният месеци наред оптимизъм все още оказваше въздействие върху пазарите, като през юли цените даже малко се понижиха.
 
Август беше преломният месец, в който се установи, че не само количеството, но и качеството на хлебното зърно от Реколта 2018 няма да оправдае очакванията. Нервността на пазара в този период донесе най-високите котировки за годината в повечето региони.
 
На борсата във Франция пшеницата достигна 211 евро/тон. По същото време на Софийската стокова борса изобщо липсваше предлагане, а когато се появи, продавачите поискаха рекордната цена от 410 лв./тон. без ДДС. За отбелязване е, че през следващите два месеца пазарът потвърди тази стойност, като на ССБ бяха сключени големи сделки за хлебно зърно на 405 лв./тон.
 
 
Общата тенденция в борсовата търговия с пшеница от септември до края на годината беше към предпазливо увеличение на котировките. Пазарите се движеха главно от добрите цени и необходимостта на производителите да си набавят нови оборотни средства. През ноември и декември настъпи сезонно охлаждане на търговията в очакване на нови, по-точни статистически данни за световния зърнен баланс.
 
Основен двигател на пазара в Черноморския регион тази есен беше египетската държавна компания GASC. Египет е най-големият вносител на хлебно зърно в света, като годишно купува от международните пазари 12,0-12,5 млн. тона пшеница. Страната е най-големият клиент на Русия в този сегмент, като само преди месец внесе 60 хил. тона пшеница и от САЩ, въпреки значително по-високите транспортни разходи.
 
Тази година страните-членки на ЕС са произвели общо 137 млн. тона пшеница, като се очаква 23  млн. тона от тях да бъдат изнесени в трети страни. Реколтата, отчетена в България, е 5,4 млн. тона или с 6% под прибраната година по-рано.
 
Според различни източници в Русия са добити между 70 и 80 млн. тона пшеница Реколта 2018, а в Украйна - 25 млн. тона, като очакванията са, че двете страни ще продължат активен износ. 
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!


Свързани новини
Какво очаква Русия за пшеницата догодина?
 
Фермер: Мярка 11 е един опорочен кръг
20.01.2019 | 14649 прочитания
Фермер: Мярка 11 е един опорочен кръг
Трябва да се създаде звено, което да се занимава само с проверки, смята младият фермер Адриан Николов

Промените в схемите за обвързана подкрепа ще ...

news