Очаквано или не, но изминалата седмица не се отличаваше с особена наситеност на случки и събития. А започна доста обещаващо. Още в понеделник беше издадена заповедта на премиера, с която Чавдар Маринов официално беше назначен за пети зам.-министър на земеделието, храните и горите. 
 
„Ресорът на Чавдар Маринов като заместник-министър ще бъде свързан с осъществяването и изпълнението на националната политика и политиката на ЕС в областта на растениевъдството и биологичното производство; управлението на дейността на риска и кризите, насочена към противодействие и компенсиране на щети при неблагоприятни климатични събития”, става ясно от публикацията на аграрното ведомство. 
 
Чавдар Маринов доскоро беше председател на от Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ). Избирането на зам.-министър с такъв ресор беше по искане на земеделски производители, провели протести през април
 
Това назначение ни даде повод да поразсъждаваме върху ситуацията в сектор „Плодове и зеленчуци“ и подкрепата, която държавата е организирала за този вид производство. 
 
Според данни на Европейската комисия за 2017 г., само за плодове и зеленчуци България е дала под формата на обвързана подкрепа над 40 млн. евро
 
Нито една друга страна в ЕС не е дала толкова. 
 
Дори Гърция, за която се твърди, че голяма част от търгуваните у нас плодове и зеленчуци са произведени там, за 2017-а е дала с близо 10 млн. евро по-малко от България
 
Същевременно, съгласно – т.нар. Регламент за de minimis - Регламент 1408/2013 г., всяка държава-членка на ЕС има право да предоставя определена сума пари, които не могат да надвишават 15 000 евро за три бюджетни години
 
Казано с други думи, Европейската комисия разрешава на България да предоставя на земеделските си производител до 30 000 лева за три години или до 10 000 лева на година. 
 

Защо тогава имаме проблеми? 

 
Като начало можем да се позовем на Аграрния доклад, изготвен от агроминистерството, в който авторите посочват, че производството на родни плодове и зеленчуци се увеличава. 
 
"Общото производство на зеленчуци от реколта `2017 е в размер на 831,1 хил. тона, в това число 728,9 хил. тона от открити площи и 102,2 хил. тона оранжерийно производство. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение на общото производство на зеленчуци в страната с 2,3%, като продукцията от открити площи нараства с 4,2%, докато тази от оранжерии намалява с 9,6%. 
 
При плодовете - през 2017 г. производството на плодове в земеделските стопанства възлиза на 219 847 тона, с 10,5% над нивото от предходната година" – сочат данните на Аграрен доклад 2018
 
И понеже съвсем наскоро Румъния се похвали, че увеличава субсидиите си за зеленчукопроизводството, съпоставката между производството на домати между двете страни ни се стори уместна.  
 
По данни от министерството на земеделието, в последните години производството на този толкова традиционен на България продукт стабилно се увеличава. 
 
Източник: МЗХГ
 
Както и друг път сме отбелязвали, за съжаление в Аграрните доклади липсва анализ. В същото време докладът „Предвиждания за развитието на зеленчукопроизводството” от 2018 г. може би ще се окаже по-полезен. 
 
Той е изготвен от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.  В документа е посочено, че за 2017-а година средният добив на домати е с 11% по-малък в сравнение с предходните три години
 
И като извод се посочва, че „... заради обвързаната подкрепа, която се разпределя на площ, една част от площите се засаждат не с цел продукция, а получаване на субсидии, което води до изкривяване на картината”.  
 
Нещо повече, авторите на доклада предвиждат, че България ще продължи да бъде нетен вносител на домати и една от причините за това, според тях, е недостатъчната оранжерийна продукция през зимните месеци.
 
"Общото производство на оранжерийни зеленчуци през 2017 г. е в размер на 102,2 хил. тона, което е с 9,6% по-малко спрямо 2016 г.", отново според Аграрния доклад 2018.
 

de minimis за стимул, а не за успокоение

 
Румънците от своя страна имат по-различен подход. Те предоставят обвързана подкрепа в размер на малко над 10 милиона евро. 
Но пък използват по любопитен начин възможността за държавни помощи и по-специално т.нар. схема de minimis. 
 
На база тази схема северните ни съседи разработват няколко правителствени програми3, едната от които е за увеличаване на производството на румънски сортове домати. Друга подобна е de minimis схемата за купуване на термични централи, соларни батерии и оранжерии. Това дава възможност да се предлагат на пазара румънски сортове домати още от 1 декември. 
 
В крайна сметка излиза, че Румъния дава тази помощ под формата на стимули за производство, а България я предоставя предимно превантивно, за да се потушава недоволство. 
 

С колко пари разполагаме?

 
Държавните помощи са национални средства, формирани от данъците на всички нас и като такива добре би било да има пълна отчетност – на кой, колко и защо се дават. Особено за помощите de minimis, за които на страницата на МЗХГ няма никакви данни. 
Общият бюджет, който България може да изплаща като de minimis за три  години, е малко над 85 милиона лева или по 28 353 015 лева на година.
 
В този ред на мисли не можем да не споменем темата с градушките, която в момента е мрачно актуална. По предварителни изчисления на министерството над 70 000 декара до момента са засегнати от стихията. 
 
Затова недоумение буди фактът, че никой не говори за увеличаване на бюджета на държавната помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природно бедствие. С решение на Управителния съвет на ДФЗ бюджета за 2019 г. беше определен на 4 000 000 лева.
 
Ако направим една много груба бакалска сметка това прави около 57 лева на декар. Добри пари ако имаш голямо монокултурно стопанство, но крайно недостатъчни ако имаш 20 декара домати полско производство например. А бюджет принципно би трябвало да има – съгласно решението на ЕК, с което се разрешва тази държавна помощ България има право от септември 2015 г. до края на 2020 г. да разходва общо 138 милиона лева или грубо около 46 000 000 лева на година. Защо е определен бюджет за 2019 -а в размер на едва 8,6% от това, което може да се даде, не е ясно. 
 
Тази държавна помощ се прилага от България от 2007 г., но за съжаление никъде няма систематизирана информация по години как е разходвана тази помощ.
 
В крайна сметка, политиките следва да се правят от политици визионери, които да имат ясна представа какво и как искат да се постига в българското земеделие през следващите 10, 15 или 20 години. 
 
Причината е, че решенията, които се вземат днес, ще имат отражение утре.