2017 г. беше интересна и доста активна през нашия синдикален поглед. Тя беше посветена в работа за повишаване на доходите на работещите в земеделието. Българските работещи в земеделието са с най-ниските възнаграждения в целия Европейски съюз. И тази кампания ние продължаваме да я водим. 
 
 
Това каза в разговор с Фермер.БГ зам.-председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) и вицепрезидент на Европейска федерация на синдикатите от хранителната промишленост, земеделието и туризма (ЕФФАТ) Валентина Васильонова. 
 
„Крайно време е да се повишат доходите, защото с такава рестриктивна политика не може да се движи икономиката“, каза Васильонова. По думите й това е важно по следните причини, като една от най-важните е, че като членове на ЕС,в който са заложени определени цели, които трябва да бъдат изпълнени в конкретни времеви срокове. 
 
„Икономическата криза, която се даваше като обяснение, че няма причина да се увеличават възнагражденията. Напротив. Има икономически растеж, който се отчита и той е благодарение на участието на работещите. А работещите получават много малка част от този брутен вътрешен продукт, което допълнително засилва усещането за несправедливост в обществото“, обясни синдикалистката. 
 
И сега, според нея, е моментът да се хване тази вълна и рязко да се повишат възнагражденията в България, защото това би завъртяло колелото на потреблението, икономическата активност, просперитет и би довело до по-добра синхронизация на българския социален модел с ритъма на ЕС. 
 
 
„След като един се движи добре и бързо, той трябва да увлича и тези, които се движат по-бавно. Дошло е време да се увлечем и ние. Като най-естественото нещо е да бъдат повишени доходите на работещите“, каза Васильонова. 
След като стана ясно как ще изглежда бюджет 2018 г., това обаче в земеделието няма да може да стане, отбеляза тя. 
 
„Става въпрос за работещите в системата на министерството – хората от агенцията за борба с градушките, БАБХ, Селскостопанска академия“, обясни Васильонова, като напомни, че синдикатите направиха два митинга именно по този повод. Заедно с това организацията участва в дискусиите по бюджета и т.н. всички демократични процедури. 
 
„За съжаление това увеличение, което ние виждаме от 4,5 млн. лв. е да се увеличи работната заплата от 450 лв. на 510 лв. Това увеличение на парите ще покрие само това покачване на минималната работна заплата. И има едни 2,5 млн. лв., които са целеви към „Напоителни системи“. Там има сравнително добър аванс и там ще има увеличение на заплатите. Но за останалите – не“, отчете Васильонова, като отбеляза, че това за синдикатите е много притеснително. 
 
Добрата новина, по думите й е, че в момента се готвят два закона. 
„С единия се предвижда структурна промяна в агенцията за борба с градушките. Те вече няма да бъдат изпълнителна агенция, а ще станат държавно предприятие, което ще бъде по особен ред и с различен начин на финансиране от досегашния. Това ще е с ангажимент на ползвателите на тяхната услуга и частично от бюджета и на местните власти“, съобщи Васильонова. 
 
Тази идея е все още в твърде суров вариант. Но синдикалистката увери, че със сигурност ще следят темата и ще участват в общественото обсъждане на проектозакона, когато бъде готов. 
 
„За нас е важно, хората, които работят в тази система, да получават адекватно заплащане, а не това, което е в момента. Още повече, че при тях има един допълнителен минус – работят на терен, а на практика са с ранг на държавни служители, което им отнема възможността да получават допълнително възнаграждение към основната им заплата за прослужено време, квалификация и опит“, обясни Васильонова и добави, че това още повече свива приходите на тези служители. 
 
Тя допълни, че най-вероятно още след Нова година ще се възстанови диалога по тази тема, но към момента се изчаква да се види как ще изглежда закона. 
 
По отношение на другия закон – този за Селскостопанската академия (ССА), който в момента е подложен на обществено обсъждане, Васильонова каза:
 
„Най-после с този закон се предвижда финансовата самостоятелност на ССА. Чакаме този закон повече от три години. И се надяваме хората в академията да бъдат мотивирани след това в работата си и действително да правят наука, която има връзка с фермерите, с националната политика по земеделие, а не да се оплаква обществото, че ССА не прави нищо, което не е вярно, защото те вършат важни неща и трябва да продължат да го правят по начина, по който се прави това в 21 в.“, коментира специалистът.  
 
 
Следващата година кампанията за повишаване на доходите в земеделието ще продължи. 
Освен това синдикатите планират да организират голям форум на европейско ниво, който да бъде с тристранна представителност – синдикати, работодатели и държава. 
 
„Ще говорим за доходите, за земеделието, за социалния диалог, защото смятаме, че особено социалния диалог в България се
неглижира. Пише се на книга, но когато се стигне до детайли и конкретни резултати в полза на работещите и обществото, нещата се спъват и остават на повърхността“, обясни Васильонова. 
 
 
Също така ще се организира седмица на честния труд в земеделието.
„Ще поканим представители на нашия и на Европейския парламент, синдикалисти и ще ходим по земеделски предприятия, за да видим в какви условия на труд работят българските работници. Това ще стане през втората седмица на месец май – между 11 и 17 май“, каза Васильонова.  
По думите й тази и следващата година на европейско ниво важен момент е европейския стълб за социални права, по призива на Жан-Клод Юнкер.
 
„Европа загърби в последните години своята социална страна. Погледите бяха обърнати повече към икономическия просперитет и беше забравено това, че икономическия просперитет е възможен благодарение на хората. Този стълб представлява една защитна мрежа, която да даде правното и социално основание да бъдеш част през целия си живот в едно организирано общество, което е социално организирано“, обясни Васильонова.