Дойде време да ви разкажа една история за земеделието. Зн

Дойде време да ви разкажа една история за земеделието. Знаете, че аз винаги съм бил съпричастен към проблемите на българския кър и неговите труженици. Дори имам няколко монографии, които засягат важни теми като "Мелиорация на хумуса при хидронепретенциозните кореноплодни култури" или "Предимствата на ранното третиране със син камък пред късното риголване при карловския мискет". Аз поглъщам жадно всяка земеделска вест в пресата и дори мога да ви обясня научно защо през февруари 74-а година арпаджикът се срина на токийската борса, но това е друга тема! Всъщност искам да ви разкажа за едно събитие, което толкова ме развълнува, че вече трети ден не мога да заспя. Събитието е Международният конгрес на картофопроизводителите, който се състоя миналата седмица в село Малий Компирчек, недалеч от Чешке Будейовице. Темата на конгреса била "Развитието на белия картоф в постиндустриалното общество" Пръв се изказал представителят на домакините - прочутият чешки агроном Иржи Сухопарек:

- Колеги картофци, рад съм да кажем, що наши агрономци култивирале дивадло картошку, посадили в нивичку на 15 апржил, але на 15 октоумвер вшистке компирци биле фантастично узрелички!"

Следващият докладчик бил сръбският агроном Йован Берекетович. Той засукал мустак, прокашлял се заплашително и изревал:

- ***** ви чешкио компир! Яс до мойта куча си имам една бахча, садим српските компири на 15 май, а на 15 септември ги вадим врло зрели. После цела зима се пружим до огино и пцувам колорадскио бръмбар на макя!

Последен думата взел кроткият представител на чукчите - агрономът Гайдар Картофчук от колхоза "Красная редосеялка" край Магадан.
Той погледнал срамежливо към пода и тихо казал:

- А мъй чукчите - картофите ги садим на пятнадцатого юня и на шестнадцатого юня ги събираме! Цялата световна картофовъдна общественост била потресена. - Как! Искате да кажете, че при вас картофите узряват за един ден? - Абе не че узряват - въздъхнал чукчата - ама голям глад, бе майка!