2017 г. не беше от най-добрите години за овощарите и зеленчукопроизводителите. Агрометеорологичните условия не бяха много с нас. Това каза за Фермер.БГ Николета Лингорова, член на УС на Националния съюз на градинарите в България. 
 
 
„Като започнем от началото на годината, пролетните слани и пролетните повратни температури нанесоха, редом с градушките, най-сериозните щети. Дори бих казала, че колегите, които пострадаха от замраз, може би бяха по-облагодетелствани, защото оттам нататък поне не храниха дървета и зеленчуци за плод. След това градушките нанесоха допълнителните щети, на тези, които не измръзнаха“, каза Линговора.
 
По думите й пиперът също е пострадал, особено в Северна България и стопаните присаждаха отново. 
 
„А като не сложиш разсада навреме, чушката не може да узрее навреме. затова имаше проблем с червената капия, когато дойде сезонът за преработка. Просто не можаха да съберат достатъчно слънчеви часове, за да почервенеят“, обясни Лингорова и добави, че при всички производители в сектора тази година добивите са намалели и той най-вече заради градушките, минали през пролетта. 
 
„И тази, както и миналата година, непрекъснато говорим, че трябва да има някаква национална програма за борба с градушките. Има някакви идеи на правителствено ниво, но с реализацията нещата не се получават, поне в общодържавен мащаб“, отбеляза Лингорова и добави: „Имаше подозрения, че страшната градушка, която падна в района на Ловешко и Летнишко, се е получила, защото в Южна България са вдигнали самолетите за агрозащита и облакът се е концентрирал и ледените късчета са се събрали над Северна България, заради което имахме ледени топки“. 
 
 
Според Лингорова не може да се решават локални проблеми, а да се очакват резултати на национално ниво. По думите й през последните 20 години въпросът с борбата с градушките в Северна България се решава индивидуално.
 
Обсъждаше се идея и стопаните да се включат със собствени средства в борбата със стихията. 
 
„В един момент дискутирах с колеги еретичната идея, да се намери вариант, който да направи така че всички – фермери и потребители, да си разпределят тази тежест за средствата, които да покриват тази борба. Защото, когато градушката убие нашата продукция, започва да се внася отвън и потребителите също страдат. Тогава това ще стане по-постижимо финансово, защото особено за малките стопани би било трудно сами да поемат тази финансова тежест“, каза Лингорова. 
 
Според нея, ако подобно нещо се въведе, трябва да се помисли върху това как тези плащания ще се случват – дали ще е на декар или на декар плюс вид култура. Причината за това е в себестойността на различните култури. 
„Ако се събират парите на декар ще се получи изкривяване, каквото вече имаме в Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Браншът като цяло така се изкривява като подпомагане“, коментира Лингорова. 
 
По думите й всяка година субсидиите за сектора намаляват. 
„Обяснението е, че намаляват, защото се увеличават кандидатстващите за тези средства. Вероятно това е така. Но това не променя факта, че от години моделът на разпределение не е особено справедлив. Ако делим един и същи ресурс между повече хора, е ясно, че брутната сума, която получава всеки един фермер, ще намалява. Но се връщам на това, че вътрешната несправедливост не зависи от броя фермери“, добави Лингорова. 
 
И тази година проблемите с напояването останаха водещи в сектора на плодовете и зеленчуците. 
 
„Винаги сме в драма по тази тема. Общо взето проблемът на нямащите вода, си е проблем на самите нямащи вода. В Северна България имаме шанса, че когато направихме сондажи се оказа, че на сравнително плитко има подпочвени води. 
 
А, който е близо до река има възможност да черпи от речните води. Но в тази част на България няма широка канална мрежа, а тези, които ги има, не са възстановени“, каза Лингорова. 
 
Тя  подчерта, че вината за това е обща, но проблемът остава, тъй като не се инвестират средства на държавно ниво поне във възстановяване на старата инфраструктура. 
 
 
„И водата ще бъде все по-голям проблем, защото климатът се променя. Високите летни температури причиняват вреди на всички. като не можеш да напояваш, ясно е, че и добивът става друг“, категорична е Лингорова. 
 
Като позитивен момент за тази година тя каза: „Оцеляхме. Това е голям позитив. Не сме се отказали. Това означава, че все още имаме инат. Там, където става дума за трайни насаждения, не можеш да го оставиш. То е живичко. Няма как да го зарежеш и да кажеш: „Догодина няма да го гледам“. Така че от земеделците като че ли овощарите са най-упорити и най-оптимисти“. 
Друго хубаво нещо е, че нараства броят на подаващите заявления за директни плащания, отбеляза Лингорова. 
 
„Това означава, че има интерес към сектора. Който за първи път го прави, тепърва ще види какви са проблемите и какви са недостатъците. Но като сме повече се надявам и много повече да ни се чува гласа, с който да предлагаме решения“, коментира Лингорова. 
 
Тя каза, че за новата година пожелава на сектора наистина да се случат плащанията. 
 
„И това да стане по-навреме. през тази година тези плащания никак не се случиха навреме. имаше изключително сериозни забавяния и това много обърка сметките на стопаните. При нас големите разходи са през пролетта и когато субсидията дойде през юни, а не през април, това обърква всички разчети. Дано през 2018 г. нещата да се случат навреме, да дойдат парите, когато ги очакваме“, пожела Лингорова и допълни:
 
„На колегите, които имат договори по мярка 4.1 пожелавам да им се случат плащанията навреме. А тези, които още очакват подписване – също да стане по-бързо.  Доста хора чакат, други вече са подписали, т.е. те ще бъдат по-напред в изграждането на проектите си и пак ще се получи някаква вътрешна конкуренция, която не е реална. А освен това дано зимата да е добра, още по-добра пролет и най-вече да сме здрави и да не губим хъс и желание“.